Решение № 64 от 24.04.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Враца, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241400500513 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 115/08.05.2024 год., постановено по гр. д. № 353/2022 год. по описа на Районен съд – Козлодуй, съдът е признал за установено по отношение на А. М. С., ЕГН **********, че същата дължи на „Еос Матрикс" ЕООД сумата от общо 2767,32 евро (5412,41 лв.), от които главница – 1793,92 евро (3508,60 лв.) и 973,40 евро (1903,81 лв.) договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 22.10.2019 г., представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № TV 14046153 от 22.10.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 25.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от А. М. С., действаща чрез пълномощника си адв. Р. Г. от АК Пловдив, с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Сочи се, че районният съд неправилно е приел за неоснователно възражението, че А. С. има качеството на поръчител по договора, а не на съдлъжник, поради което поддържа, че срокът по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл.

Изразява несъгласие с извода на съда, че невключването на застрахователната премия в ГПР не води до недействителност на процесния договор. Сочи, че са нарушени и други императивни норми, регулиращи договорите за потребителски кредит. Поддържа още, че ищцовата претенция е неоснователна и предвид правилото на чл. 146, ал. 3 от ЗЗД. Искането до 1 въззивния съд е първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество „Еос Матрикс" ЕООД, действащо чрез адв. А. К. от АК Монтана. С отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни доводи, целящи да оборят всеки един от доводите, изложени във въззивната жалба. Моли да не се разглежда твърдението, че поради факта, че ищецът не е продължил действията си против наследниците на Ц. К., то спрямо тях е изтекла давността на вземанията, тъй като е въведено за първи път във въззивната жалба, а е могло да бъде въведено още на първа инстанция.

Счита, че изводите на първата инстанция кореспондират със събраните доказателства. Оспорва ГПР да се явява прекомерно висок. Не се съгласява с твърдението за разгледано непредявено възражение за давност и сочи, че съдът подробно е развил доводите си на основание възраженията на въззивника - ответник. Поддържа, че не са нарушени норми, регулиращи договорите за потребителски кредит и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцовото дружество.

Районен съд - Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от „Еос Матрикс" ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86 ЗЗД - за установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1209/2021 г. по описа на PC Козлодуй за сумата от общо 2767,32 евро (5412,41 лв.), от които главница – 1793,92 евро (3508,60 лв.) и 973,40 евро (1903,81 лв.) договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 22.10.2019 г., по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № TV 14046153 от 22.10.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 25.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са описани подробно параметрите на процесния кредит, като длъжникът е извършвал погасявания, с които е изплатил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си и кредитът е станал изискуем на краен падеж – 22.10.2019 г. Установва се още, че с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 25.06.2019 г. и приложенията към него между „ОББА” АД, с ЕИК 000694959 е прехвърлило на ищцовото 2 друбжество „ЕОС Матрикс” ЕООД, задължението на Ц. О. К. и А. М. С., произтичащи от Договор за потребителски кредит № ТУ 14-046153 от 22.10.2014 г., за което длъжниците са били надлежно уведомени. В хода на първоинстанционното производство, последното е прекратено по отношение на главния длъжник Ц. О. К., поради настъпила смърт и липса на действия от страна на ищеца, във връзка с указанията на съда за посочване, респ. конституиране на нейните наследници в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от А. М. С., в който се оспорват предявените искове. Изложени са подробни доводи, че С. има качеството на поръчител по договора, а срокът по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл и преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което отговорността на А. С. е била погасена изцяло. Също така се сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 от ЗПК, поради което на основание чл. 23 от ЗПК кредиторът е имал право да получи единствено чистата стойност на кредита, а именно сумата от 6500 лв.

При тези доводи е заявено искане за отхвърляне на исковете.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта на процесните суми от страна на А. С.. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и свидетелски показания поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че на 22.10.2014 г. е сключен Договор за потребителски кредит № TV 14-046153, между „Сибанк” АД, в качеството му на кредитор и Ц. О. К.

– кредитополучател, както и А. М. С. – посочена като съдлъжник. По силата на този договор, кредиторът е отпуснал сумата от 6500 лв., усвоена от кредитополучателя Ц. К. по нейна банкова сметка, с краен срок за погасяване на кредита - 22.10.2019 г. След усвояване на кредита, Ц. О. К. е извършвала погасявания, с които е изплатила част от месечните си вноски, след което е преустановила плащанията си, като преди падежа на кредита, по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 25.06.2019 г., ищцовото дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД е придобило вземанията на „Сибанк” АД спрямо Ц. К. и А. М. С., за което последните са надлежно уведомени. Поради неплащане в срок на сумите по кредита „ЕОС Матрикс” ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжниците са подали в срок възражение и е инициирано производство за установяване на вземанията по издадена заповед пред РС – Козлодуй.

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че кредитът е усвоен от Ц. О. К., която е извършвала плащания по него и е погасила главница в размер на 2991,40 лв., договорна лихва – 475,67 лв., просрочена лихва - 314,27 лв. и застраховка – 221 лв. Към 15.10.2021 г. - датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, остатъкът от задължението е бил в размер на 5412,41 лв., от които 3508,60 лв - главница за периода от 07.06.2017 г. до 22.10.2019 г. и 3

1903,81 лв - договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 22.10.2019 г. В посочения в договора размер на ГПР е включен договорен лихвен процент 13,25 % на годишна база и такса от 35 лева за разглеждане на кредита, а застрахователната премия не е била включена в ГПР.

По делото е разпитан свидетелят Д. С. – брат на ответницата, чиито показания съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК и възприема същите като обективни и последователни, тъй като същият сочи, че кредитът е бил изтеглен от неговата майка преди 10 години във връзка с провеждане на лечение и операции, като банката е изискала поръчител – неговата сестра, който да гарантира вземането, заедно с майка му, без да е наясно с разликите между поръчител и съдлъжник.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителни искове за дължимост от страна на ответницата А. М. С. на сумата от общо 2767,32 евро (5412,41 лв.), от които главница – 1793,92 евро (3508,60 лв.) и 973,40 евро (1903,81 лв.) договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 22.10.2019 г., по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № TV 14046153 от 22.10.2014 г., в качеството й на съдлъжник по кредита.

Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е аргументирал и достигнал до извода, че предявените искове са основателни, като не споделя мотивите на съда по отношение на качеството на въззивницата като „съдлъжник“ по процесния кредит, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е направил кратък анализ на фигурите „съдлъжник“ и „поръчител“, като е обосновал качеството на А. М. С. като „съдлъжник“ единствено на база посочването й в това качество в самия Договор за потребителски кредит № ТУ 14-046153 от 22.10.2014 г., без да изложи какъвто и да било анализ на съдържанието на уговореното в същия. В този смисъл от тълкуването на волята на страните по кредитната сделка, извършено съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД и от анализа на тези договорни уговорки в светлината на институтите на общата солидарност и на поръчителството, настоящият съдебен състав достигна до извода, че А. М. С., посочена в процесния договор като „съдлъжник“, всъщност притежава качеството на поръчител.

Основната отлика между поръчителството и солидарните задължения е, че за разлика от отговорността на солидарните длъжници по чл. 121 и сл. от ЗЗД, отговорността на поръчителя има акцесорен характер. Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за да произведе действие уговореното поръчителство е необходимо да съществува главно задължение, което да бъде обезпечено от гаранта, чието задължение е функция на главното правоотношение. Докато солидарните задължения по чл. 121 и сл. от ЗЗД са винаги самостоятелни, между тях не съществува функционална връзка, изразяваща се в съществуването на материалното право на всеки един от солидарните длъжници в зависимост от наличието на друг валидно възникнал и непогасен главен дълг, който да е предпоставка за тяхното съществуване. При поръчителството като каузален договор, основанието винаги е обезпечително – да се гарантира чуждият дълг. Родовият институт на пасивната солидарност има обезпечителен характер, но за разлика от поръчителството солидарните 4 длъжници обезпечават изпълнението и на свое лично задължение (арг. от чл.