Решение № 2656 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2656 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110156526 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД срещу *********, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 179.70 лв., представляваща регресно вземане, включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № 44012132303624 и ликвидационните разноски, за вредите по лек автомобил марка „******“, с рег. № ********, настъпили в резултат на ПТП на 03.02.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение в размер на 164.70 лв. е изплатено от него за нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил, като е сторил 15 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата. Излага, че щетите са в резултат на ПТП, настъпило на 03.02.2023 г. в гр. София, възникнало поради попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно – част от общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря *********. Сочи, че е предявил регресната си претенция в общ размер на 179.70 лв. пред ответника, но той е отказал да плати.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника *********, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Признава плащането от застрахователя на застрахователно обезщетение в твърдяния размер, но оспорва наличието на основание за извършеното плащане. Оспорва настъпването на покрит застрахователен риск, във връзка с което оспорва механизма на ПТП, включително наличието на дупка на пътното платно и че тя е причина за ПТП. Изтъква, че протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила по отношение на механизма на настъпване на произшествието, а уведомлението за щета е частен свидетелстващ документ, съставен от заинтересовано лице.

Твърди, че не е бездействал, а е изпълнил задълженията си да поддържа процесния пътен участък, като е сключил Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. с „********“ АД, с който е възложил на дружеството да извършва на територията на ********* дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения. Посочва, че процесният пътен участък е включен в обхвата на абонаментната поддръжка, като към 1 момента на ПТП е следвало да бъде приведен в изискуемото състояние за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него, което се изразява и в липсата на дупки на пътното платно. Сочи, че последната инспекция на пътния участък е извършена на 26.01.2023 г. и при нея е установено, че пътното платно отговаря на изискванията за експлоатация и абонаментна поддръжка и няма данни за наличие на дупки, неравности или пропадания, поради което работата е приета без възражения. Поради това оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяната дупка на пътното платно и процесните щети.

Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. Изтъква, че водачът не е тестван за употреба на наркотик или друго упойващо вещество, а употребата на такова е предвидена в общите условия като изключен риск, поради което също счита, че застрахователят не е имал основание за плащане на застрахователно обезщетение. Счита, че платеното застрахователно обезщетение е завишено, защото при определянето му не е отчетена амортизацията на увредените части, още повече че липсват доказателства те да са били в изрядно състояние преди ПТП. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ответника „********“ АД не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу ********* в качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на задължението за поддръжката му.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Следователно предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в твърдяния размер във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба вреди в твърдяния размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на общинските пътища.

В случая с Определение № 48272/27.11.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проекто-доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно наличието към 03.02.2023 г. на валидна застраховка „Каско“ при ищеца за лек автомобил марка „******“, с рег. № ********. От застрахователната полица е видно, че е избрана клауза „Пълно Каско“, а съгласно т. 2.3. вр. т. 2.1.3.1. от Раздел ІІ от ищцовите общи условия по тази клауза застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от ПТП, включително от сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела /каквото несъмнено е дупката на пътното платно/, в това число 2

ПТП съгласно ЗДвП. От изложеното следва, че описаното в исковата молба ПТП представлява покрит застрахователен риск.

Във връзка с процесното събитие е съставен от органите на МВР Протокол за ПТП № 1830387/03.02.2023 г. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно обстоятелствата, които са възприети от органите на МВР. В случая ПТП не е настъпило пред органите на МВР, но при тяхното посещение на местопроизшествието те са възприели и удостоверили в протокола и в съставената във връзка с него скица наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Освен това извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие съдът прави не само въз основа на Протокола за ПТП и Скицата на ПТП, а при съвкупната им преценка заедно с другите писмени доказателства – Докладна записка, Декларация от 03.02.2023 г. на водача, Уведомление за щета 44012132303624, подадено от собственика, както и заедно с показанията на свид. С. и заключението на САТЕ. От посочената доказателствена съвкупност непротиворечиво се установява, че на 03.02.2023 г., около 00:10 ч., в гр. София, при движение по ул. *******“, с посока от бул. „*********“ към бул. „*******“, срещу № 9, лек автомобил марка „******“, с рег. № ********, попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Възраженията на ответника, че претенцията се основава изцяло на твърденията на заинтересовани лица, са неоснователни, доколкото показанията на свид. С. са детайлни, вътрешно непротиворечиви и неопровергани от други доказателства, а дори посоченият механизъм от него пред съда и в Декларацията от 03.02.2023 г., както и описаният въз основа на дадените от него сведения механизъм от собственика на автомобила /неговият брат/ в Уведомлението за щета, се потвърждават по експертен път от заключението на САТЕ.

Не следва различен извод от представените от ответника писмени доказателства, от които е видно, че той е възложил с договор на „********“ АД дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения и в изпълнение на него такива дейности са извършвани по ул. *******“. Констативният протокол от 26.01.2023 г. и Протоколът за месечна инспекция са частни свидетелстващи документи, подписани са във връзка със сключения договор и нямат материална доказателствена сила по отношение на ищеца, а следва да се преценяват наред с другите доказателства по делото. В случая констатациите в тях са опровергани от показанията на свид. С., който категорично сочи наличието не на една, а на множество дупки на пътното платно на ул. *******“ към процесната дата, като описаният от него механизъм на причиняване на ПТП е потвърден като възможен по експертен път.

По горните съображения съдът намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат от попадането на автомобила в дупка на пътя, за която не се доказва по делото да е била обезопасена и обозначена.

Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от писмените доказателства по делото /Протокол за ПТП, Уведомление за щета, Опис-заключение по щета/ и показанията на свид. С.. Установява се от тях, че при ПТП са увредени двете леви гуми на автомобила.

Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и уврежданията по двете леви гуми на автомобила съдът прави, преценявайки съвкупно показанията на свид. С., писмените доказателства – Протокол за ПТП, Скица на ПТП, Уведомление за щета, Декларация от 03.02.2023 г., Опис-заключение по щета, и заключението на САТЕ, съгласно което вредите по автомобила от техническа гледна точка са следствие от реализираното на 03.02.2023 г. ПТП.

С Определение № 48272/27.11.2024 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ул. *******“ № 9 в гр. София представлява част от общинската пътна мрежа.

От обстоятелството, че на пътното платно на общински път към момента на 3 настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупка, се налага изводът, че ********* не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища и сигнализиране за наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. Сключването на договор с „********“ АД за възлагане дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територия, включваща и процесния пътен участък, не освобождава ********* от законовите й задължения за ремонт и поддържане на общинските пътища. При неизпълнението им тя продължава да отговаря пред увреденото лице, респ. пред неговия застраховател по имуществена застраховка, като поетата от изпълнителя гаранция има значение единствено в договорните му отношения с възложителя.

В случая натоварените лица не са извършили необходимите към 03.02.2023 г. действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя ********* за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е оборил законовата презумпция.