Решение № 80 от 04.04.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Перник, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500053 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1027 от 23.11.2024 г., постановено по гр. д. №1379/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник, Професионална гимназия по облекло и туризъм „Св.Иван Рилски“ – гр.Перник е осъдена да заплати Р. Д. А., ЕГН: **********, сумите, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 2 500,61 лв., представляваща разликата между увеличеното /действително дължимо/ и изплатеното й трудовото възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. /вкл./, дължимо във връзка със заеманата от нея в посочения период по трудово правоотношение с ответника длъжност ***, с код по НКПД ***, което трудово правоотношение е прекратено със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на директора на Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ град Перник, считано от 01.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2024 г., до окончателното плащане на вземането; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 714,43 лв., представляваща разликата между дължимия размер и размера на полученото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 42 дни при прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца за длъжност ***, с код по НКПД ***, при ответника със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на директора на Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ град Перник, считано от 01.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2024 г., до окончателното плащане на вземането; сумата от 3 929,54 лв., представляваща разликата между действителния дължим размер и размера на полученото обезщетение, на основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 31, ал. 1 т. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 269/06.12.2022 г. в размер на 11 брутни заплати при прекратяване на трудовото и правоотношение при 1 ищеца със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на директора на Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ - град Перник, считано от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба - 28.03.2024 г., до окончателното изплащане.

Срещу решението на първоинстанционния съд в срок е постъпила въззивна жалба от Професионална гимназия по облекло и туризъм „Св.Иван Рилски“ – гр.Перник, в която се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно и в противоречие с материалния закон районният съд е приел, че искът с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ е основателен и доказан, като се поддържа, че подписаният на 10.08.2023 г. Анекс към КТД №Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование няма пряко действие и не може да се приложи по отношение на ответницата по въззивната жалба /ищца в първоинстанционното производство/, тъй като нейното трудово правоотношение с работодателя е било прекратено към датата на неговото подписване. Поддържа, че на въззиваемата са били изплатени всички следващи й се суми за трудово възнаграждение за исковия период, както и съответните обезщетения при пенсиониране. Поддържа, че въззивният жалбоподател е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, поради което и е съобразило писмо №0602-1024/27.09.2023 г. на МОН, с което били дадени указания, че не са налице законовите предпоставки за изплащане на разликата в трудовите възнаграждения на служители с прекратени трудови договори. Оспорва въззиваемата да е била член на синдикална организация към релевантния исков период. Оспорва редовността на исковата молба, като поддържа, че по отношение на исковете по чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал.3 КТ формулираният петитум бил неясен. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател чрез пълномощника си адв. Р. Б. от АК-Перник поддържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи. Претендира разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата Р. А., чрез пълномощника си адв. С. С. от АК –Перник, е депозирала писмено становище, в което посочва, че поддържа представения отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена по подробно изложени в него аргументи, а първоинстанционното решение- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и 2 допустимо. По доводите за неправилност намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Р. Д. А., ЕГН **********, срещу Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ гр. Перник, представлявано от В.Д.Д., в качеството на директор, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми /при допуснато с протоколно определение от 23.10.2024 г. изменение на предявените искове чрез увеличение на техния размер/: 2500,61 лева – разлика между изплатените трудови възнаграждения за времето от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. и действително дължимите такива съгласно Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01192/10.08.2023 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2024 г., до погасяване на вземането; 714,43 лева – разлика между изплатеното съгласно Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 42 дни и действително дължимото такова според Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01 192/10.08.2023 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба– 28.03.2024 г. до погасяване на вземането, и 3 929,54 лева – разлика между изплатеното съгласно Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. гратификационно обезщетение от 11 брутни заплати и действително дължимото такова според Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2024 г., до погасяване на вземането.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че е работила в ответното училище на длъжност *** Със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ, трудовото й правоотношение било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.08.2023 г. През 2023г. до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била член на синдикалната организация на СБУ към КНСБ в училището- ответник. На 10.08.2023г. към КТД №Д01-269 от 06.12.2022г. за системата предучилищното и училищното образование е подписан Анекс №Д01-192/10.08.2023г., по силата на който за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., като за непедагогическия персонал е посочено изрично, че индивидуалните работни заплати са не по-малко от минималните основни месечни работни заплати по чл. 28 от КТД, тоест 125% от МРЗ за страната.

Сочи се, че ответникът не й е изплатил дължимите суми в резултат на горепосоченото увеличение на работната заплата за процесния период, с което е нарушил императивни разпоредби на КТ и КТД. Претендира направените разноски по делото.

В подадения отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Не оспорва обстоятелството, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника до 01.08.2023г., когато трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че ищцата няма право да получи увеличение на основната работна заплата със задна дата, защото към момента на подписването на анекса към колективния трудов договор - 10.08.2023 г. правоотношението на ищцата с ответника било прекратено и не съществувало правно основание, от което да могат да произтичат права за минал период от това правоотношение. Поради това счита, че не дължи на ищцата исковите суми. Сочи, че на ищцата са изплатени съответните 3 обезщетения,, изчислени съгласно чл.228 КТ и чл.17 ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Оспорва за исковия период ищцата да е била член на синдикалната организация на СБУ към КНСБ. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

След преценка на ангажираните по делото доказателства във връзка със становищата и възраженията на страните районният съд е приел, че от представената служебна бележка от 06.03.2024 г. от СО на СБУ към ПГОТ „Св. Иван Рилски“ – Перник се установява, че до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата при ответника, същата е била член на синдикалната организация на Синдикат на българските учители /СБУ/ в училището-ответник. Приел е, че Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. е подписан на 10.08.2023 г., но урежда права на работниците и служителите, които са в трудово правоотношение с работодателя към 01.01.2023 г. и след тази дата, независимо кога е извършено прекратяване на правоотношението, преди подписване на този анекс или след подписването му.

Съгласно чл. 57, ал. 1 КТ колективния трудов договор има пряко действие по отношение на работниците и служителите, членове на синдикалната организация, която е страна по договора. В настоящия случай ищцата била член на СБУ към КНСБ, който е страна по колективния трудов договор. Предвид на което и предвид обратното действие на анекса, а именно -считано от 01.01.2023г., изменения с Анекс №Д01 192/10.08.2023 г. КТД №Д01-269 от 06.12.2022г. има пряко действие и спрямо нея, тъй като за периода от 01.01.2023г. до 01.07.2023 г. е била член на синдикална организация, което е страна по КТД. Съдът е тълкувал чл. 27, ал. 1 от Анекса към КТД, в смисъл, че за лицата които са в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование, се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Първоинстанционният съд е приел, че тезата на ответника за недължимост на претендираните обезщетения в сочения в исковата молба размер, поради обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищеца към датата на неговото сключване е било прекратено, е несъвместима с принципа на равенство на гражданите, закрепен в Конституцията, която има непосредственото действие. Приел е, че съгласно актуалната практика на ЕСПЧ /Решение по дело MOSKAL v. POLAND (Application no. 10373/05) и др./ константно се утвърждава, че принципът на „доброто управление" изисква по въпроси от общ интерес публичните органи да действат своевременно, по подходящ начин и с максимална последователност. Публичните органи следва да действат най-прецизно и най-съвестно при разрешаването на въпроси, касаещи социалното положение и имуществените права на гражданите. В практиката на ЕСПЧ се възприема, че по въпроси, касаещи социалната сфера на гражданите, е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва да бъде върху държавата /така Решение по дело CAKAREVIC v. CROATIA (Application no. 48921/13)). По изложените съображения, първоинстанционният съд е уважил предявените искове в пълните им претендирани размери с оглед заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.