Решение № 263367 от 24.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 24.11.2022 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я:

ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3846 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 567915 от 20.12.2018 г., постановено по гр.дело № 27379/2018 г. на СРС, Г.О., 61 състав, е отхвърлен предявения от Б.И.В. ***, с ЕГН ********** и В.И.В. ***, с ЕГН **********, срещу Е.Д.П. ***, с ЕГН **********, иск за установяване на правото на собственост върху 10,83 кв.м., представляващи складово помещение към недвижим имот представляващ двуетажна жилищна сграда- работилница, цинкографско ателие, с идентификатор ***, с площ 121,25 кв.м., брой етажи: два, който обект е построен в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 273 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, като неоснователен. С решението на съда е отхвърлен предявения от Д.Т.Л. ***, с ЕГН **********, срещу Е.Д.П. ***, с ЕГН **********, иск за установяване на правото собственост върху 6,56 кв.м., представляващи складово помещение към недвижим имот недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда- работилница, цинкографско ателие, с идентификатор ***, с площ 121,25 кв.м., брой етажи: два, който обект е построен в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 273 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, като неоснователен. С решението на съда са осъдени Б.И.В. ***, с ЕГН **********, В.И.В. ***, с ЕГН ********** и Д.Т.Л. ***, с ЕГН **********, да заплатят на Е.Д.П. ***, с ЕГН ********** сумата 1000 лв.

/хиляда лв./, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Срещу решението на СРС, 61 с-в е постъпила въззивна жалба от Д.Т.Л., Б.И.В. и В.И.В., подадена чрез пълномощника им адв.Й.М.. В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка ищците молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Е.Д.П., чрез пълномощниците си адв.Е.П. и адв.Р.Р. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, както и в депозирани писмени бележки. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Поддържа и направеното с отговора на исковата молба възражение, че предявения иск е недопустим, с оглед на обстоятелството, че такъв иск може да бъде предявен в отделно производство единствено, когато страната е пропуснала срока по чл.342 от ГПК, което в случая не било налице, тъй като ответниците по делото за съдебна делба, впоследствие ищци по настоящия спор са направили възражение за придобивна давност с отговора на исковата молба. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Предявени за разглеждане от ищците срещу ответницата са установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на основание давностно владение на процесните недвижими имоти.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно - не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, поради следните съображения:

Безспорно е обстоятелството, че с разпореждане от 19.04.2018 г., постановено по гр.дело № 71425/2016 г. по описа на СРС, Г.О., 61 състав, е отделена предявената от В.В., Б.В. и Д.Л. срещу Е.Д.П. по гр.дело № 71425 по описа за 2016 г. на Районен съд- София, насрещна искова молба, на основание чл.211, ал.2 от ГПК. Указано е насрещната искова молба да се докладва на Заместник-председателя на СРС за образуване на отделно производство по същата. В мотивите на разпореждането е прието за установено, че настоящето дело/ гр.дело № 71425/2016 г. на СРС, Г.О., 61 състав/ е образувано по искова молба, с която е предявен иск за делба, като в срока за отговор е постъпил такъв от ответниците В.В., Б.В. и Д.Л., като съгласно разпоредбата на чл.211, ал.1 от ГПК, последните са предявили насрещен иск срещу Е.Д.П.. По насрещната искова молба на В.И.В., Б.И.В. и Д.Т.Л. е образувано производство по гр.дело № 27379/2018 г. по описа на СРС, Г.О., 61 състав, с която искова молба са били предявени срещу ответницата Е.Д.П., положителни установителни искове за собственост на основание придобивна давност на две складови помещения/ части от делбения имот, предмет на делбеното производство/ подробно индивидуализирани в петитума на исковата молба. В отговора на исковата молба, ответницата Е.Д.П. е направила изрично възражение за недопустимост на предявения иск, с оглед на обстоятелството, че между страните по делото имало висящо съдебно производство за делба на цинкографско ателие в гр.София, бул.“ Дондуков“ № 37, образувано по гр.дело № 71425/2016 г. по описа на СРС, 61 състав. По това дело, ищците по настоящия иск / ответници в производството по делба/ били направили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност за площите от 10,83 кв.м./ за В.И.В. и Б.И.В./ и 6,56 кв.м./за Д.Т.Л./, като били заявили, че следвало да се допусне до делба цинкографското ателие, като от него се изключат посочените кв.метри. В отговора на исковата молба е изложен довод, че по това възражение в делбеното производство/ по гр.дело № 71425/2016 г. на СРС, 61 състав/ съдът следвало да се произнесе с решението си по допускане на делба на имота, което щяло да има установително действие относно имота, лицата и частите на всеки от съделителите. Това налагало във фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху имота, респективно съдът да се произнесе по възражението за изтекла придобивна давност за част/ площи/ от делбения имот. Твърди се също така, че делото за съдебна делба е образувано преди настоящето дело и било във фаза на допускане на делбата.

С оглед на което установителен иск за собственост, който засягал имот, предмет на дело за съдебна делба е недопустим. Такъв иск можело да се предяви в отделно производство само, когато страната е пропуснала срока по чл.342 от ГПК, което в случая не било така- ответниците по делото за съдебна делба- сега ищци по установителен иск за собственост били направили възражение за придобивна давност с отговора на исковата молба. Във връзка с така направеното възражение с отговора на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответницата Е.Д.П. за недопустимост на предявените срещу нея от ищците В.И.В., Б.И.В. и Д.Т.Л., положителни установителни искове за собственост на процесните части от делбения имот, с определение по чл.140, ал.1 от ГПК, постановено в закрито заседание по гр.дело № 27379/2018 г. по описа на СРС, 61 състав е прието за установено, че направеното от ответниците/ ищци в настоящето дело/ възражение в делбеното производство, че са изключителни собственици на имотите не препятства възможността същите да предявят насрещен иск за собственост на същия имот. Т.е.

СРС, 61 състав е приел за установено по делото, че въпреки обстоятелството, че ищците по настоящия спор В.И.В., Б.И.В. и Д.Т.Л., като ответници в делбеното производство/ гр.дело № 71425/2016 г. на СРС, 61 състав/ са направили в делбеното производство с отговора на исковата молба изрично възражение, че са собственици на основание давностно владение на части от делбения имот/ склад с площ от 10,83 кв.м. и склад с площ от 6,56 кв.м./, предмет и на делото за делба на този имот, то не съществува пречка за съда да се произнесе с решение по предявения насрещен установителен иск за собственост по отношение на същите недвижими имоти/ предмет и на делбеното производство/. Прието е за установено също така, че направеното възражение/ очевидно с отговора на исковата молба в делбеното производство/ не правело насрещният иск недопустим, дори същия да е предявен в по-късен момент. От друга страна обстоятелството, че с отговора на исковата молба в делбеното производство/ гр.дело № 71425/2016 г. на СРС, 61 състав/, ищците по настоящия спор В.И.В., Б.И.В. и Д.Т.Л., са направили изрично възражение, че са собственици на основание давностно владение на процесните части от делбения имот/ склад с площ от 10,83 кв.м. и склад с площ от 6,56 кв.м./, предмет и на делото за делба на същите, не се оспорва от тях в производството по настоящето дело. Т.е., в процесния случай с оглед данните по делото, съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелството, че с отговора на исковата молба в делбеното производство/ гр.дело № 71425/2016 г. на СРС, 61 състав/, ищците по настоящия спор В.И.В., Б.И.В. и Д.Т.Л., са направили изрично възражение, че са собственици на основание давностно владение на процесните части от делбения имот/ склад с площ от 10,83 кв.м. и склад с площ от 6,56 кв.м./, предмет и на делото за делба на същия имот. От друга с насрещна искова молба са предявили и положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС, по отношение на процесните недвижими имот/ части от делбения имот/, предмет и на делото за делба на същите, които не са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство/ висящо очевидно и към настоящия момент/, а са отделени в отделно такова, по които е образувано производството по настоящето дело.

В процесния случай, съдът намира, че за ищците липсва правен интерес от воденето на отделен иск за собственост на процесните части от делбения недвижим имот в отделно исково производство, тъй като всички техни надлежно въведени възражения с отговора на исковата молба срещу правата на ответницата следва да бъдат разгледани в делбеното производство. В практиката на

ВКС - определение № 21/2011 г. по гр.дело № 485/2010 г., ВКС, І г.о., е прието, че оспорването правата на съделителите следва да стане в делбеното производство до приключване на първото по делото заседание, където най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл.342 и чл.343 от ГПК. Правилата са специални по отношение на общото исково производство, тъй като преклузията на чл.133 от ГПК за тези оспорвания е в един по-късен момент – първото заседание по делото, след което оспорвания и възражения не могат да се правят в хода на делбеното производство, като следва да се има предвид и тази особеност, че при делбата всеки от съделителите има качеството на ищец и на ответник. Непредявените възражения не могат да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, тъй като това означава заобикаляне на процесуалния закон в частта му за преклузията, настъпваща в делбеното производство с приключване на първото по делото заседание. В утвърдената съдебна практика на ВКС е прието, че в производството по допускане на съдебна делба в първото по делото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял, както и принадлежността на някои от имотите към имуществената общност /чл.342 от ГПК/, а при спорна имуществена общност, наред с иска за съдебна делба могат да се съединят за общо разглеждане и други искове /чл. 343 ГПК/.