Присъда № 1 от 24.01.2024, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 177/2021
- Вид
- Присъда № 1
- Подписан
- 24.01.2024
- В сила
- 10.07.2024
- Състав
- Спас Маринов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 11 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1/24.01.2024 год. по НОХД № 177 от 2021 год.
Подсъдимият Т.Ц.М., роден на ***, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП – Силистра, ТО – Тутракан, за това, че на 16.11.2020 г. в ***, обл. Силистра, на ул. ***, причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно причинил средна телесна повреда на М.Х.Д. от *** – контузия на мозъчното вещество с изява на общо мозъчно неврологична симптоматика – разстройство на здравето, временно опасно за живота, и лека телесна повреда на Х.Б.Д. от *** – контузна рана и рентгенови данни за счупване на носните кости, контузия на зъби от горната редица, контузия на дясна длан с оток и кръвонасядане, контузия на десен лакът с оток, контузия на дясна раменна област с оток, ожулване от горната и две ожулвания по задната му повърхности, контузия на дясната колянна област с разкъсно-контузна рана – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. „трето“ във връзка с чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК.
Представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, след като излага приетата от обвинението фактическа обстановка, пледира признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен.
Иска се налагане на наказание лишаване от свобода в размер малко над законоустановения минимум, което да бъде отложено с изпитателен срок по правилата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Повереникът на пострадалите, конституирани като частни обвинители в съдебното производство, пледира за признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като го счита за безспорно доказано.
Защитникът на подсъдимия пледира за признаването на последния за невиновен поради недоказаност на обвинението, в частност – на обстоятелството, че е нанесъл телесни повреди на повече от едно лице. Счита, в условията на евентуалност, че деянието, осъществено от подсъдимия по отношение на пострадалия М.Д., представлява неизбежна отбрана, породена от противоправното нападение на последния спрямо подсъдимия. Излага доводи, свързани с наличие превишаване пределите на неизбежната отбрана вследствие на уплаха и смущение, предизвикани от нападението на пострадалия М. Д., поради което пледира за прилагането на чл. 12, ал. 4 от НК.
Подсъдимият, в хода на съдебните прения, излага твърдения за липса на намерение от негова страна за физическа саморазправа с пострадалите, като пледира за оневиняването му от съда. В последната си дума същият не се признава за виновен.
Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за установена следната фактическа обстановка:
1
Подсъдимият Т.Ц.М. е роден на ***.
Пострадалият М.Х.Д. е роден на ***, живущ в ***, ***.
Пострадалият Х.Б.Д. е роден на ***, живущ в ***, ***.
Пострадалият М.Д. поддържал интимна връзка със св. Я.Б., която по време на процесните събития била прекратена. На 15.11.2020 г. св. Б. гостувала на своя приятЕ. – М.С., живееща по това време при сестра си – св.
С.С., в ***. Разбирайки за това, постр. М. Д. посетил дома на сестрите, тъй като искал да осъществи контакт с бившата си приятЕ.. Първоначално срещата им протекла нормално, но впоследствие пострадалият счупил телефона на св. Б., тъй като бил закупен от него и не желаел чрез същия телефон тя да комуникира с други мъже. Едновременно с това той счупил и личната й карта,която се намирала в обложката на телефона. След това се прибрал в дома си в същото село, където били баща му – постр. Х.Д., и майка му – св. Г.Е..
След случилото се св. Б. се свързала посредством телефона на св. С. с подс. Т.М., с когото поддържала близки отношения, за да му се оплаче.
Последният се намирал в дома на чичо си – св. Д.М., в ***, заедно със свидетелите А.М. (*** на Д. М. и *** ****** на подсъдимия), Н.М. (*** на подсъдимия) и П.И. (работник на св. Д. М. и в приятелски отношения с останалите). След проведения разговор между подсъдимия и св. Б. четиримата решили да отидат в *** с микробуса на св. Д. М. – „ Форд Транзит“ с рег. № ***, управляван от св. А. М.. Около полунощ те посетили дома на св. С., където св. Б. разказала на подсъдимия и компанията му за случилото се между нея и бившия приятел, като им разяснила къде живее той.
В ранните часове на 16.11.2020 г. подсъдимият и тримата свидетели се насочили от дома на св. С. към дома на пострадалите, като св. А. М. управлявал микробуса на баща си, а останалите вървели около и зад него. Тъй като не знаели къде с точност се намира къщата, където живеел постр. М. Д., първоначално я объркали с намиращата се в съседство такава на св. И.Н..
Предизвикана от създадения от четиримата шум по улицата, св. Н. отворила входната си врата и установила, че непознати за нея мъже са я наобиколили, търсейки съседа . Тя им обяснила, че са се объркали и ги насочила, при което те се отдалечили с викове „М., излез!“ в посока към дома на пострадалите.
В това време постр. Х.Д. се бил събудил, за да отиде до тоалетна. Чул виковете, идващи отвън и зовящи името на сина му, поради което събудил и него. Постр. М. Д. се облякъл набързо и видял от втория етаж на къщата, че от главната улица към улицата, на която се намира домът му, завива микробус, около който вървели хора, държащи разни предмети в ръцете си.
Пострадалите излезли пред дома си, като М. Д. взел намираща се в близост брадва, а баща му стоял на известно разстояние зад него. Микробусът се доближил до имота на пострадалите с насочени срещу тях включени фарове.
В това време подсъдимият приближил постр. М. Д., държейки метален инструмент (върток или лост), взет от микробуса на чичо му. Пострадалият, 2 виждайки опасността, замахнал с брадвата и с тъпата част нанесъл удар в главата на подсъдимия, който бил омекотен от лявата ръка на последния, който я повдигнал, за да се предпази. При това си движение М. Д. загубил равновесие и паднал на земята, а подсъдимият взел изпуснатата брадва и на свой ред му нанесъл удар в главата с острата част. Виждайки случващото се, постр. Х.Д. понечил да помогне на сина си, но бил повален от св. Н. М., който предварително си бил взел метална палка, и от св. П. И.. След като го повалили, двамата му нанесли множество удари по цялото тяло, като първият му нанесъл удари с палката, а вторият – с юмруци. Същевременно боят между постр. М. Д. и подсъдимия продължил, при което и двамата получили допълнителни наранявания.
След приключването на схватката пострадалите останали да лежат на земята, а подсъдимият и *** му се качили в микробуса, управляван от ****** им, който по време на побоя останал на шофьорското място. При даване на заден ход, св. А. М. ударил задната част на микробуса в дърво, след което потеглил в посока гр. Тутракан, като пътьом в превозното средство се качил и св. И., който междувременно бил избягал от местопроизшествието.
След като останали сами, пострадалите се прибрали в дома си, където били посрещнати окървавени от св. Г.Е.. На място пристигнал екип на ФЦСМП – Главиница, който оказал медицинска помощ на пострадалите, а впоследствие и ги откарал до ЦСМП – Силистра.
След случилото се подсъдимият и придружаващите го свидетели се завърнали в гр. Тутракан, където посетили ФЦСМП за оказване медицинска помощ на първия. В близост до сградата на медицинското заведение св. Н. М. скрил металната палка и въртока от гидория, които били използвани при побоя.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства
– показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия,прочетените в съдебно заседание на основание чл.281 от НПК протоколи от разпит пред съдия в досъдебното производство на свидетелите Х.Д.,А.М. и Я.Б., приетите заключения на Съдебномедицинска експертиза № 1632/2020 г. на пострадалите, Съдебномедицинска експертиза № 1940/2023 г. и допълнителна СМЕ на подсъдимия, Съдебномедицинска експертиза на ВД № 15/2021 г., Съдебно-техническа експертиза и Съдебно-психиатрична експертиза на св. Н.М., както и прочетените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост; автобиография; декларация за семейно и материално положение на подс. М.;
Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.11.2020 г. с прилежащ фотоалбум; Протокол за оглед на веществени доказателства от 16.11.2020 г.;
Съдебномедицинско удостоверение № 3024/2020 г.; Фиш за спешна медицинска помощ на подс. М. и копие от страница на дневник във ФЦСМП – Тутракан; CD с 2 бр. аудиозаписи; ИЗ и Епикриза на М.Х.Д.; Протокол за доброволно предаване от 20.11.2020 г. УРИ 362р-16133/23.11.2020 г. по описа на РУ – Тутракан; съдебномедицинско удостоверение на подс. М. № 3
3019/16.11.2020 г.; Протокол за доброволно предаване от УРИ 362р17444/11.12.2020 г. по описа на РУ – Тутракан; епикризи на Х.Б.Д.; Протокол за доброволно предаване УРИ 362р-17443/23.11.2020 г. по описа на РУ – Тутракан; съдебномедицинско удостоверение № 3027/2020 г.; Протокол за доброволно предаване от УРИ 362р-16061/20.11.2020 г. по описа на РУ – Тутракан; Протокол за доброволно предаване от УРИ 362р-503/14.01.2021 г. по описа на РУ – Тутракан; Протокол за доброволно предаване УРИ 362р3563/16.03.2021 г. по описа на РУ – Тутракан; Протокол за доброволно предаване УРИ 362р-3564/16.03.2021 г. по описа на РУ – Тутракан; Протокол за доброволно предаване УРИ 362р-3641/***.03.2021 г. по описа на РУ – Тутракан; Протокол за доброволно предаване УРИ 362р-3642/16.03.2021 г. по описа на РУ – Тутракан; приемо-предавателни протоколи от 27.11.2020 г.
Съдът кредитира с висока доказателствена стойност показанията на двамата пострадали относно следните обстоятелства: по какъв начин са пристигнали подсъдимият и тримата свидетели; кой и защо е взел брадвата, явяваща се средство за извършване на престъплението; кой и с какво е нанесъл удара в главата на постр. М. Д., който, в крайна сметка, е довел до настъпването на най-тежкия съставомерен резултат (от гледна точка на повдигнатото обвинение). Положителното отношение на съда към показанията на пострадалите се дължи, от една страна, на това, че те са взаимно подкрепящи се, а от друга – те се подкрепят и от немалка част от останалите доказателства и доказателствени средства. Отговорът на първия въпрос – че подсъдимият и тримата свидетели са пристигнали с намерение за физическа саморазправа, се подкрепя както от думите на пострадалите, така и от изначално безпристрастните показания на св. И.Н. (обитатЕ. на съседната къща, която посетили по погрешка). СвидетЕ.та сочи, че непознатите за нея мъже са били наобиколили вратата и че възприела удар по автомобила си от някой измежду тях, което неминуемо е показателно за намеренията им. На същите намерения, макар и косвено, сочи в показанията си и св. С.С., според която подсъдимият и останалите трима са пристигнали в селото с цел да се саморазправят с постр. М. Д.. Второто обстоятелство – че именно постр. М. Д. е взел процесната брадва, се подкрепя както от показанията на очевидците (пострадалите и свидетелите от групата на подсъдимия), така и от обясненията на подсъдимия. Имайки предвид предходното обстоятелство – начинът, по който подсъдимият и неговата група са пристигнали до дома на пострадалите, както и късният/ранният час на случилото се, то доводът, че брадвата е била взета с цел отбрана, а не нападение, се явява житейски логичен и обоснован. Последното обстоятелство – че подсъдимият е нанесъл удар в главата на постр. М. Д. с брадвата, се подкрепя както от заключенията на изготвените в хода на ДП СМЕ на пострадалия и СМЕ на ВД, така и от ИЗ и Епикриза, издадени на пострадалия при престоя му в „ХО“ на МБАЛ – Силистра, според които по сечивото се е намерила кръв от кръвногруповата принадлежност на пострадалия и че нараняването представлява посечна рана (т.е. причинено е със средство, имащо режеща повърхност, каквато има единствено брадвата, за разлика от другите метални пособия). Поради изложеното дотук, съдът кредитира показанията на пострадалите относно 4 изброените основни факти и обстоятелства, които подлежат на доказване в настоящия процес. По отношение на други факти и обстоятелства обаче (найвече относно това дали и кога постр. М. Д. е нанесъл удар/и на подсъдимия) съдът ги приема за своеобразна защитна теза (от гледна точка на чл. 121, ал. 1 от НПК), която не се подплатява от останалия доказателствен материал, доколкото и двамата пострадали отричат да са удряли когото и да е било.
Разпечатката съдържа 30 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0c693c7-7330-492d-93fc-41557799ffaa