Решение № 132 от 12.03.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Враца, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500254 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 4393 от 04.04.2023 въззивна жалба вх. № 4393 от 04.04.2023 г., подадена от Т. П. И., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. Д. Ц. от АК-Монтана, против Решение №132 от 09.03.2023 г., постановено по гр. дело № 20221420101035 по описа за 2022 година на Районен съд - Враца, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от него против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обективно съединени искове по чл. 30, ал.3 ЗС, за заплащане на сумата 801,53 лева за стопанската 2020-2021г. и сумата 916,03 лева за стопанската 2021-2022г., представляващи припадащата му се 1/5 идеална част от получаван наем за следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301 кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060; 2. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777 кв.м., НИВА, с номер по предходен план 106060; 3. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181 кв.м., ЛОЗЕ, с номер от предходен план 048020; всички с обща площ 57,252 дка; иск по чл.86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 117,48 лева - мораторна лихва върху главницата от 801,53 лева, натрупана в периода от 13.10.2020г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да припадащата му се част, до 25.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, както и сумата 48,34 лева - мораторна лихва върху главницата от 916,03 лева, натрупана в периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да заплати припадащата му се част, до 25.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, и е осъден да заплати на М. К. А., ЕГН **********, деловодни 1 разноски за първата инстанция за адвокатска защита в размер 362 лв.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон.

Посочва, че съдебният състав не е определил правното основание, на което се иска съдебната защита, респ. че го е определил неправилно. Изтъква, че в съдебно заседание бил на осн. чл.143, ал.2 от ГПК като поясни и допълни исковата молба, и дал правна правна квалификация на исковата претенция, каквато е посочил - чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД. Излага, че във връзка с исковата претенция по чл. 228, чл. 234 и чл. 86 от ЗЗД, която бил заявил няма произнасяне от първоинстанционния съд в решението. Излага че в исковата молба бил изложил подробно фактическата обстановка, че съсобственикът ЕТ "М. А.-Юлтейд-Ю. К.", с ЕИК *** с права на 1/5 ид. част от правото на собственост е сключил договор за наем на земеделските земи с физическото лице М. А. К., който от своя страна е сключил Договор за пренаемане на земеделски земи с пренаемателя "КИ ТИ БО" ЕООД, като последния заплатил на ответника наемната цена на наетите имоти, включително и припадащия се дял на ищеца с който ответникът М. А. се е обогатил като не е изпълнил задължението си да плати на останалите собственици включително и на ищеца припадащите се дялове от получената лично от него наемна цена.

Твърди, че липсата на каквато и да е или на неправилно определена правна квалификация на исковата претенция води до неправилно съдебно решение, и основание за неговата отмяна, какъвто е настоящият случай.

Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения, установени от съда в обжалваното съдебно решение, водят до извода, че ответника М. К. не е изпълнил задължението си да плати на останалите съсобственици включително и на него припадащите се дялове от получената лично от него цялата наемна цена, дължима по смисъла на чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД и съдебния състав с оспорваното решение е следвало правилно да определи това правно основание, което не е сторено.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на PC-Враца, като вместо това реши делото по същество като осъди ответника М. К. А. да му плати, на основание чл. 30, ал.3 ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД, сумата 801,53 лева, за стопанската 2020-2021 г., както и сумата 916,03 лева за стопанската 2021-2022г., представляваща припадащата се съобразно дела му от 1/5 идеална част от получаван наем за тези имоти; на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, да му плати сумата 117,48 лева мораторна лихва върху главницата от 801,53 лева по чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД, натрупана в периода от 13.10.2020г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да му плати припадащата му се част, до 25.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, както и сумата 48,34 лева - мораторна лихва върху главницата от 916,03 лева, натрупана в периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да му плати припадащата му се част, до 25.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба; да му плати законната лихва върху присъдените суми от датата на входиране на исковата молба до окончателното му изплащане, както и да му плати направените пред първа и въззивна инстанция разноски по делото, включително договореното и платено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез упълномощения му адвокат М. Л. от АКВраца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че не са налице твърдяните във въззивната жалба процесуални нарушения във връзка с игнориране на изискванията за постановяване на неприсъствено решение. На следващо място поддържа, че въззивникът не прави разлика между различните претенции и надлежната да отговаря по тях страна от материално-правна гледна точка страна, поради което с предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС се е стигнало до неуспешен опит за обосноваване на неговата отговорност по разпределително плащане, без да е 2 съсобственик в имота и без да има каквито и да било преки отношения с ищецът по повод на сключената от него сделка по пренаемане. Посочва, че на разположение на ищецът против него, предвид на отсъствието на качеството на съсобственик, са съвсем други претенции /чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД/, които не е предявила. Счита, че претенцията в този и вид, поради липса на материалноправна легитимация в лицето на ответника, следва да бъде отхвърлена, което правилно е извършено от PC Враца. Моли съда да потвърди обжалваното решение и му присъди деловодните разноски във въззивното производство съгласно представения списък.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява и не изпраща представител.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищецът.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 132 от 09.03.2023 г. по гр. д. № 1035/2022 по описа на РС-Враца са отхвърлени предявените от Т. П. И. с ЕГН ********** от ***, чрез адвокат Д. Г. Ц.МАК, съдебен адрес за призоваване *** при условията на обективно съединяване искове против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл. 30, ал.3 ЗС, сумата от 801,53 лева, дължима рента за стопанската 2020-2021г., сумата от 916,03 лева дължима рента за стопанската 2021/2022г., както и законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното им изплащане, представляващи припадащата се на ищеца 1/5 идеална част от получаван от ответника наем за процесните имоти: 1.

Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ.

Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060 ; 2. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777кв.м. НИВА с номер по предходен план 106060; 3. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020, както и да бъде осъден ответника М. К. А., ЕГН ********** на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата 117,48 лева мораторна лихва върху главницата от 801,53 лева за периода от 13.10.2020г. - датата на получаване от ответника на наемната цена до датата на входиране на исковата молба, сумата от 48,34 лева мораторна лихва върху главницата от 916,03 лева за периода от 16.09.2021г. датата на получаване от ответника на наемната цена до датата на входиране на исковата молба-25.03.2022г.

Със същото решение Т. П. И. с ЕГН ********** от *** е осъден да заплати на М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** деловодни разноски пред настоящата 3 инстанция за адвокатска защита в размер на 362.00 лв.

С Определение № 746/02.05.2023 г. по първоинстанционното дело решението е допълнено като Т. П. И. с ЕГН ********** от *** е осъден да заплати на М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** деловодни разноски пред настоящата инстанция за адвокатска защита в размер на още 218.00 лв.

Производството по делото пред районния съд е образувано по предявени от Т.

П. И. с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника си адвокат Д. Г. Ц.-МАК, съдебен адрес за призоваване *** обективно съединени искове против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обл.Враца, с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищецът на основание чл. 30, ал.З ЗС, сумата от 801,53лева, за стопанската 2020-2021г., както и сумата от 916,03лева за стопанската 2021-2022г., представляващи припадащата се на ищецът 1/5 идеална част от получаван наем за процесните имоти,а именно: 1 . Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060, 2. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777кв.м.с номер по предходен план 106060 3. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020. Общата площ на описаните имоти е 57,252дка. Да бъде осъден ответника М. К. А., ЕГН ********** на основание чл.86, ал.

1 от ЗЗД, да плати на Т. П. И. сумата от 117,48 лева-мораторна лихва върху главницата от 801,53 лева по чл.З0, ал.З от ЗС, натрупана в периода от 13.10.2020г. -датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да припадащата й се част до 24.03.2022г. датата на завеждане на исковата молба, както и сумата от 48,34лева-мораторна лихва върху главницата от 916,03 лева натрупана в периода от 16.09.2021г. -датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да заплати припадащата й се част до 24.03.2022г. датата на завеждане на исковата молба. Ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.