Определение № 47 от 25.01.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Пещера, 25.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20225240101258 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 140 от ГПК –проект на доклад .

Предявен е иск от Д. п С. Ч., ЕГН: **********, от град Батака, ул.

*** №47, чрез адв. Мирослайв М., против МАКРОАДВАНС АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Г. С. Р Раковски" № 147, ап,14, представлявано от В. Сергиев, Изпълнителен директор с предмет на иска: чл.55 ал.1 от ЗЗД, с цена на иска: 50 лв..

В исковата си молба твърди че е страна по договор за потребителски кредит № 107613 сключен с „Макроадванс" АД, по силата на който, ищецът е полил сумата в размер на 500 лева.

Съгласно този договор кредитополучателят/ищецът/ дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице. В тази връзка на ищеца е начислена неустойка в размер на 50 лева. ищецът твърди че бил добросъвестен и на 21.08.2020г. е погасил предсрочно задължението по договора , като по същият е заплатил и сумата от 50 лева, за неустойка.

Счита, че неустойката по договор за потребителски кредит № 107613 не е следвало да бъде, тъй като същата е недължима, на основание чл. 26, ал.

1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Твърди че с тази неустойка накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3, вр. от ЗЗД , нарушава се правен принцип .Сочи практика. Твърди и че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Неустойката по договор за потребителски кредит № 107613 е недължима, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла 1 на чл.143,т.19 от ЗЗП, т.к. се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. С неустойката в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

Формулира петитум на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да се осъди „Макроадванс" АД да заплати ищеца , сумата от 50 лева, недължимо платена като неустойка по договор за потребителски кредит № 107613, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Макроадванс АД.

Не оспорва иска по допустимост, твърди че бил нередоване поради непредставяне на банкова сметка на ищеца по осъдителния иск. Излага съображения по основателността, като твърди че действително е сключен договор за потребителски кредит № 107613 /21.07.2020 г. с ищеца на стойност 500 лева. като тази сума е била изцяло усвоена. Твърди че по тези обстоятелства липсва спор между страните по делото.

Твърди че неустойката заплатена от ищеца била в размер на 46.50лева, като моли искът да се отхвърли до 50 лева.

Твърди и че клаузата за неустойка не е нищожна- същата се дължала като неизпълнение на задължение по договора за предоставяне на обезпечение. Твърди и че уговарянето на неустойката е резултат от автономията на волята на двете страни и свободата на договаряне.

Ето защо моли искът да се отхвърли като неоснователен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, прави доказателствени искания.

Съдът е сезиран с молба с правна квалификация чл. чл. 55 ал. 1 от ЗЗД,.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът намира, че между страните са налице права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване- а именно сключения договор за потребителски кредит , размерът на усвоената заемна сума в размер на 500 лева и наличието на клауза неустойка.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест е както следва: ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване нищожността на клаузата за неустойка, извършено от негова страна плащане на ответника на основание нищожната клауза за неустойка и нейният размер.

По доказателствата:

Представените от ищеца и ответника писмени доказателства към молбата са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им , поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

2

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2023 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба – договор за потребителски кредит № 107613, погасителен план, СЕФ ,общи условия.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника Макроадванс АД да предостави до датата на заседанието справка за извършени плащания по договор за потребителски кредит № 107613 по пера: главница, лихва и неустойка.

Предупреждава ответника че при неизпълнение на горното , ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА .

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 3