Решение № 56 от 04.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 04.01.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №12787 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът Д.Д.М. твърди, че на 22.07.2016 г. получил остра болка в областта на гръдния отдел на гръбнака със слабост и загуба на движение и сетивност в долния десен крайник и посетил спешен кабинет при ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където след консултация с неврохирург е насочен за консултация с невролог в друго лечебно заведение. Сочи още, че на 23.07.2016 г. е бил прегледан от специалист невролог при ответника В.А., където са му поставени погрешни диагнози и му е назначено погрешно медикаментозно лечение, като чак на 25.07.2016 г. му е извършена магнитно-резонансна томография със заключение:

Епидурална компресия по протежение на С5-Тх3 прешлени с изразена компресия на миелона и прилежаща миелопатия, като най-вероятна причина за компресията е посочен хематом, и още същия ден му е извършена по спешност неврохирургична интервенция за евакуация на хематома. Поддържа, че в резултат на извършената операция неврологичния му статус не е променен – не може да движи долните си крайници, няма чувствителност до нивото на гърдите, не контролира тазовите си резервоари, изгубена е способността му за фини движения на дясната ръка, т.е. постигнатият резултат от неврохирургичната интервенция е неЗ.оволителен – тежка прешленова деструкция и деформация на гръбначния канал с дефинитивно увреждане на гръбначния мозък и нервни окончания, а прогнозите за възстановяване са отрицателни. Ищецът твърди още, че следоперативния престой е съпроводен от множество усложнения на здравословното му състояние – получена декубитална рана, поради неосигурен антидекубитален дюшек, заразяване с вътреболнични инфекции.

Поддържа, че е налице виновно и противоправно поведение на длъжностни лица – служители при ответниците – недиагностициране и неизвършване на спешни диагностично-лечебни действия от страна на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ненавременно провеждане на необходимите изследвания, поставяне на грешни диагнози и неизвършване на правилно лечение, заразяване с вътреболнични инфекции, причинени от бактерии, неосигуряване на антидекубитален дюшек от страна на ответника В.А., в пряка причинна връзка с които са му причинени значителни и необратими неимуществени вреди – парализа от кръста надолу, загуба на отделителните функции, необходимост от непрекъснати грижи и помощ, загуба на трудоспособност, невъзможност да се грижи за семейството си.

Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на сумата от 300 000,00 лв., поради което претендира тази сума солидарно от двамата ответници, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2016 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

Ответникът

УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск.

Оспорва наличието на нарушения на правилата за добра медицинска практика от страна на негови служители. Претендира разноски.

Ответникът В.А.в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва наличието на нарушения на правилата за добра медицинска практика от страна на негови служители, както и наличието на причинно-следствена връзка между соченото поведение и уврежданията на ищеца. Претендира разноски.

По делото на основание чл.219 ал.1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, е конституиран З. „А.Б.” АД, който оспорва предявения иск.

По делото на основание чл.219 ал.1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника В.А., е конституиран З. „Б.В.И.Г.” АД, който оспорва предявения иск.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск имат за предмет компенсирането на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно и противоправно поведение на служители на ответниците.

Съгласно чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тълкуването на правната норма налага извод, че отговорността на възложителя за вреди, причинени от изпълнителя на работата, е безвиновна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа. Съгласно ППВС №7/1959 г. за ангажиране на отговорността на юридическите лица по реда на чл.49 ЗЗД не е необходимо конкретното установяване на лицата - техни работници или служители, чието поведение е причинило вредите на потърпевшото лице. Правнорелевантните, подлежащи на компенсиране по посочения ред, вреди трябва да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа и при виновно и противоправно поведение на извършителя. За да бъдат вредите причинени при или по повод възложената работа следва да са настъпили в резултат от действия, които съставляват извършване на тази работа или действия, които са пряко свързани с възложената работа, но не съставляват изпълнението и.

Ако лекар или друг медицински специалист допусне лекарска грешка, в резултат на което бъде причинена смърт или телесна повреда на пациент, лечебното заведение, с което лекарят или медицинският специалист се намира в трудово правоотношение, би могло да носи отговорност по силата на чл.49 ЗЗД. В този смисъл те в качеството си на изпълнители на възложената им работа, при или по повод на която са причинили вреди на трети лица, носят отговорност по силата на чл.45 ЗЗД. Наред с тях на основание чл.49 ЗЗД отговорност носи и възложителят на работата.

Затова и при установена лекарска грешка отговорността се носи от лечебното заведение, което представлява обособена структура, в която лекари самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от дейностите по диагностика, лечение, рехабилитация на болни, описани подробно и изчерпателно в чл.2 Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/.

Освен това следва да се има предвид, че лечебното заведение е обявено от закона за юридическо лице и осъществява дейността си чрез своя персонал, като това от своя страна са физически лица с медицинска правоспособност, които обслужват непосредствено пациентите. Лечебното заведение има правно положение на работодател, респ. възложител на работа на посочените по-горе лица и ако последните причиняват виновно и противоправно вреди на пациенти при или по повод упражняване на своята дейност те носят гражданска отговорност за техните действия или бездействия. Отговорността на лечебното заведение е за виновно чуждо поведение. Тя обаче не възниква, ако причината за вредата е случайно събитие или непреодолима сила или ако ищецът не докаже непозволеното увреждане и по-точно неговите обективни елементи - деянието /действие или бездействие/, вредата /изразяваща се в неблагоприятно засягане сферата на увредения/, противоправността на деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/, причинната връзка между деянието и вредата и противоправността, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или небрежност. С оглед на въведената законова презумпция, че вината се предполага до доказване на противното /чл.45 ал.2 ЗЗД/, ответникът ще следва да обори същата в рамките на настоящия процес.

В тежест на ищеца е да докаже следните факти: деянието, извършено от служители на ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, изразяващо се в недиагностициране и неизвършване на спешни диагностично-лечебни действия и деянието, извършено от служители на ответника В.А., изразяващо се поставяне на погрешни диагнози и неизвършване на правилно лечение, заразяване с вътреболнични инфекции, причинени от бактерии, неосигуряване на антидекубитален дюшек; противоправността на деянията, изразяващи се в неспазване на добрите медицински практики и на медицинските стандарти; настъпилите вредоносни последици – търпените болки и страдания от телесна повреда, изразяващи се в разстройство на здравето; причинна връзка между деянията и вредите; всички обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост.

В тежест на ответниците е да докажат, че при лечението на ответника са спазени добрите медицински практики и медицински стандарти.

Представени са по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО №013811 от 22.07.2016 г., амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет и амбулаторна книга на токсикологичен кабинет, от които се установява, че ищецът е постъпил в спешно-приемен кабинет при ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД по повод болки в мускулите, като е извършена консултация с токсикологичен кабинет и му поставена диагноза „Миалгия, множествена локализация“.

По делото е представена епикриза, издадена от ответника В.А., Клиника по неврохирургия, по ИЗ №23267, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 23.07.2016 г., като окончателната му диагноза е: Изразена перидурална варикоза /вероятно съдова малформация/ в шийно-торакалната област от гръбначния стълб и гръбначния мозък.

Остър епидурален хематом в същата област с компресия на прилежащия гръбначен мозък. Спинален шок. Квадрипирамиден синдром с долна вяла параплегия и тежка горна дистална парапареза. Анестезия за всички видове сетивност от ниво ТХ4 дистарлно двустранно. Ретенция на тазовите резервоари. В епикризата се сочи, че на 22.07.2016 г. ищецът е почувствал болки в гърба между плешките и долната част, които се повлияли добре от обезболяващ медикамент, като по-късно същият ден болките се възобновили, като се добавила и прогресираща слабост в десния крак, а след това и в дясната ръка, както и промяна в говора, като пациентът е постъпил в болничното заведение, Клиника по неврология, на 23.07.2016 г. поради влошаване на неврологичния статус – със слабост в четирите крайника с плегия в долните крайници, тежко изразена дистална горна парапареза, с липса на всички видове сетивност, ретенция на тазовите резервоари, на фона на фебрилно състояние до 38 градуса, като е започнато лечение за миело-поли-радикулоневрит на Гилен-Баре, а на 24.07.2016 г. след проведени консултации с неврохирург с препоръка за извършване на МРТ на гръбначен стълби и гръбначен мозък на шиен и торакални отдели, което изследване е проведено на 25.07.2016 г. със заключение:

Епидурална компресия по протежение на С5-Тх3 прешлени с изразена компресия на миелона и прилежаща миелопатия, като най-вероятната причина за компресията е посочен хематом. В епикризата е посочено също, че на 25.07.2016 г. на ищеца е извършена оперативна интервенция – ламинектомия на Тх2, Тх1, С7 и парциална на С6 прешлен с евакуация на остър епидурален хематом, коагулация на изразена перидурална перимедуларна варикоза и декомпресия на прилежащия гръбначен мозък.

Представена е и епикриза, издадена от ответника В.А., Клиника по неврология, по ИЗ №24637, от която се установява, че ищецът е постъпил в клиниката на 09.08.2016 г. по повод парапареза – хипотрофия и хипотония на тенар и хипотенар, като поставената му диагноза е: Увреждане на нервните коренчета в шиен сегмент. Състояние след операция по повод на епидурален хематом на ниво С5-Тн3. Миелопатия на нива Тн1 и Тн2. Квадрипирамиден синдром с долна вяла парапареза. Тазоворезервоарен синдром с ретенцио урине и алви. Проведено му е медикаментозно лечение и е изписан на 10.09.2016 г.

Представени са по делото ИЗ №23267 и ИЗ №24637 при ответника В.А., включващи описаните по-горе епикризи, информирани съгласия на пациента, резултати от изследвания и др.

От показанията на свид. Р.И. се установява, че преди 2 г. ищецът е почувствал слабост в единия крак, поради което са посетили спешен кабинет по неврохирургия при ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, направени са му изследвания и в токсикологичен кабинет, и ищецът е препратен към невролог в друго лечебно заведение. Към 23:00 часа ищецът е отишъл във В.А., където е приет и му е поставена диагноза: Инсулт, като е започнало изтръпване и на другата част от тялото, а в събота вечерта вече се обездвижил до гърдите, след което му е поставена друга погрешна диагноза: Гилен-Баре, лекуван е с антибиотици и други медикаменти, а в понеделник му е извършена по спешност операция, но и след нея не е могъл да чувства тялото си от гърдите надолу.