Решение № 1120 от 16.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1120

15.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20203100501671 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР гр. Варна срещу решение 2058/01.06..2020 година постановено по гр.д. 16013/19 година по описа на ВРС,с което се ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. В. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Под Игото" № 3, ет.4 ап. 46 сумата от 1692,70 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 217,70 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Твърди се , че така постановеното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон.

ОД МВР - Варна и ищецът са обвързани в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилага субсидарно, както разпоредбите на КТ и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т. ч и Наредбата за структурата и организацията на работното време и ЗДСл, по отношение работното време и неговото отчитане и заплащане на възнаграждения.

Неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР.

В чл.178 от ЗМВР изчерпателно са посочени, които допълнителни 1 възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности - чл.178, ал.1, т.2 и за извънреден труд - чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР. За процесния период правната уредба за нощния труд на държавните служители от МВР е регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с ал.З и чл. 179 от с.з, както и от Наредба № 8121з776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваните специфични дейности. Излагат подробни съображения относно твърдяната незаконосъобразност на постановеното решение,като молят да се отмени Решението на ВРС в обжалваната част като неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон.

В условията на евентуалност, молят да се отхвърли частично иска за периода 01.01.2018г. - 16.07.2018г. поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд и чийто размер е 289,45 лева, съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ) .

Молят присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Претендират разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:

Предявен е от Н. В. В. , ЕГН ********** срещу ОД на МВР гр. Варна иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1692,70 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „младши инспектор" към 5-то РУ при ОД на МВР гр. Варна в 2 периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. В този период е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.. С така приета Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 81213-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство.

Твърди, че в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил общо 1560 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 223,08 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски..

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.

На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето 3 за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.

40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.

На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни, трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това е доказан по основание.

По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от въззивника на служителя, поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението като правилно следва да се потвърди.

С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв,за адв.хонорар,съобразно представените доказателства за това.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 2058/01.06..2020 година постановено по гр.д. 16013/19 година по описа на ВРС

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. В. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Под Игото" № 3, ет.4 ап. 46 сумата от ЗОО лева, представляваща съдебно- деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване пред ВКС на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5