Решение № 82 от 06.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Иван Иванов

Милен Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20231001000789 по описа за 2023 година

С решение от 24.04.2023 Г. по т.дело № 676/21 г. Софийски градски съд , ТО , VІ – 15 състав e отхвърлил иска, предявен от „Люкос Инженеринг“ ЕООД София, ЕИК 202597973 срещу „Обединена българска банка“ АД София, ЕИК 000694959 за заплащане на сумата 156 174, 93 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени на 15.11.2016 г. със средства по разплащателна сметка IBAN ********** в „Сибанк“ ЕАД с правно основание чл. 57 ал.1 от ЗПУПС , на сумата 69 893,89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 17.11.2016 г. – 15.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски, като неоснователен. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева. Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на ответника „Съндей“ ЕООД гр.Баня, ЕИК 160112567 и Х. К. Х., ЕГН **********.

Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство „Люкос Инженеринг“ ЕООД София, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че изискването на чл. 5 ал.1 т.5 от Наредба №3/16.07.2009 г. на БНБ /отменена/ за представяне на спесимени от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат със сумите по банкови сметки е относимо единствено към извършването на присъствени платежни операции. Инвокира оплакване за необоснованост на изводите на съда за законосъобразно извършване на онлайн банкиране от процесната сметка, тъй като договорът за онлайн банкиране е сключен на 04.07.2016 г., но на 13.10.2016 г. е извършена промяна в начина на разпореждане със сумите по банковата сметка, като е посочено, че горното ще се осъществява винаги заедно от физическите лица, предоставили спесимени в банката. Твърди, че съдът изобщо не е изследвал действителните отношения между страните, като не е съобразил и е игнорирал напълно установения начин на представителство в договора за учредяване на ДЗЗД “Монтана скай“. Поддържа, че в клаузите на чл.3.1 и чл. 3.2 от договора е налице упълномощаване на Х. Х. да представлява 1 консорциума, но само при изпълнение на договора , но само след съгласуване на действията и сделките с останалите съдружници , които при необходимост следва да му предоставят изрични пълномощни. Сочи, че съобразно клаузата на чл. 3.5 от договора представляващият е длъжен за информира съдружниците за всички предприети от него действия от името и за сметка на дружеството. Излага, че в случая е налице пълно неизпълнение на тези задължения, доколкото упълномощеният представляващ Х. Х. не е уведомил останалите участници в консорциума нито за факта на разкриване на банкова сметка, нито за операциите, които е извършвал от същата, нито за избрания способ на банкиране. Твърди, че съдът е игнорирал изцяло и неизпълнението на задължението по чл. 3.6 от договора за дружество за информиране за предприетите от упълномощеното лице действия на останалите членове на консорциума., още повече, че на същия не са давани указания за разкриване на банкова сметка на консорциума. Поддържа, че съдът не е взел предвид вътрешните отношения между участниците в дружеството по ЗЗД, като не е отговорил на съществения въпрос относно законосъобразността на извършените банкови операции, доколкото след 13.10.2016 г. банката се е съгласила за извършва платежни операции от процесната банкова сметка единствено въз основа на съвместно искане на двете лица, представили спесимени. Излага, че съдът правилно е приел, че процесните преводи на парични суми представляват платежна операция по смисъла на чл. 17 от ДР на ЗПУПС/ отменен/ , но не е дал отговор на въпроса относно нейното законосъобразно извършване.

Навежда подобри съображения за постановяване на решението при нарушение на процесуалните правила и непълнота на доклада. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявени иск.

Въззиваемият „Обединена българска банка“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че исковата претенция е отхвърлена въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, както и че ищецът не е доказал реализирането на фактическия състав на неразрешена платежна операция по чл. 57 от ЗПУПС. Поддържа, че спесименът като документ няма никакво отношение към платежния инструмент, с който са извършени платежните операции. Твърди, че процесната операция е извършена от оправомощено лице, по уговорения в договора начин, поради което се явява разрешена. Излага, че механизмът за осъществяване на операции посредством платежните инструменти за отдалечен достъп е различен и той не предполага подписване на спесимен от страна на лицата, оправомощени да го ползват. Сочи, че горното е предмет на регламентация в отделен договор, сключен между страните на 04.07.2016 г.

Твърди, че в процеса не е доказано наличието на извършени от банката нарушения по този договор, в частност при изпълнение наредените по установения ред платежни операции.

Излага, че по делото не е установено и нарушение на разпоредбата на чл.8а от закона за регистър БУЛСТАТ, тъй като за банката не е възникнало задължение да оттегли предоставените права на упълномощения потребител Х. Х., тъй като същият се явява не упълномощено лице, а законов представител на съдружник в гражданското дружество, което е избран да представлява по силата на договора за учредяването му. Излага подробни доводи за постановяване на решението при съблюдаване на относимите процесуални правила и норми. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Третите лица - помагачи на ответника „Сънидей“ ЕООД и Х. К. Х. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърдят, че решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка , след преценка на всички относими към спора и допустими доказателства в тяхната съвкупност, както съдът е достигнал до единствения обоснован извод, че процесната банкова операция не е неразрешена такава по смисъла на чл. 57 от ЗПУПС. Твърдят, че извършените на 13.10.2016 г. промени в начина на разпореждане със средствата по банковата сметка касаят единствено присъствените платежни операции, но не и тези, извършени чрез онлайн банкиране. Поддържат, че по силата на чл. 3.1 и следващите от договора за дружество по ЗЗД, третото лице- помагач Х.

Х. е упълномощено да извършва платежни операции от името на консорциума, като всяка промяна в така учредената представителна власт може да бъде противопоставена на банката единствено след надлежното й отразяване в регистър БУЛСТАТ. Изразяват становище за неотносимост на доводите във въззивната жалба относно вътрешните отношения между участниците в консорциума, тъй като същите не са предмет на правния спор. Молят съда да потвърди обжалваното решение.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба от „Люкос Инженеринг“ ЕООД София, ЕИК 202597973 срещу „Обединена българска банка“ АД София, ЕИК 000694959 за заплащане на сумата 156 174, 93 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени на 15.11.2016 г. със средства по разплащателна сметка IBAN ********** в „Сибанк“ ЕАД с правно основание чл. 57 ал.1 от ЗПУПС , както и на мораторна лихва върху тази сума в размер на 69 893,89 лева, дължима за периода 17.11.2016 г. – 15.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски.

Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 20.04.2016 г. между ищеца и третото лице – помагач на ответника „Сънидей“ ЕООД е сключен договор за създаване на консорциум с наименование ДЗЗД “Монтана Скай“ . Договорът за съвместна има за предмет обединяване на усилията на участниците за извършване на строителство, инженерингови услуги, инвестиционно проектиране, авторски надзор и инвеститорски контрол по време на строителството и др. По силата на чл. 3.1 от договора участниците са упълномощили физическото лице Х. К. Х. да представлява консорциума при осъществяване на дейността му, както и да го задължава и да получава указания за и от името на всеки член на обединението.

Между страните по делото е безспорно, че в изпълнение на тези правомощия, на 04.07.2016 г. между ДЗЗД “Монтана скай“ , представлявано от Х. Х. и „Сибанк“ ЕАД /впоследствие прекратена чрез вливане в Обединена българска банка“ АД , която се явява и неин универсален правоприемник/ е сключен договор за разплащателна сметка, по силата на който банката е разкрила при себе си разплащателна сметка в лева с титуляр ДЗЗД “Монтана скай“ с IBAN **********. На същата дата в банката е предоставен и спесимени от подписа на чието, което има право да се разпорежда със средства от сметката и да нарежда извършването на платежни операции - Х. К. Х.. видно от приетото пред настоящата инстанция клиентско досие на ищеца, на същата дата - 04.07.2016 г. е сключен и договор за ползване на услугата „Сибанк онлайн“ , по силата на който дружеството е приело възможността да ползва предоставяните от банката услуги по електронен път. Видно от договора, като упълномощен потребител на електронния канал, разкрит за интернет банкирането на титуляря ДЗЗД „Монтана скай“ е посочено физическото лице Х. К. Х., на когото са предадени устройство за генериране на еднократна парола и ПИН – код.

Безспорно е между страните е и обстоятелството, че на 13.10.2016 г. пред служител на банката в офис в гр. *** е подписан и представен нов спесимен на лицата имащи право да се разпореждат със средствата от процесната банкова сметка. В спесимена се съдържат пълните идентификационни данни – трите имена , ЕГН и саморъчни подписи на две физически лица- Х. К.

Х. и Г. Л. Т. , като е указан изрично и начина на разпореждане и извършване на платежните операции – винаги заедно от двамата .

Между страните е безспорно и обстоятелството, а същото се установява и от представеното към клиентското досие на търговеца извлечение от сметка , че на 15.11.2016 г. - след съставянето и представянето на банката на спесимена за съвместно представителство от електронния канал , чрез интернет банкиране лицето Х. К. Х. е наредило извършване на следните платежни операции от процесната банкова сметка - превод на сума в размер на 25 855,92 лева с получател „Сънидей“ ЕООД, превод на сума в размер на 29 900 лева с получател „Сънидей“ ЕООД, превод на сума в размер на 29 900 с получател „Сънидей“ ЕООД , превод на сума в размер на 29 568,07 с получател“ сънидей“ ЕООД, превод на сума в размер на 29 794,46 с получател НАП, превод на сума в размер на 118,38 и превод на сума в размер на 11 033,10 с получател НАП.

С оглед на горната фактическа установеност, основното спорно обстоятелство пред настоящата инстанция е представляват ли така извършените преводи на парични суми от 3 банковата сметка на ищцовото дружество по банковите сметки на получателите неразрешени платежни операции по смисъла на чл. 57 от ЗПУПС, предвид доводите на въззивник, че същите са осъществени в нарушение на договорните клаузи, тъй като титулярят не е надлежно представляван от лицата представили спесимен в банката, а операциите са наредени от лице което няма право да извършва самостоятелно платежни операции, както и с оглед възраженията на въззиваемия, че процесната операция е извършена от оправомощено лице по посоченият в договора за интернет банкиране начин, тъй като представянето на спесимена има отношение единствено към извършване на присъствени платежни операции но не и към конкретния платежен инструмент – нареждане на превод чрез онлайн канал.