Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 976 от 26.06.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1170/2020
Вид
Определение № 976
Подписан
26.06.2020
Състав
ВИОЛЕТА КОНСТАНТИНОВА ШИПОКЛИЕВА, СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ УЗУНОВ, ФАНЯ ТЕОФИЛОВА РАБЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№976

Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ след като разгледа докладваното от председателя в. ч. гр. дело № 1170/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане от 13.03.2020 г., постановено по ч. гр. д.

№ 3518/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти гр. състав.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. Я. Я., ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 679.03 лв., представляваща допълнително възнаграждение по договор за допълнителни услуги, /за закупен пакет от допълнителни услуги/, и сумата от 30 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 25.04.2019г. до

29.07.2019г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като е формулирано искане за отмяната му в атакуваната част и връщане на делото на РС – Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания.

Въззивният състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съображенията в тази насока са следните:

РС – Пловдив е бил сезиран от „ПРОФИ КРЕДИТ България“

ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. Я. Я., ЕГН **********, за неплатени суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 30035678638 от 14.03.2019г., както следва: 600 лв. – главница; сумата от 65.11 лв. - договорно възнаграждение за периода от 10.04.2019г. до 29.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 679.03 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, дължими за периода от 25.04.2019г. до 29.07.2019г. и сумата от 21.45 лв.- лихва за забава за периода от 11.04.2019г. до 29.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на възнаграждението за допълнителен пакет услуги в размер на 679.03 лева, заповедният съд е приел, че в тази му част искането се основава на нищожни, неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП.

Изложил е подробно и аргументирано становище за противоречие на договорните клаузи, установяващи дължимост на процесното вземане, с добрите нрави, както и с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По отношение на таксите по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания е посочил, че събирането на такива от длъжника противоречи на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави. Към момента е в сила и новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, /Обн.ДВ, бр.100/2019г.-20.12.2019г./. Разпоредбата задължава заповедния съд да следи служебно и да отхвърля заявления, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, /какъвто е настоящият случай/, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Настоящият състав намира, че с оглед характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение /приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/, се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради което по отношение на посоченото вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено от заповедния съд.

Относно разходите и таксите за извънсъдебно събиране, настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първостепенния съд за неравноправност на същите на основание чл. 143 т. 5, както и на основание чл.

143 т. 19 ЗЗП, като тези клаузи на тарифата са в противоречие и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Както вече беше посочено, според цитираната норма, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.

Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.

Следва като законна последица от отхвърлянето на заявлението в тази част, и законосъобразен се явява и актът на първоинстанционния съд по отношение на разноските за частта, за която е било отхвърлено искането.

Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че обжалваното разпореждане на районния съд изцяло следва да бъде потвърдено като правилно.

Определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване, арг. от чл. 274 ал. 3 и ал. 4 от ГПК, и съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК.

Водим от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3518/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти гр. състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. Я. Я., ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 679.03 лв., допълнително възнаграждение по договор за допълнителни услуги и сумата от 30 лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 25.04.2019г. до 29.07.2019г.

Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/