Решение № 1387 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Варна, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100501983 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл. Варна, общ. А., гр. И., съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Г.Г.“ ***, чрез пълномощник адв. М. П. – БАК, въззивна жалба вх.№69421/08.08.2025г., срещу Решение № 2468/30.06.2025г. по гр. дело № 14085/2022г. по описа на РС- Варна, 40-ти с-в, в частите, с които са отхвърлени предявените искове срещу Военно формирование 32140 – Варна с адрес в гр. Варна, пощенска кутия, 194 като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, представлявано от старши юрисконсулт Д. П., за заплащане на сумата от 9377,43 лева, представляваща разликата до пълния размер на дължимото парично обезщетение за прослужени 20 г. на военна служба, цялото в размер на 41 108 лева и изплатените по личната му банкова сметка на 14.10.2022 год. 31 730.57 лева с основание прихващане/удръжка за разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на неизпълнения удължен срок на договора за военна служба от 01.09.2022 г. до 15.06.2026 г. след завършено задочно обучение в Професионалния старшински колеж към ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ на основание чл. 260, ал. 1 и 5 във вр. с чл.

145, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ, във вр. с Наредба № Н-11/29.10.2020 г. и Справка с рег. № 6704/25.08.2022 г., ведно със законната лихва от 14.10.2022 година /момента на удържането й от дължимото му парично обезщетение за прослужени 20 години на военна служба при прекратяване на служебното му правоотношение/до окончателното й изплащане, както и искът за заплащане на разликата над 14 967, 96 лева до 49 109,71 лв., представляваща неизплатено обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001 г. до 31.08.2022 г., както и искът за заплащане на лихва за забава върху посочената главница в 1 размер на 736,02 лева за процесните периоди.

В жалбата се излага от въззивника Н., че решението в атакуваните части е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно приложение на закона.

Излага се, че неправилен е извода на ВРС, че е ирелевантно подписаното между страните допълнително споразумение, което посочва в кои случаи се дължи възстановяване на разходите за обучението на военнослужещия. Оспорва и по размер претендираните разходи, като счита, че следва да бъде взет предвид установения такъв в разплащателните ведомости, а не посочения от ищеца. поради това и претендира да бъде осъден ответника да заплати и незаконосъобразно удържаните разходи за обучението му в размер на 9 377,43 лв. Счита, че решението е незаконосъобразно и в частта, с която е прието, че правната квалификация на иска е по чл.203 ал.3 ЗОВСРБ /отм./, по която е уредено превишаване на общата продължителност на служебното време, при която се дължи заплащане на допълнително възнаграждение за работа в специфични условия. Счита, че исковете следва да се квалифицират по чл.203 ал.2 ЗОВСРБ /отм./ - за превишение на нормалното служебно време, но в рамките на увеличената продължителност на служебното време за месеца. Сочи, че в този смисъл е и установената трайна практика на ОС-Бургас, както и на ВКС. Поради неправилната правна квалификация е възприет и неправилен вариант от експертизата на вещото лице. Твърди се, че налице неспазване на задължителните указания на Тълкувателно решение №6/2017г. на ОСГК на ВКС. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и искът за заплащане на извънреден труд изцяло уважен.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото Военно формирование 32140 – Варна с адрес в гр. Варна, пощенска кутия, 194 като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, чрез старши юрисконсулт Д. П., с който отговор жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди, че възстановяване на разходите за обучение се дължи от въззивника, тъй като с допълнително споразумение не могат да се игнорират императивни законови разпоредби. Затова и уговорката в допълнителното споразумение е нищожна. Счита, че решението в останалата си част също е законосъобразно, позовавайки се на изчерпателно изброена съдебна практика. Моли да бъде потвърдено изцяло.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът Н. В. Н. излага в исковата си молба, че от 18.09.2000г. е бил назначен на първа длъжност „Електротехник“ със звание „Матрос“ на фрегата „Смели“ в поделение 38920 – Варна към МО. По време на военната си служба е кандидатствал и бил приет за обучение в Професионален старшински колеж към ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ – Варна и се е обучавал задочно по специалността „Експлоатация и ремонт на корабна техника/ Морско корабоводене“ за периода от 02.09.2019г. до 15.06. 2021г. Между страните било договорено, че разходите за издръжка и обучение следва да се възстановят, ако лицето напусне длъжността си по собствено желание или бъде отстранен, като работодателят от своя страна трябвало да му осигури дейност, съответстваща на придобитата квалификация.

На 19.08.2019 г. ищецът подписал Допълнително споразумение с рег. № 802-59 към Договора за военна служба за удължаване на срока на службата за срок от 5 г. след успешно завършване на обучението, но тъй като ответникът не успял своевременно да осигури на ищеца длъжност, съответстваща на неговата професионална квалификация, същият бил повишен на сержантско звание едва на 01.12.2021г. По време на обучението си ищецът ползвал дни от редовния си платен годишен отпуск, като се наложило да ползва и продължителен отпуск по болест – 40 дни, поради заболяване от Ковид-19. Със Заповед № ЛС-01-17/22.08.2022 г. на ВРИД Командира на формирование 38920 – Варна, капитан II ранг Т.М., договорът за военна служба на ищеца бил прекратен на осн. чл. 146, т. 3 вр. чл. 161, т.

2

3 и чл. 163, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ, като на 01.09.2022 г. бил отчислен от списъчния състав на военното формирование и му било начислено изплащане на парично обезщетение за прослужени 20 години на военна служба в размер на 41 108.00 лева. Със Заповед № ЛС-0119/31.08.2022 г. на основание Наредба № Н-11/29.10.2020 г., както и Справка с рег. № 6704/25.08.2022 г. е разпоредено от полагащото се обезщетение да бъде приспадната сумата 9 377.43 лева, равняваща се на разходите за издръжка, обучение и преквалификация.

Горното ищецът счита за незаконосъобразно, поради това, че при издаване на горепосочената заповед е приложен подзаконов нормативен акт, който не е действал по време на периода на обучение на ищеца – наредба с № Н – 11/29.10.2020 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение и преквалификация на военнослужещите, вместо Наредба № Н-1/ 14.01.2013 г., което счита за съществено процесуално нарушение. Ищецът претендира обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001 г. до 31.08.2022 г., представляващо фактическо отработено време над месечната продължителност при даване на 24- часови дежурства в рамките на 514 дни почивки, като посочва, че поради служебни и обективни причини като неокомплектованост по щат с кадрови военнослужещи, заболяване, участие в планови мероприятия, свързани с бойната подготовка и др. не му е било разрешено да ползва близо 514 дни почивки след изпълняване на 24 - часови дежурства. Предявените обективно съединени искове са да бъде осъдено ответното поделение като част от структурата на Министерство на отбраната на РБ да заплати на Н., 9 377.43 лева, представляваща разликата до пълния размер на дължимото парично обезщетение за прослужени 20г. на военна служба, цялото в размер на 41 108 лева, ведно със законната лихва от момента на удържането й – 14.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 49 109.71 лева, представляваща неизплатено обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001 г. до 31.08.2022 г. /общо за 11 376 часа/, ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска - 25.10.2022 г. до окончателното им изплащане, както и 736,.02 лева- мораторна лихва от 01.09.2022 год.датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 24.10.2022 год.- предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът поделение 32140 – Варна към МО е подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен, както по основание, така и по размер. Не оспорва, че ищецът е бил военнослужещ през процесния период и наличието на трудово правоотношение между страните. Относно искането за заплащането на сумата 9377.43 лева посочва, че същата е удържана на основание чл. 260, ал. 1 вр. ал. 5 от ЗОБСРБ и поради това легитимирана страна по този иск е не ответното военно формирование, а Дирекция „Правнонормативна дейност в отбраната“ – МО. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неизползвани компенсации от дежурства твърди, че на ищеца не се дължи такова, тъй като същият е бил надлежно компенсиран за положения извънреден труд с намалено служебно време в рамките на съответния месец, на следващия календарен месец или в по- късен период, като по този начин действително отработеното време не е надхвърлило нормативно установената обща продължителност на служебното време за съответния период, както и че дейностите „бойни дежурства“ и „щурмова готовност“ не са посочени като вид дежурство в Устава за войскова служба на Въоръжените сила на РБ, поради което не следва да бъдат компенсирани. Посочва, че в процесния период ищецът е заемал длъжност във в. ф. 32140- Варна, чиито основни функции и дейности не са носене на дежурство. Счита, че претенцията е недоказана и по размер, като ищецът не е посочил за кое дежурство какъв размер на обезщетение претендира. Прави възражение за изтекла погасителна давност на обезщетенията за положен от ищеца по реда на ЗОВСРБ извънреден труд от 01.04.2001 г. до 28.02.2019 г., като сочи, че периодът, за който ищецът евентуално би имал право на обезщетение, е от 01.03.2019 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение на 31.08.2022 г.

3

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните са следните обстоятелства:

Ищецът, считано от 18.09.2000 г. е назначен на първа длъжност „Електротехник“ със звание „Матрос“ на фрегата „Смели“ в поделение 38920 – Варна към МО; провел обучение в Професионален старшински колеж към ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ – Варна задочно по специалността „Експлоатация и ремонт на корабна техника/ Морско корабоводене“ за периода от 02.09.2019 г. до 15.06. 2021 г., като между страните било договорено, че разходите за издръжка и обучение следва да се възстановят, ако лицето напусне длъжността си по собствено желание или бъде отстранен, като работодателят от своя страна трябвало да му осигури дейност, съответстваща на придобитата квалификация. Безспорно е и че на 19.08.2019 г. ищецът подписал Допълнително споразумение с рег. № 802-59 към Договора за военна служба за удължаване на срока на службата за срок от 5 г. след успешно завършване на обучението, като е повишен на сержантско звание на 01.12.2021г. По време на обучението си ищецът ползвал дни от редовния си платен годишен отпуск, като се наложило да ползва и продължителен отпуск по болест – 40 дни, поради заболяване от Ковид-19.

Със Заповед № ЛС-01-17/22.08.2022г. на ВРИД Командира на формирование 38920 – Варна, капитан II ранг Т.М., договорът за военна служба на ищеца е прекратен на основание чл. 146, т. 3 вр. чл. 161, т. 3 и чл. 163, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ, като на 01.09.2022 г. е отчислен от списъчния състав на военното формирование и му е начислено изплащане на парично обезщетение за прослужени 20 години на военна служба в размер на 41 108.00 лева.