Решение № 370 от 15.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. П., 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20251720108456 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от М. А. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „***, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

П., ул.****, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 506,27 лева – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 10.07.2011 г. – 04.04.2016 г., сумата от 71,21 лева – лихва за забава на месечни плащания за периода от 14.02.2013 г. до 17.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.02.2017 г. по ч.гр.д. № 5046/2016 г. по описа на ПРС, въз основа на който е било образувано изп.дело № 104/2017 г. по описа на ЧСИ С. Д., поради погасяване на правото на принудително изпълнение по него, предвид настъпила погасителна давност по отношение задълженията. Направено е искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД в срока по чл.131 1

ГПК, чрез юрк. П. изрично признава предявената искова претенция, поради наличието на настъпила погасителна давност, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства при съобразяване с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от наличието на изпълнителен лист от 07.02.2017 г. по ч.гр.д.

№ 5046/2016 г. по описа на ПРС, въз основа на който е било образувано изп.дело № 104/2017 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Наличието на изпълнителен титул за спорното вземане обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване, че правото на принудително изпълнение на същото не съществува, тъй като е погасено по давност.

Със становище вх.№ 15907/04.05.2026 г. ищецът, чрез адв. Н. Б. прави искане за постановяване на решение при признание на иска, съобразно признание от ответника на исковете по основание и размер. Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.

Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага мотиви по съществото на спора.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От това следва, че за приложението на нормата е необходимо едновременно да съществуват две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът е признал иска и това обстоятелство не е спорно между страните. Не е налице, обаче втората изискуема предпоставка – да не е дал повод за завеждане на делото. По приложението на цитираната норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав и която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва, когато 2 сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца.

В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист, предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за сумите за сумата 25.56 евро – заплатена държавна такса и сумата 204.51 евро – реално заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за неоснователно.

Заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е съобразен с предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, фактическата и правната сложност на делото, предявените искове и извършените процесуални действия.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че М. А.

С.-П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „***, не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.****, сумата от 506,27 лева – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 10.07.2011 г. – 04.04.2016 г., сумата от 71,21 лева – лихва за забава на месечни плащания за периода от 14.02.2013 г. до 17.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25 лева държавна такса и 100 лева 3 юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.02.2017 г. по ч.гр.д. № 5046/2016 г. по описа на ПРС, въз основа на който е било образувано изп.дело № 104/2017 г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие ПОС, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.****, да заплати на М. А. С.-П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 230,07 евро, представляваща разноски пред първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Оръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4