Акт от 28.12.2009, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 3474 28.12.2009 Година Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХІV граждански състав

На двадесет и пети ноември 2009 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: А. Трайкова

Секретар: И.Ч. като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2404 по описа за 2008 година

Предявени са активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание член 108 от ЗС.

Г.А.Н., ЕГН **********,

О.М.Н., ЕГН **********, А.М.Н., ЕГН **********, Е.М.н., ЕГН **********, А.М.С., ЕГН **********, Н.Й., т. гражданка, с личен граждански номер в Т. ***, И.П., т. гражданин, с личен граждански номер в Т. ***, чрез а. И.

Х.К. са предявили искове против ответниците Д.чрез МНРЗИБ и Община Х., с участието на третото лице помагач МНК, за предаване на владението и отстъпване на собствеността върху площта от 168 кв.м., попадаща в границите на УПИ І-*** от кв. *** по плана на град Х. на основание наследяване и придобивна давност. Ангажират доказателства и претендират разноски.

Ответникът Д.оспорва исковете. Заявява, че имотът представлява изключителна държавна собственост, тъй като с решение на Министерския съвет № *** от 19.11.*** година теренът, в който попадат процесните 168 кв.м. е обявен за а. р. като с Акт № ***/17.03.*** г. а. град в к. Х. е актуван като държавен имот на основание член 16, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Ответникът Община

Х. оспорва исковете, тъй като имотът съставлява частна общинска собственост, за което е издаден акт за частна общинска собственост през *** година на основание член 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и пар. 42 от ПЗР към

ЗИДЗОС. Ангажира доказателства.

Третото лице помагач МНК счита исковете за неоснователни, тъй като съгласно член 16, ал. 1 от ЗПКМ п. на к. открити при а. р. са собственост на държавата.

Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото, приема за установено, следното:

Ищците са законни наследници на М. А. Н., роден на *** година, починал на 25.01.*** година, съгласно представено удостоверение за наследници № *** от 01.07.*** година.

В исковата молба се твърди, че имотът е придобит след извършена неформална делба между наследниците на А. Н. – М. Н. и А. А. Н. и упражнявано самостоятелно владение върху получената при делбата част от имота от общия наследодател на ищците М. до смъртта му през *** година, продължено след това от наследниците му.

В тази насока са представени писмени доказателства: извлечение от емлячен регистър за наследници на А.Н., в който е отразено нива в местността “В .” незастроено с площ от 300 кв.м. и решение № *** от

27.04.*** г. на ПК град Х., с което е било признато за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. А. Н. в съществуващи стари реални граници върху 0,150 дка в землището на град Х., в местността

К. – ***. Това решение е само установително, то няма конститутивно действие, защото в него липсва пълна индивидуализация на вещта с посочване на границите, респективно номера на имота, отреден по плана, освен това не е установена идентичността на имота в местността “В.” със заснетия по плана от *** година имот № ***, записан като собственост на М. Н..

От разпита на с. на ищците Д. С. Т. се установява, че ищците притежават имот в центъра на града, намиращ се до Г-образно кръстовище, граничещо с две улици и намиращо се в ъгъла между тези две улици, което място някога било нива на дядо им М. Н., който я обработвал и я садял с домати и памук. По сведения на с. Г.П., комшия по имот на ищците, имотът се сеел с памук от двамата братя А. и М. до ***-те години, когато съветът им отнел принудително нивата като там се поставили фургони с работници, които започнали да копаят. Споменава, че при разкопките в съседен на ищците имот – този на г. М. били открити а. н. От разпита на тези с. не може категорично да се изведе заключение, че показанията им касаят процесния имот № ***.

Съгласно изслушаната СТЕ с в. л. Г. се установява, че по плана от *** година има заснемане на имот с пл. № *** от кв. *** по КРП на Х. с площ от 168 кв.м., записан по разписната книга към плана като собственост на М. А. Н., без да е посочено на какво правно основание Н. е записан като негов собственик. Записването на едно лице като собственик на заснет имот по плана на града от *** година не е основание това лице да се легитимира като негов собственик. Още повече не бе установено идентифицирането на заснетия поземлен имот № *** с описаната в емлячния регистър и от с. нива, ето защо на изложените дотук съображения искът като недоказан ще се отхвърли.

Но за пълнота на изложеното във връзка с изследването статута на имота предвид съставените актове за държавна и общинска собственост мотивите на решението ще бъдат продължени.

От заключението на в. л. Г. се установява, че през *** година има изготвен нов план на град Х., съгласно който процесният имот № *** не е заснет като самостоятелен, а в рамките на имот пл. № *** с площ от 3 400 кв.м., записан като собственост на ГНС. В. л. не е изследвало какви са били отрежданията на плана през *** година за имот № ***, нито пък е установило имало ли е извършено отчуждаване на имот № ***, но дали е имало надлежно отчуждаване на имот № *** е без правно значение, тъй като както бе установено по-горе този имот не може да се счита за собственост на наследниците на М. Н..

Твърде вероятно е с плана от *** година и заснемането /отреждането/ на имот пл. № *** да е в резултат на природните и а. дадености и във връзка с разпореждане № *** от 22.12.*** година на ДКПСИА, с което теренът ограден от а. к. стени, заедно с охранителната ивица земя външно от стените с ширина 50 метра е обявен за а. р., а след приемането на Закона за паметниците на културата и музеите през *** година с решение № *** от 19.11.*** година на Министерския съвет А. г. в к.Х. е обявен за а. р. и са определени границите на охранителната зона на р. около к. стена. От заключението на в. л. Г. се установява, че през *** година е одобрен нов кадастрален план, в който имот №*** е заснет като част от имот *** с площ от 4 052 кв.м., записан в имотния регистър на Р България, а със заповед № РД – ***/09.03.*** г. е одобрен ПУП- ПРЗ, А. р. – град Х. и за имот *** са отредени четири УПИ: І-***, ІІ-***, ІІІ-*** и І-***.

Съгласно изслушаната САЕ с в.л. М.К. се установява, че процесният имот е част от имот пл. № *** и попада в границите на А. р. град Х., както и че през *** година в част от имот *** има извършени разкопки като са разкрити останки от сграда и прилежащ от южната страна плочник, част от уличната настилка в Д. В заключението си в. л. е отразило и констатациите си, че в момента на терена не се виждат разкритите а. с., тъй като е извършена консервация чрез засипване с цел съхранението им.

Съгласно отменената разпоредба на член 16 от ЗПКМ п. на к., открити при а. р. са държавна собственост, а съгласно член 18, ал. 1 от Конституцията на Р България а. р., определени със закон са изключителна държавна собственост, ето защо имотът е със статут на изключителна държавна собственост и исковете не следва да бъдат уважавани.

На осн. член 78, ал. 3 от ГПК на ответника Д.чрез

МНРЗИБ ще се присъди юрисконсултско възнаграждение от

200 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.Н., ЕГН **********,

О.М.Н., ЕГН **********, А.М.Н., ЕГН **********, Е.М.н., ЕГН **********, А.М.С., ЕГН **********, Н.Й., т. гражданка, с личен граждански номер в Т. ***, И.П., т. гражданин, с личен граждански номер в Т. ***, чрез а. И.

Х.К. искове против Д.чрез МНРЗИБ и Община Х., за предаване на владението и отстъпване на собствеността върху площта от 168 кв.м., попадаща в границите на УПИ І-*** от кв. *** по плана на град Х. и в улица, съгласно скица № *** от заключението на в. л. Г. на основание наследяване и придобивна давност, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Г.А.Н.,

ЕГН **********, О.М.Н., ЕГН **********, А.М.Н., ЕГН **********, Е.М.н., ЕГН **********, А.М.С., ЕГН **********, Н.Й., т. гражданка, с личен граждански номер в Т. ***, И.П., т. гражданин, с личен граждански номер в Т. *** да заплатят на Д.чрез МНРЗИБ разноски от 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач – МНК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Районен съдия: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ