Решение № 1750 от 05.07.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1750 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

РумЯ. Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело № 20211100514297 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1860/13.10.2021 г. по описа на ЧСИ В.Л., подадена от АНГ. Б. СТ., по жалба с вх. № 1863/14.10.2021 г. по описа на ЧСИ В.Л., подадена от В. Й. СТ. и Б. Р. СТ., и по жалба с вх. № 1864/14.10.2021 г. по описа на ЧСИ В.Л., подадена от Т. Б. ЯН., и тримата трети лица по изпълнително дело № 20217800400274 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – въвод във владение от 07.10.2021 г. по посоченото изпълнително дело.

Взискателят “П.Ф.” АД, ЕИК ****, е подал възражение, в което оспорва жалбите като недопустими и неоснователни.

Длъжникът Е.Р. С. – Д. не е изразил становище по жалбите.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 07.09.2021 г. на “П.Ф.” АД срещу длъжника Е.Р. С. – Д., въз основа на изпълнителен лист от 17.08.2021 г., издаден по гр.д. № 8697/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, с който Е.Р. С. – Д. е осъдена да предаде на заявителя “П.Ф.” АД поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, 1 ул. ****, с площ от 1025 кв.м., върху който е учредено в полза на дружеството право на ползване с нотариален акт от 26.04.2021 г., а със споразумение с нотариална заверка на подписите страните са уговорили, че владението върху имота следва да бъде предадено от Е.Р. С. – Д. на “П.Ф.” АД в срок до 29.06.2021 г.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е представена скица на поземлен имот № 15-431001-27.06.2018 г. на СГКК – гр. София, за поземлен имот с идентификатор ***, от която са видни три сгради в имота.

Към молба с вх. № 5435/01.02.2022 г., подадена от взискателя, е представена скица на поземлен имот № 15-1324118-06.12.2021 г. На СГКК – гр. София, за поземлен имот с идентификатор ***, в която няма данни за сгради в имота. Представен е и констативен протокол от 16.11.2021 г. на Столична община, район “Витоша”, че към момента на направения оглед строежи/сгради с идентификатори ***, *** и

*** в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София са премахнати.

В случая се обжалва въвода, извършен от частния съдебен изпълнител с Протокол от 07.10.2021 г. за принудително отнемане и предаване на недвижим имот. В протокола е отразено, че на място ЧСИ констатирал, че в сграда № 1, построена в мястото, има движими вещи, които по устни твърдения са на АНГ. Б. СТ., в сградата по скица от кадастър № 3 има вещи на Б. Р. СТ. и В. Й. СТ., в сграда № 3 липсват вещи, като е даден седмодневен срок да се изнесат вещите. Отразено е, че в присъствието на представители на МВР и с помощта на представители на фирма “Г.” ООД, ЧСИ замерил площта на описания в решението имот. Отразено е, че по отношение на трите сгради в имота ЧСИ разпоредил от геодезическата фирма да се извърши заснемане и отразяване на моментното състояние. Отразено е, че геодезистите, присъствали на място, поставили колчета за обозначаване границите на имота. Посочено е, че предвид факта, че около имота има множество храсти и дървета, с помощта на специализирана техника същите били отстранени, с което се давал достъп до терена.

По делото е изслушано, оспорено от взискателя и прието заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице В.Я.. Вещото лице дава заключение, че имотът, описан в изпълнителен лист № 1634/17.08.2021 г., съставляващ ПИ *** по КККР на гр. София, е частично идентичен с имота по договор за доброволна делба на недвижим имот от 07.11.1997 г., отреден за съделителя Е.Р. С. – Д., съставляващ северната реална част от имот пл. № 218, к.л. 682 и к.л. 700 по неодобрен кадастрален план на гр. София.

Вещото лице дава заключение, че имотът, описан в изпълнителен лист № 1634/17.08.2021 г., съставляващ ПИ *** по КККР на гр. София, е идентичен с имота, по отношение на който на 07.10.2021 г. е извършен въвод във владение.

Вещото лице дава заключение, че в процесния имот към момента се намират следните сгради (по аерофото заснемане от 2019 – 2020 г.), които са описани в договора за делба: паянтова сграда на 32 кв.м. (лятна кухня) и обор (стопанска постройка) с площ 38 кв.м. Освен тях в източния ъгъл на имота се намира масивна стопанска сграда, която е нанесена в кадастралния план, действал преди кадастралната карта. Вещото лице дава заключение, че видно от приложената извадка, сградите съществуват в имота, въпреки че не са 2 нанесени в действащата кадастрална карта. Към 2018 г. сградите са били отразени в кадастралната карта, видно от скицата, приложена на лист 20 от изпълнително дело № 202171800400274.

При разпита свидетелят А.Й. казва, че познава от години имота на А.С. и сестра му Т., с която били съученици. Казва, че имотът е ъглов, между две улици. Казва, че в имота, в който е къщата на А., в долната част имало една къща, където живеели майка му и баща му, в долната част на имота А. си гледал кучета, а майка му и баща му садили градина, държали колите там.

Казва, че между къщата, където живее А., и имота в долната част никога не е имало ограда, а целият имот е ограден от външна страна с ограда. Казва, че през м. октомври 2021 г. след обаждане от А. отишъл в имота, имало полиция и много хора. Казва, че при въвода А. не е искал да излезе от имота и го извели полицаите, едната кола я изнесли с багер. Казва, че оградата била съборена, кучкарникът – съборен с багер.

При разпита свидетелят А.М. казва, че познава имота на А., с който са приятели от 20-30 години. Казва, че имотът е бил цял от около 2 дка – отстрани е старата къща, където живеели майка му и баща му и където била казанджийница, отдолу садили домати и имало ливади, където е била кошарата, в която преди години гледали коне, крави, прасета. Казва, че на първия етаж живее А. и жена му В., с двете деца Б. и Я., на втория живее сестра му с двете си деца. Казва, че не познава Е.Р. С., не я е виждал никога, но по имената сигурно му е леля. За въвода казва, че когато пристигнал, полицаите извеждали А. от имота, съборили оградите, започнали да събарят с багери кошарата, извели кучетата, изкарали колите. На предявената на свидетеля скица свидетелят посочва, че това, което е означено с № 1 в имота 218 е кошарата, която е съборена, съборена е и половината от старата къща (посочва № 2 и № 3 от имот 218). Посочва, че къщата, обозначена под № 1 в имот 1037, е тази, в която живеел А. и сестра му. Казва, че между двата имота никога не е имало ограда, а в долната част, като свидетелят сочи граничната част с имот 2834 и улицата, казва, че винаги е имало ограда и оттам А. си вкарвал колите.

При разпита свидетелката Л.П. казва, че познава В., Б., Т. и А., съсед им е от 2017 г. Казва, че те живеят в една къща, а бабата и дядото гивеели отстрани в една малка къщичка. Казва, че имотът е един. Казва, че не познава Е.С. Д., не я е виждала в имота. Казва, че през м. октомври имало въвод, имало полиция, охранителна фирма и много хора. Казва, че дошли с един багер, съборили сградата, където живеели бабата и дядото.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Жалбите са подадени в срок от обжалваното действие и срещу подлежащ на обжалване акт.

Съгласно чл. 435, ал. 5 от ГПК, въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

От отразеното в протокола за въвод и от свидетелските показания се установява, че в имота, предмет на принудително изпълнение, са заварени лица, които са упражнявали фактическа власт върху имота. От свидетелските 3 показания се установява, че между двата имота по кадастър не е имало ограда, в имота, по отношение на който е извършен въвода, са се намирали сгради на жалбоподателите – старата къща, казанджийница, кучкарник, в имота от жалбоподателите са садени домати. От показанията на свидетелите, които са били при имота при извършването на въвода, се установява, че жалбоподателят А.С. е изведен принудително от имота, че в имота са разрушавани ограда и сгради.

Предмет на изпълнителния лист е единствено поземлен имот с идентификатор ***, но не и изградени в имота сгради № 1, № 2 и № 3, които се установяват да са нанесени в кадастъра съгласно скицата, представена от самия взискател при завеждане на изпълнителното дело от 27.06.2018 г. на СГКК – гр. София. Наличието на сградите се установява и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Дали след датата на въвода сградите са заличени от кадастъра е ирелевантно, доколкото в случая релевантно е състоянието на имота към извършването на въвода. Поради това констатираното в протокола за въвод събаряне на сгради, без същите да попадат в обхвата на изпълнителния лист, опорочава извършения въвод.

Срещу трето лице, намерено от съдебния изпълнител в деня на въвода във владение на имота, не следва да се изпълнява и въвод във владение не се извършва, ако същото владее имота преди решението, от което са възникнали правата на взискателя и въз основа на което се изпълнява. Изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право и той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. По този начин се определят активната и пасивната легитимация на страните по изпълнението, че взискателят е само лицето, посочено в листа като кредитор, и длъжник е лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение. Изключение е предвидено в чл. 429 от ГПК по отношение на правоприемниците на страните и лицата, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга.

Следователно, за да се извърши въвода във владение, имотът трябва да се намира в деня на въвода в държане на длъжника по изпълнителното дело съгласно чл. 522 от ГПК. Ако в деня на въвода, съдебният изпълнител завари имота в трето лице, то следва да се прецени коя от предвидените в чл. 523 от ГПК хипотези е налице. От тълкуването на същата следва, че да е допустим в този случай въвода, са необходими две кумулативно съществуващи предпоставки. Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете условия, поради което, ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. Затова в такъв случай законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице второто - откога датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства (така в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

След като в процесния имот са намерени трети лица, различни от длъжника, на които не може да се противопостави изпълняваната заповед за 4 изпълнение по чл. 417 от ГПК и които заявяват права върху имота, то съдебният изпълнител е следвало да извърши проверка дали лицата имат качеството на владелец или на държател, ако е първото – от кога датира владението, като съдебният изпълнител следва да документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства. В случая това не е сторено, което опорочава обжалваното изпълнително действие.