Решение № 167 от 22.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Перник, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720105362 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник с искане за настаняване на децата Р. М. Р. и М. М. Р. в професионалното приемно семейство на И. Д.

В. в гр. Перник.

В искането се посочва, че децата били отглеждани в семейна среда до 14.09.2023 г., когато бабата им Р. А. посетила ОЗД-ДСП-Възраждане, придружена от 3 деца – твърдейки, че децата са нейни внуци и че били оставени на трамвайната линия от биологичния си баща Г. Ц., а майката избягала поради упражнявано от бащата насилие върху нея. Липсвали данни за местонахождението на майката, а бабата отказала да се грижи за децата, с мотиви, че не работи и не разполага с условия за живеене.

Била предприета спешна мярка, като децата били настанени временно по административен ред извън семейството в ЦНСТДБУ „Детелина“, гр. София. След подробно проучване не били установени подходящи за тях приемни семейства на територията на София, поради което Р. и М. били настанени по административен ред временно в професионалното приемно семейство на И. В. в гр. Перник.

Поради липсата на промяна на обстоятелствата, наложили извеждането на децата от семейството се иска по съдебен ред да бъде прекратено настаняването на децата в ЦНСТДБУ „Детелина“, гр. София, като малолетните деца Р. М. Р. и М. М. Р. бъдат настанени в професионалното приемно семейство на И. Д. В. в гр. Перник за срок от 1 година, считано от влизането на решението в сила, или до настъпване на някое от основанията, водещи до прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Законът за закрила на детето отдава приоритет детето да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия закон. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗакрД може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали или трайно не полагат грижи за него.

Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗакрД настаняването на детето извън семейството е крайна мярка и се налага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. В тежест на молителя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че детето е „дете в риск“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за закрила на детето, че са налице предпоставките за постановяване на исканата мярка за закрила, както и че тази мярка е в интерес на детето.

В настоящото производство са събрани подробни писмени и гласни доказателства, в това число – заповеди на съответните компетентни дирекции „Социално подпомагане“ – гр.

София, доклади за оценка на случай и предприемане на мерки за закрила, удостоверение за раждане, както и декларации, изходящи от бабата на децата – Р. А. Н., която заявява невъзможност и липса на желание да се грижи за тях. В производството са събрани и гласни доказателства чрез разпита на приемния родител, както и обясненията на биологичната майка на децата М. Н., конституирана като заинтересована страна.

От ангажираните писмени и гласни доказателства пълно и главно се установява, че на 14.09.2023 г. бабата на децата Р. Н. се е обадила на тел. 112 и е посетила Дирекция „Социално подпомагане“ с три деца – молителите Р. и М., както и сестра им В., с твърдения, че същите са били оставени на трамвайната линия от техния баща, а майка им отсъства, като Р. Н. е декларирала невъзможност и несъгласие да отглежда децата.

От обсъдените доказателства се установява и дългото, и системно отсъствие на биологичната майка М. Н. в чужбина. Няма данни в периода, в който тя е отсъствала, да е полагала, включително индиректно, някакви грижи и заинтересованост към тях – да е осигурявала финансови средства, да е търсила децата, да е правила опит да осъществи контакт с децата, да е реагирала при проблеми, да се е интересувала от тяхното състояние и развитие. Същевременно налице са подробни данни, че в периода, в който са били отглеждани в семейна среда, децата не са посещавали детско учебно заведение, нямат необходимите имунизации, нямат регистриран лекар, майката не е стимулирала по никакъв начин правилното развитие на децата, не е напътствала когнитивното и познавателното им развитие, не гарантира нито сигурност, нито стабилност, не е установена подкрепяща семейна среда. Налице са и данни за осъществявано в семейната среда домашно насилие от страна на партньора на майката – евентуален биологичен баща на молителите.

В допълнение от показанията на приемния родител В. се установява, че при настаняване в приемното семейство децата са имали съществени здравословни и познавателни проблеми и затруднения. В. е имала затруднения да се снабди с адекватна и актуална информация във връзка със здравния статус на децата, като същите дори са били непознати на един от лекарите, които документално записали децата, същевременно е била налице документация, че една и съща ваксинна е била поставяна по няколко пъти. Децата са имали изключително лоша лична хигиена, която е довела до дългосрочни проблеми, включително и необходимост от оперативно лечение. Към днешна дата приемният родител е предприел всички необходими действия за преодоляване на здравословните им проблеми, емоционалното и когнитивното развитие на децата, осигуряване на образователните, 2 емоционалните и социалните потребности, като по отношение на тези процеси категорично се наблюдава подобрение у децата след настаняването им в приемно семейство.

Въпреки абстрактно заявената в първото поред с.з. готовност на биологичната майка да отглежда децата и да й бъде дадена възможност да докаже тези обстоятелства, такава промяна не бе установена. Напротив, от събраните доказателства бе установена изначална негодност на биологичната майка да осигури базисни потребности на децата – здравни, образователни, потребности от безопасност, сигурност, предвидимост, привързаност, здрава и стабилна семейна среда. Категорично се установи, че майката не просто не разполага с капацитет да отглежда децата, но и че поведението й съставлява съществен риск за тях. Тези изводи на съда единствено се подкрепят от процесуалното й поведение, както и от липсата на оказано в процеса съдействие на Д „СП“ – гр. Перник и гр. София, въпреки оказаното от съда и останалите участници в процеса съдействие и процесуални усилия в тази посока.

Съгласно служебно изисканите от съда данни, предоставени от Д „СП“ - Перник, не е налице възможност за настаняване на сестрата на Р. и М. – В., в същото приемно семейство на родителя И. В., тъй като семейството на този приемен родител е подходящо за отглеждане на три деца, като тя и съпругът и вече отглеждат друго, по-ранно настанено дете с предприета мярка за закрила.

При тези данни съдът намира, че Р. и М. са деца в риск, като биологичните им родители неоправдано не полагат грижи за тях, като няма близки, които да имат готовност, желание и капацитет да осъществят това. Същевременно в периода, в който децата са били отглеждани в семейна среда, поведението на техните близки е било силно застрашаващо тяхното нормално, когнитивно, емоционално и здравословно състояние. Налице са данни за силно позитивна промяна у децата във всяко отношение след настаняването им по административен ред в приемно семейство, поради което същото е изцяло в техен интерес.

При тези мотиви съдът намира, че искането на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Перник е основателно и следва да бъде уважено така, както е предявено.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 30, ал. 1 ЗЗакрД, вр. чл. 29, т. 9 ЗЗакрД настаняването на детето Р. М. Р., с ЕГН: **********, в ЦНСТДБУ „Детелина“ – гр. София.

НАСТАНЯВА на осн. чл. 28, ал. 4, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗакрД Р. М. Р., с ЕГН: **********, в професионалното приемно семейство на И. Д. В. за срок от една година, считано от датата на административната заповед – 12.10.2023 г., или до настъпване на някои от основанията, водещи до изменение или прекратяване на мярката за закрила по чл. 29 ЗЗакрД.

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 30, ал. 1 ЗЗакрД, вр. чл. 29, т. 9 ЗЗакрД настаняването на детето М. М. Р., с ЕГН: **********, в ЦНСТДБУ „Детелина“ – гр. София.

НАСТАНЯВА на осн. чл. 28, ал. 4, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗакрД М. М. Р., с ЕГН: **********, в професионалното приемно семейство на И. Д. В. за срок от една година, считано от датата на административната заповед – 12.10.2023 г., или до настъпване на някои от основанията, водещи до изменение или прекратяване на мярката за закрила по чл. 29 ЗЗакрД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно протестирането му не спират изпълнението. изпълнение, като обжалването и

ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК, както и на заинтересованата страна М. Н. – за сведение.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4