Решение № 99 от 13.03.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Видин, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.В.Й. при участието на секретаря Т.С.Б. като разгледа докладваното от М.В.Й. Административно наказателно дело № 20231320200035 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. Й. от гр.Варна, подадена против наказателно постановление №20-0291-000484/09.12.20 г. на Началник РУ Кула ОДМВР Видин.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуални правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За наказващият орган се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

От приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели: Е. С. – актосъставител и Т. И. – свидетел при констатиране на нарушението, съдът приема за установено следното:

На 22.06.2021г. св. С. е съставила АУАН на жалбоподателя, за това , че на 28.10.2020г.в община Грамада на път първи клас №1-I, като водач на лек автомобил Ауди А6 с рег.№ **** , лична собственост , управлява автомобила ,без да е изпълнил задължението си да заплати в законоустановения срок наложената му глоба с фиш ср.К.№ 2315119 и К2322707.

1

Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП .

С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в установения в закона срок и от надлежно лице, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

От разпитания в съд. заседание свидетели - Е. С. – актосъставител и Т. И. – свидетел при констатиране на нарушението се установи по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието-предмет на административно-наказателното производство, както от обективна, така и от субективна страна.

Съдът дава вяра на свидетелите, тъй като изложените от същите показания са последователни, логични, непротиворечиви са и са относими към предмета на делото.

Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства.

В случая е дадена правилна квалификация с конкретно отразени относими норми, които кореспондират с обстоятелствената част на наказателното постановление, предвид което е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН от формална страна, а по същество административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

Жалбоподателя не е ангажирал в производството пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи констатациите на административно-наказващия орган относно описаното в НП нарушение, с оглед на което и при анализа на доказателствата по делото се налага категоричния извод, че същият е извършил коментираните нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт се доказва по безспорен и несъмнен начин.

Наложеното наказание е предвиденото от закона. При индивидуализиране на наказанието административно наказващият орган правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразил се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е минималното предвидено в Закона и като така се явява съразмерно на извършеното нарушение.

При законосъобразно проведено административно –наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон,категорична установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на наказанието, обжалвания ЕФ следва да бъде изцяло потвърден.

Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът отхвърли оспорването, ответникът да има право на разноски,включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредба за заплащане на правната помощ, където в чл. 27е е предвидено възнаграждението за защита в производства по Закона за

2 административните нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв.

Съдът счита, че съобразно с правната и фактическа сложност по делото и свършената работа по процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН Съдът намира, че Наказателно постановление №20-0291-000484/09.12.20 г. на Началник РУ Кула ОДМВР Видин следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0291-000484/09.12.20 г. на Началник РУ Кула ОДМВР Видин с което на жалбоподателя- Д. П. Й. от гр.Варна за нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП .

ОСЪЖДА Д. П. Й. от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Видин сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,на осн.чл.63д ал.3 вр.ал.1 от ЗАНН.

Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

3