Решение № 1055 от 29.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. Плевен, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430100128 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. Т. Б., ЕГН ********** от с. ***чрез адв. С. Б. от АК-Плевен, против ***, със седалище и адрес на управление г***, представляван от изп.директор *** и изп.директор ***, с правно основание чл.439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.

Твърди се, че изп. дело №20098150400696 по описа на ЧСИ Т. К. с рег.

№815 и район на действие ОС – Плевен, е образувано по молба на ***, със седалище и адрес на управление: о***, представлявано от изпълнителния директор – *** /с променено наименование, считано от 14.07.2022г. на *** и последващо извършено вливане на 10.04.2023г. в „*** / за принудително събиране на вземане по изпълнителен лист от 16.07.2009г. по ЧГД №3940/2009г. по описа на РС – Плевен за сумата от 6544,49 лева, образувана както следва: 2432,11 лева – главница, 193,54 лева - просрочена редовна лихва, начислена за периода от 25.09.2008г. до 05.07.2009г., просрочена наказателна лихва в размер на 66,23 лева, начислена за периода от 27.10.2008г. до 08.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1

09.07.2009г. до окончателното й изплащане /в размер на 3633,97 лева към 01.12.2023г./ и сумата от 218,64 лева за разноски по делото.

Ищецът твърди, че след извършена справка по изп. дело № 20098150400696 при ЧСИ Т. К. установил, че са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело и погасяване по давност на задълженията, обективирани в посочения изпълнителен лист. Ищецът сочи, че въпреки липсата на изричен акт от страна на съдебния изпълнител, изпълнителното дело е перемирано още към 2020г., като последното валидно изпълнително действие е насрочване на опис на вещи в дома на длъжника на 04.09.2018г.

Твърди се, че последващи изпълнителски действия нито са искани от взискателя, нито са извършвани от ЧСИ. Твърди се, че това бездействие продължава повече от 5 години, считано от 2018г., когато е насрочен опис на вещи в дома на длъжника.

Ищецът сочи, че сумата от 6544,49 /шест хиляди петстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ лева е погасена по давност.

С оглед гореизложеното, ищецът моли да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника вземането- сумата в размер на 6544,49 лева, от което 2432,11 - главница; 193,54 лева - просрочена редовна лихва, начислена за периода от 25.09.2008г. до 05.07.2009г., просрочена наказателна лихва в размер на 66,23 лева начислена за периода от 27.10.2008г. до 08.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2009г. до окончателното й изплащане /в размер на 3633,97 лева към 08.12.2023г./ и сумата от 218,64лв. за разноски по делото, поради погасяването по давност на вземането.

Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез юрисконсулт Т. С.-Л., като се прави признание на иска, че вземането на *** от ищеца М. Т. Б. е погасено по давност.

Ответникът моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК да не му бъдат възлагани извършените до момента от ищеца разноски, тъй като счита, че с поведението 2 си не е дал повод за завеждане на делото, поради следното:

Не оспорва, че ***, чийто правоприемник е ***, е инициирало изпълнително дело, въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист, срещу ищеца, както се твърди и в исковата молба, и до 2018 г. е предприемал изпълнителни действия срещу солидарните длъжници. Ответникът сочи, че от процесуалното му поведение е видно, че почти 6 години не е предприемал изпълнителни действия, не е завеждал дела, не е търсил ищеца по какъвто и да е начин. Сочи, че цялото поведение на ответника говори за десезиране от търсене на процесните суми от ищеца. Сочи, че до подаването на молбата на ищеца, ответникът е нямал никакво процесуално или извънпроцесуално поведение, което да е дало повод за завеждане на иска.

Твърди, че единственото, което свързва ответника с това вземане към датата на предявяване на иска, е издаденият в негова полза изпълнителен лист, но сочи, че по действащата правна уредба за ответника не съществува какъвто и да е процесуален ред и възможност да се откаже от вземането, както и да поиска обезсилването на този лист. Сочи, че е предвиден ред да прехвърли вземането, но не и да се откаже едностранно от него. Сочи, че дори не може да опрости едностранно това вземане, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл. 108 от ЗЗД такова опрощаване може да се извърши само по договор с длъжника.

Поради гореизложеното, ответникът излага доводи, че наличието на изпълнителен лист в полза на ***, като правоприемник на ***, не може да бъде отъждествено с даване на повод за завеждане на делото. Ако бъде възприето, че наличието на изпълнителен лист от който ответникът няма каквато и да е правна възможност да се откаже, може да се приравни на действие или бездействие дало повод за предявяване на иск, счита, че това би означавало ответникът да понесе отговорност за това, че преди 15 години, на предвидени в Закона основания и по предвидения законов ред е претендирал вземането си пред Съда и Съдът е уважил тази му претенция. В тази връзка счита, че е поискал и получил правна защита на легитимен свой интерес, което със сигурност не е действие, възприето от закона за правно укоримо.

В случай, че не бъде уважено искането за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца, в 3 съответствие с разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът излага доводи, че ищецът е посочил некоректно материалния интерес на делото върху което би следвало да се изчислява и адвокатското възнаграждение: Сочи, че размерът на задължението по изпълнителния лист е 2650,75 лева, а не 2910,52 лева, както се получава, ако се извади от определения от ищеца общ материален интерес, претендираната от него законна лихва в размер на 3633,97 лева.

Сочи, че посоченият размер на претендирана законна лихва до 13.12.2023 г. е значително по-висок от размера, който посочват различните общодостъпни независими системи за изчисление на законна лихва. За подълъг период от посочения в исковата молба - до 10.01.2024 г. (датата на подаване на исковата молба), посочва, че съобразно калкулаторът на сайта на НАП, законната лихва би била 3272,74 лева, а съобразно калкулаторът на Апис - с 0,12 лева по-малко, но по никакъв начин не и сочените от ищеца 3633,97 лева.

Сочи, че прилагайки като доказателство по делото копие от изпълнителния лист само от лицевата му страна, ищецът е спестил факта, че на гърба на изпълнителния лист е отразено че на 02.10.2019 г. е платено част от задължението по изпълнителния лист в размер на 143,40 лева, което несъмнено е намалило размера на вземането. Сочи, че с тази вече погасена чрез плащане сума следва да бъде намален претендирания материален интерес, върху който би се определял и размера на адвокатското възнаграждение.

В случай, че не бъде уважено искането за прилагане на нормата на чл.

78, ал. 2 от ГПК, моли да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗАдв. и държавната такса върху реалния материален интерес на делото, което вследствие гореизложените съображения счита, че не би могъл да е с реален размер повисок от 5780,09 лева, а не посочените в исковата молба – 6544,49 лева. С отговора на искова молба не са направени доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

4

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК.

В този случай Съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответникът е направил изявление, че признава иска с отговора на исковата молба. С Молба №19221/10.07.2024г. ищецът посочил, че е запознат с направеното признание на иска. Посочва, че претендира разноски, тъй като счита, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, Съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК, не е необходимо Съдът да излага мотиви за това.

По отношение на разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, при кумулативно наличие на предпоставките.

Срещу направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, ответникът е противопоставил възражение, че е признал иска и не е станал причина за завеждането му, поради което разноските следва да бъдат поставен в тежест на ищеца, а в случай, че това възражение не бъде уважено, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото, по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед 5 упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира.

Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера /В този смисъл Определение №513/24.11.2016г. на ВКС по ч.т.д. №1660/2016г., I т.о., ТК./ Видно е от материалите по делото, че през годините са правени няколко искания за насрочване на опис от кредитора, по отношение на длъжниците, като по отношение на длъжника М. Б. последно е насрочено извършване на опис на 04.09.2018г. Видно е от материалите по делото, че в никой момент взискателят не е десезирал ЧСИ да прекрати изпълнителното дело по отношение на М. Б., съответно да сведе това до нейното знание.

Горното налага извода, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за посочените в исковата молба суми.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът „***, следва да бъде осъден да заплати на ищеца М. Т. Б., ЕГН ********** от с. *** направените по делото разноски в размер на 24 лева за изготвяне копие на изпълнителното дело.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. чл.38 ЗА, ответникът „***, следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Плевен държавна такса в размер на 261,78 лева.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ***, следва да бъде осъден да заплати на адв. С. Й. Б. от АК-Плевен сумата от 928,47 лева, представляваща претендираното адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ. Съдът намира, че възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение са неоснователни. Съдът счита, че с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, претендираното възнаграждение не е прекомерно и следва да бъде заплатено от ответника. Следва да бъде отбелязано, че възнаграждението не надвишава минималното от 954,45 лева съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и дори е по ниско от него.