Решение № 1887 от 29.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. Бургас, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20262120101665 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на М. Г. Д., ЕГН: **********, като майка и законен представител на малолетната М. М. И., с ЕГН: **********, двете от гр........................, против бащата на детето М. С. И., ЕГН: **********, от гр....................

Твърди се, че на 22.03.2026г., при осъществяване на режима на лични контакти, ответникът е възпроизвел в присъствието на дъщеря си аудиозаписа на негов разговор с баба й по майчина линия, в който е обсъждано преместването на М. от град Бургас в новия дом на И. в град ............. Твърди се и че детето се е разстроило изключително много. Било е объркано и тревожно, което е наложило консултация с психолог. Излагат се съображения, че в резултата на тези действия на бащата то преживява интензивен конфликт на лоялност меж-ду родителите. От Съда се иска да наложи мерки по ЗЗДН.

Ответникът оспорва молбата, като твърди, че не е осъществявал вменения му във вина акт на домашно насилие по отношение на М.. Сочи, че детето е споделило с него тревож-ни обстоятелства, относно поведението на майката, поради което е провел разговор с дъщеря си за евентуална промяна на местоживеенето й, като й е пуснал запис от началото на срещата с бабата, за да види тя, че двамата са в добри отношения. Моли искането за защита по ЗЗДН да се отхвърли.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

1

Молителката е майка на М., а ответникът – баща на 9-годишното дете. Родителите са разделени. С решение № 1060/31.05.2024г., постановено по гр. дело № 2533/2024г. на РС Бургас, е утвърдено представеното от тях споразумение по чл.127, ал.1 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на дъщеря им е предоставено на Д., а на И. е определен режим на лични контакти с детето.

Следователно, молителката се явява легитимиран да търси защита за М. – по чл.3, вр. с чл.8, т.2 от ЗЗДН.

Настоящият адрес на детето е в град Бургас, поради което РС Бургас е компетентен да разгледа молбата, която е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.

Предвид горното Съдът прие, че са налице всички предпоставки за разглеждане на ис-кането за защита по същество.

С оглед правилата на доказване в процеса – чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на молителката е да установи изложените в молбата за защита твърдения.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че отношенията между родителите на детето са силно влошени, главно с оглед различията във вижданията им, относно отглеждането и възпитанието на М., както и във връзка с осъществяването на режима на личните й контакти с бащата.

Въз основа на показанията на свидетеля Ц..Г. – баба по майчина линия, която заявява, че действително е провела процесния разговор с ответника, както и че послед-ният го е записвал на телефона си; представеното с молбата Психологическо становище, из-готвено от психолога М. П.., в което е посочено, че М. е ”превърната в неволен свидетел и принудителен участник в споровете на възрастните, което е изключително обре-меняващо за нея” и това е довело до ”състояние на интензивен конфликт на лоялност и проя-ва на признаци на висока емоционална тревожност и обърканост”; изготвения от Д СП – Бур-гас социален доклад, обективиращ разговора на социалния работник с детето, и частично от обясненията на И. в съдебното заседание, Съдът намира за безспорно установени по де-лото сочените и квалифицирани от молителката като акт на домашно насилие обстоятелства.

Ответникът не е ангажирал надлежни доказателства, с които да опровергае тези факти.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

За да се реализира фактическият състав на чл.2, ал.1 от ЗЗДН под формата на психическо или емоционално насилие, е необходимо да бъде установено конкретно, противоправно и виновно поведение на ответника, което по своя интензитет обективно представлява тор-моз, злоупотреба с родителската власт или целенасочено засягане на психическото здраве и личността на пострадалото лице.

В настоящия случай по делото безспорно се установява, че на 22.03.2026г. ответникът е възпроизвел в присъствието на малолетната М. аудиозапис на проведен между него и свидетелката Ц...........Г. разговор, в който двамата са обсъждали въпроси, свързани с отглеждането на детето и евентуалното му преместване от гр.Бургас в гр............

2

От събраните по делото доказателства, както и от обясненията на ответника, се установява, че тези негови действия са мотивирани от предходно споделени от дъщеря му оплаквания, свързани със строгостта и налаганата от майката дисциплина при отглеждането й и контрола над учебния процес. Проведеният разговор със свидетелката относно евентуалната промяна на местоживеенето на М., и последващото възпроизвеждане на записа, са имали за цел намирането на решение на заявените от малолетната тревоги, а не оказването на емо-ционален натиск или накърняване на достойнството й. Това поведение, макар да разкрива пе-дагогически дефицит и неправилен подход от страна на бащата при избора на средства за ре-гулирането на личните му отношения с детето, не съставлява целенасочен акт на тормоз или противоправно засягане на психическото здраве по смисъла на ЗЗДН.

Констатираното в ста-новището на психолога и социалния доклад състояние на конфликт на лоялност, тревожност и обърканост у М . не е причинено единствено от действията на ответника на 22.03.2026г., а е следствие от съвкупното проявление на множество фактори, свързани с влошените отно-шения и липсата на комуникация между родителите след тяхната раздяла. Психическото със-тояние на малолетното дете е обусловено от общата конфликтна среда между страните, а не от конкретен, насочен срещу личността му акт на емоционален или психически тормоз, осъ-ществен от И..

Съобразно практиката на съдилищата, дефицитите в родителския капацитет, липсата на тактичност и споровете относно методите на възпитание не следва да бъдат санкционира-ни по реда на ЗЗДН. Предметът на производството е ограничен до прояви на пряка агресия и системно засягане на личността, като законът не е приложим за регулиране на дефекти в ро-дителската комуникация. Установеното поведение на ответника, според настоящия съдебен състав, не попада в хипотезата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и не следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по отношение на детето, под формата на психически и/или емоционален тормоз. Молбата за защита е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски – сумата 350 евро за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – 12.78 евро за държавна такса.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Г. Д., ЕГН: **********, като майка и законен представител на малолетната М. М. И., с ЕГН: **********, двете от гр................за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу бащата М. С. И., с ЕГН: **********, гр................., поради извършен от него спрямо детето на 22.03.2026г. акт на домашно насилие, като неоснователна.

ОСЪЖДА М. Г. Д. да заплати на М. С. И. сумата 350 евро – разноски по делото, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на 12.78 евро.

3

Копие от Решението да се изпрати на Началника на съответното РУ при ОД на МВР Бургас – за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4