Решение № 5939 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5939 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110156935 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу „Техем Сървисис“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 350,79лв.,представляваща регресно притезание ,на основание чл.45,ал.1, т.2 от ОУ на договорите между „Топлофикация София“ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградаетажна собственост,ведно със законната лихва от 17.10.2023год. до окончателното й заплащане ,както и осъдителен иск ,с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 725лв.,представляваща имуществени вреди от сторени разноски за събиране на начисленото от ответника вземане за топлинна енергия и дялово разпределение,ведно със законната лихва от 17.10.2023год. до окончателното й заплащане.

В условията на евентуалност ,заплащането на сумата от 725лв. се претендира на основание чл.45,ал.1, т.2 от ОУ на договорите между „Топлофикация София“ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост,ведно със законната лихва от 17.10.2023год. до окончателното й заплащане.

В исковата молба ищцовата страна сочи ,че в изпълнение на издадената му лицензия за територията на град София продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на клиенти,в самостоятелни обекти в сгради – ЕС,присъединени към топлопреносната мрежа.Сочи ,че такъв битов клиент,по данни на ответника бил и собственикът на имот в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“,бл.25,вх.В,ет.2,ап.40,аб.№279953.Сочи ,че разпределението на топлината енергия,която постъпва в сградите се извършва по системата „дялово разпределение“ като ответникът бил вписан в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Като лице извършващо 1 услугата дялово разпределение.Отношенията между „Топлофикация София“ЕАД и лицата,вписани в регистъра по чл.139а от ЗЕ се регулирали от ОУ на договорите между „Топлофикация София“ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост,приети с Решение по т.2 от Протокол №19/05.07.20207год. и Решение по т.1 от Протокол № 22/23.07.20007год. на СД на „Топлофикация София“ЕАД ,одобрени с Решение № ОУ-024/10.08.2007год. на ДКЕВР.

В исковата молба ищецът сочи ,че ответникът бил извършил отчет на клиент на ТЕ ,по смисъла на чл.153 ЗЕ ,за самостоятелен обект ,ап.40,аб.№ 279953 и бил подал в топлопреносното предприятие данни за отчетената и консумирана от клиента топлинна енергия за периода м.05.2014год. – м.04.2017год.,възлизаща на 311,20лв.Също така твърди ,че за извършената услуга дялово разпределение дружеството било заплатило на ответника сумата от 39,59лв.,главница ,която в последствие след извършения отчет и издаването на общите фактури за двата отоплителни сезона била претендирана от клиента.

Последният не изпълнил задълженията си ,поради което ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ,като такава била издадена по ч.гр.д.

№76819/2017год. по описа на СРС,178 състав,а за установяване на съществуването на вземането било образувано гр.д.№40913/2020год. по описа на СРС,178 състав.По последното ,на основание чл.219,ал.1 от ГПК в качеството на трето-лице помагач на страната на ответника бил конституиран ответника..На същия бил връчен препис от исковата молба и същия извършил процесуалните действия ,които счел за необходими.

Ищецът твърди ,че по посоченото дело съдът се бил произнесъл с решение ,с което приел за недоказани претенцията му .Приел за недоказана извършената доставка на топлинна енергия ,тъй като сумите за топлинна енергия не били начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба.Сочи ,че от допуснатата и кредитирана експертиза на вещото лице ,се установявала ,че стойността на действително потребената топлинна енергия е само за сградна инсталация ,като след изравняването в полза на клиента било възникнало вземане за възстановяването на сумата от 51,95лв.При това положение ,съдът приема ,че вземане в полза на ищеца за периода не съществува.Твърди ,че като е подал данни за наличие на такова вземане ,след извършване на изравняването ,на практика фирмата за дялово разпределение била извършила неправилно и невярно дялово разпределение.

Ищецът счита ,че ответника ,в качеството си на подпомагаща страна по това производство е обвързан от силата на мотивите на съдебното решение, по арг. На чл.223,ал.2 от ГПК.Счита ,че така в отношенията между ищеца и ответника било установено ,че поради неправилния отчет и невярното дялово разпределение „Топлофикация

София“ЕАД била понесла загуба ,представляваща цената на начислената топлинна енергия от 311,20лв. и главницата за услугата дялово разпределение в размер на 39,59лв.Сочи ,че е изготвил Контролни отчети и сторнирал сумите ,които били отнесени като разходи на предприятието.Счита ,че при това положение за ищеца възниква основание на чл.45,т.2 от 2

ОУ да търси възстановяване на загубата ,която е в резултат от поведението на фирмата за дялово разпределение,която загуба следва да бъде възстановена на ищеца.

Също така сочи ,че ищеца претърпял вреди от деловодните разноски по воденото на делата ,които възлизали на :25лв. – д.т. ;200лв. – депозит за особен представител на клиента ;

500лв. /2 по 250лв. / депозити за вещи лица.Сочи ,че тези разходи са пряка и непосредствена последица от увреждането,изразяващо се в неправилен отчет и невярно дялово разпределение.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме ,че не е налице фактическия състав на непозволеното увреждане ,претендира сумата от 750лв. да бъде присъдена на основание чл.45,т.2 от ОУ ,като част от пълния размер, с който ответника следва да го обезщети,като счита ,че са обхванати ,както главното ,така и всички допълнителни акцесорни вземания,възникнали като резултат от нарушаване на общите условия.Сочи иче направените от ищеца разходи за събиране на вземането също били отнесени като разход на дружеството.

Претендира и деловодни разноски.

Ответникът „Техем Сървисис“ЕООД е депозирал в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор. Оспорва претенциите на ищеца по основание.Оспорва твърденията на ищеца за нарушения на нормативната уредба за дяловото разпределение ,извършени от ответника.Сочи ,че в съдебното решение по гр.д.№40913/020год. ,съдът е възпроизвел констатациите на вещото лице по СТЕ,че в имота на клиента радиаторите са демонтирани и сградата не получава топлинна енергия за подгряване на топла вода ,поради което не е извършвано дялово разпределение за потребена в имота топлинна енергия ,но е извършвано дялово разпределение за топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация.Съдът е констатирал и че това разпределение е извършено съобразно нормативните изисквания.Направено е възражение за лошо воден процес,на основание чл.223,ал.2 ,изр.1 от ГПК от страна на ищеца,който умишлено или поради груба небрежност е допуснал процесуални пропуски и грешки по инициране и воденето на процеса.

Счита ,че ответника няма отношение към сумата ,посочена като дължима при издаването на фактурите от страна на ищеца към клиентите.

Оспорва и претенцията за сумата от 750лв.,като счита ,че тя се претендира неоснователно.Оспорва и че тези разноски представляват пряка и непосредствена последица от поведението на ответника.По изложените съображения моли за постановяване на решение ,с което да бъдат отхвърлени предявените исковете.Претендира и деловодни разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно ,че „Топлофикация София“ЕАД , по издадената му лицензия за територията на град София продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за 3 отопление и битово горещо водоснабдяване на клиенти,в самостоятелни обекти в сгради – ЕС,присъединени към топлопреносната мрежа.

Не се спори между страните по делото, че същите са обвързани от облигационно правоотношение по договор за извършване на услугата дялово разпределение по отношение на сграда, находяща се в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“,бл.25,вх.В,ет.2,ап.40,аб.№279953.

Това правоотношение е регулирано от Общи условия, приети с Решение по т. 2 от Протокол № 19/05.07.2007 г. и Решение по т. 1 от Протокол № 22/23.07.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ- 024/10.08.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от същите, търговецът извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия по имоти в СЕС, като 1. Извършва отчет на средствата за дялово разпределение най-малко два пъти в годината; 2. Изготвя изравнителна сметка на потребената топлинна енергия в СЕС най-малко един път в годината, независимо от броя на отчитанията, 3. Извършва анализ и месечна актуализация на дяловете.

Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2, търговецът разпределя потребената топлинна енергия между потребителите в сградата по правилата на НТ и определя дяловете за отчетен период за имотите на всички потребители в сградата, независимо от наличието на монтирани уреди за дялово разпределение в отделните помещения и имоти.

Съгласно чл. 13 търговецът е длъжен за месеца, от началото на който е получено уведомлението от Топлофикация за извършване на дялово разпределение, да подаде на Топлофикация прогнозни данни за потребление на топлинна енергия за отопление и топла вода за всеки от имотите, а съгласно чл. 15 - да актуализира прогнозните дялове за потребление на топлинна енергия за отопление и топла вода след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, както и след всяка промяна на потребление, за която е уведомен по надлежния ред съгласно чл. 71, ал. 4 от НТ. Според чл.

21 неосигуряването на достъп до имотите се удостоверява с констативен протокол, подписан от представител на търговеца и упълномощено лице или друг потребител от етажната собственост. Съгласно чл. 22 търговецът е длъжен при отчитането на уредите за дялово разпределение да извърши проверка и на помещенията и имотите, в които отоплителните тела са демонтирани и/или няма монтирани средства за дялово разпределение, в т.ч. помещенията с монтирани отоплителни тела извън проекта, за спазване на изискването по НТ.

Съгласно чл.45,ал.1 ,в случай на установяване на допуснати грешки от страна на търговеца,състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период,в следствие на което :1. Топлофикация е издала повтори,коригирани месечни сметки на потребителите ,търговецът дължи на Топлофикация дължимите лихви по коригираните плащания и 2.Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуби начислени суми на отделен потребител ,загубата се дължи от търговеца на Топлофикация в пълен размер.

По делото е представен и договор № 4128/24.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес гр. София, ж.к. Хаджи Димитър“ ,бр.25,,вх.А,Б,В, както и протоколи от общо събрание на етажната собственост, съгласно които е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД.

Видно от приложено по делото съдебно определение и решение , в рамките на производството по гр.д. № 40913/2020 г. по описа на СРС, 178 състав, са били предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу трето за настоящото производство лице /Петър Михайлов Доранг/ установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, 4 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания в размер на 311,20 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 25, вх. В, ет. 2, аб. № 279953, за периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на главницата; за сумата от 36,31 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 16.09.2015 г. до 17.10.2017 г., за сумата в размер на 39,59 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.