Решение № 307 от 12.07.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Ловеч, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20224310101857 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл. 248 и чл. 247 от ГПК.

По делото е постановено решение № 204/25.05.2023 г., с което съдът е уважил предявения от И. И. М. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл.

439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост на вземане в размер на сумата 10 000.00 лева, представляваща частичен иск от 98133.80 лева. При този изход на процеса, ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца И. И. М. сумата 1700.00 лева, представляваща разноски по делото.

Препис от решението е връчен на ответника на 05.06.2023 г.

Постъпила е молба вх.№ 5243/08.06.2023 г., подадена от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт Й.К., за изменение на постановеното по делото в частта за разноските, с искане същите да останат в тежест на ищеца И. И. М., евентуално за допълване на решението с посочване на банкова сметка, по която да се преведе присъдената в полза на насрещната страна сума. Ответникът счита, че не дължи разноски по делото, тъй като е признал иска, а освен това с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението, съгласно чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Препис от нея е изпратен на насрещната страна – ищецът И. И. М., с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, което му е връчено на 21.06.2023 г.

В посочения срок е подаден отговор от ищеца, чрез пълномощника му адвокат Д. Н., с който моли да бъде оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, като е изложила аргументи.

1

Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, е неоснователна.

Видно от молбата по чл. 248 от ГПК, в нея са изложени същите съображения, поддържани в отговора на ответника, че същият е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

В решението си, произнасяйки се по въпроса за разноските, съдът е изложил мотивите си, въз основа на които е приел, че ответникът, макар и да признава иска, с поведението си е дал повод за завеждане на делото, и не намира за необходимо да ги преповтаря. С оглед изложените мотиви в решението по този въпрос, съдът е осъдил ответника да заплати направените от ищеца разноски по делото. По аргумент от разпоредбата на чл. 78 ал. 2, предл. първо от ГПК, не са налице основания, които да променят този извод на съда относно дължимостта на разноските, поради което молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Молбата на ответника, в другата й част, в която се иска допълване на решението с посочване на банкова сметка, по която да се преведе присъдената в полза на насрещната страна сума, също е неоснователна и следва да се отхвърли.

Посочването на банкова сметка е изискване, предвидено в чл. 127 ал. 4 от ГПК /нова ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г./, което се отнася за осъдителните искове, съответно реквизит на съдебното решение при такива искове, като настоящият иск не е осъдителен. В цитираната разпоредба на чл. 127 ал. 4 от ГПК изрично е посочено, че по „осъдителен иск за парично вземане“ ищецът посочва банкова сметка. След като настоящият иск не е осъдителен, не е имало основание съдът да дава указания на ищеца да посочва банкова сметка, а фактът, че са присъдени разноски в негова полза с оглед изхода на процеса, не променя горния извод и не обосновава последващо допълване или изменяне на решението с посочване на банкова сметка на правоимащия.

Извън гореизложеното, съдът служебно констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка в мотивите на решението си на стр. 2, последният абзац, относно номера и годината на посоченото изп.дело на ЧСИ Велислав Петров, което вместо сгрешеното „изп.дело № 649/2014 г.“, следва да се счита „изп.дело № 133/2015 г.“. Тази грешка, с оглед яснота при изследване на фактическата страна на спора, следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ал. 1, предл. първо от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, молбата на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощник юрисконсулт Й.К., 2 за изменение на постановеното по делото решение № 204/25.05.2023 г., в частта за разноските, с искане същите да останат в тежест на ищеца И. И. М., както и за допълване на решението с посочване на банкова сметка, по която да се преведе присъдената в полза на насрещната страна сума.

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в постановеното по делото решение № 204/25.05.2023 г., в частта на мотивите на стр. 2, в последния абзац, относно номера и годината на посоченото изп.дело на ЧСИ Велислав Петров, което вместо сгрешеното „изп.дело № 649/2014 г.“, да се счита „изп.дело № 133/2015 г.“ на ЧСИ Велислав Петров.

Решението, в отхвърлителната част на молбата за изменение в частта за разноските, е с характер на определение, като решението в неговата цялост подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

3