Решение № 49 от 08.04.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Оряхово, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Вержиния Ив. И. като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20251460101326 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Г. М. Д. с ЕГН:********** с адрес: с. Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца ул. «Александър Стамболийски» №16, чрез адв. В. В. от АК-Враца, с която е предявил против „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.

София ж. к. „И.н Вазов”, ул. „Балша” №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц.П.К.

- Управител иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска от съда да признае за установено в отношенията между страните Г. М. Д., с ЕГН:********** и „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:********* гр. София, че клаузата на чл.20 в сключения между тях Договор за кредит „А1 карта” №11143470 от 22.05.2025г. е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.146, във вр. с чл.143 от ЗЗП.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит „А1 карта” № 11143470 от 22.05.2025г., сключен със „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:********* гр.

София, по силата на който му бил предоставен револвиращ кредит, под формата на разрешен кредитен лимит, при фиксиран ГЛП и ГПР, посочени конкретно в договора. Счита се, че сключеният между страните договор е нищожен, поради противоречие със закона.

Релевира се, че в чл.15, ал.1 от договора е уговорено, че страните са постигнали съгласие, че в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си да плати на падежа, той се задължава в срок от три дни, след падежа да представи на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на определени от кредитора изисквания. Сочи се, че в случай на неизпълнение според клаузата на чл. 20 от договора 1 кредитополучателят дължал неустойка на кредитора в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за месеца.

Счита се, че уговорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчител не води до самостоятелни и неблагоприятни последици за кредитора, тъй като вреди за кредитора биха възникнали единствено при настъпила неплатежоспособност на длъжника и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество. Според ищеца, предвидената неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение, била загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението, като създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

На следващо място се твърди, че неустойката излиза извън присъщата й обезпечителна функция и на практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като води до допълнително увеличаване на размера па задълженията.

Сочи се, че доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл.4 от ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК и съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9.

Моли се, съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните Г. М. Д., с ЕГН:********** и „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:********* гр. София, че клаузата на чл.20 в сключения между тях Договор за кредит „А1 карта” №11143470 от 22.05.2025г. е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.146, във вр. с чл.143 от ЗЗП.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен.

Твърди се, че на 22.05.2025г. ищецът Г. М. Д. и „Аксес Файнанс” АД са сключили Договор за кредит „А1 карта” №11143470 от 22.05.2025г. по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата револвиращ кредит в максимален размер от 700 лева /357,90 евро/, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява, чрез платежен инструмент – платежна карта.

Сочи се, че към датата на изготвяне на отговора на искова молба ищецът не изпълнява редовно задълженията си по сключения от него договор за кредит, като към настоящия момент е налице неплащане на значителен размер 2 на задълженията.

На следващо място се излагат доводи, че напълно погрешно в исковата молба се твърди, че договорът за кредит съдържа клаузи, съгласно които, кредитополучателят се е задължил в срок от 3 дни да представи обезпечение – поръчител и в случай, че не представи това обезпечение, съгласно чл.20, той дължи неустойка в размер на 10 ℅ от усвоената и непогасена главница.

Според ответника, от сключения между страните договор, на който представя заверено копие към отговора на исковата молба, такИ. клаузи или дори подобни не се съдържат.

Счита се, че клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от Закона за потребителския кредит, а ищецът не посочва никакви конкретни твърдения в тази връзка и кои клаузи счита, че не отговарят на изискванията на ЗПК и ЗЗП.

На следващо място се сочи, че видно от разпоредбите на чл. 19 от ЗПК, дори надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита.

Възразява се срещу искането на ищеца целият договор да бъде обявен за нищожен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни.

Счита се, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени, поради факта, че доколкото се твърди нищожност на клаузи, които не съществуват в процесния Договор за кредит „А1 карта” №11143470 от 22.05.2025г., то не следва и да влече нищожност на целия договор, искът трябва да бъде изцяло отхвърлен.

Моли се съдът да отхвърли предявения иск за нищожност на клаузата на чл.20 в сключения между страните Договор за кредит „А1 карта” №11143470 от 22.05.2025г., като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски и се прави възражение, че ищецът е материално затруднено лице, като се оспорва дължимостта на претендираното от процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за кредит „А1 карта” №11143470 от 22.05.2025г., сключен между ответника „Аксес Файнанс“ ООД като „кредитодател“ и ищеца Г. М. Д. като „кредитополучател“ е, че последният е получил 3 револвиращ кредит в максимален размер на 700 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта А1, като е поел задължение да я ползва и върне съгласно условията на договора.

От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на 17.8 % и ГПР 18,95 %, като дължимата лихва се изчислява върху усвоената и непогасена главница. Общият сбор на дължимата по договора сума включва общ сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя.

В чл.20 от Договор за кредит „А1 карта” № 11143470 от 22.05.2025г. е предвидено, че в случай че Кредитополучателят не плати в срок пълния размер на общото задължение и не заплати сумата по чл.11, Кредитодателят по своя преценка има право да нареди на Картоиздателя да блокира Картата и/или да намали максималния кредитен лимит на Картата с до 70 % (седемдесет процента).

След заплащане на пълния размер на сумата по чл.11, Кредитодателят отправя нареждане до Картоиздателя да отблокира Картата и/или да възстанови първоначалния размер на максималния кредитен лимит.

Независимо от извършеното плащане, Кредитополучателят има право на запази намаления размер на максималния кредитен лимит на Картата.

Кредитодателят уведомява Кредитополучателя относно блокирането на Картата и намаляването на кредитния лимит по един от начините, посочени в чл.25, ал.1 от настоящия договор.

Ако Кредитополучателят е допуснал забава при плащането на сумата по чл.11 от Договора, независимо от последващото му плащане, Кредитодателят има право едностранно да намали максималния размер на кредитния лимит на Картата. Кредитодателят уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство по някой от начините по чл.25, ал.1 от настоящия Договор. В случай че Кредитополучателят не е съгласен с така изменения максимален кредитен лимит, същият има право да прекрати незабавно настоящия Договор в срок от 7 (седем) дни от съобщението, като подаде писмено заявление до Кредитополучателя в тази връзка. В тези случаи, Кредитополучателят дължи заплащане на задълженията си по настоящия Договор до датата на прекратяване на същия следва да върне Картата.

В хипотезите извън ал.1-4 от настоящия член и в случай че Кредитополутелят не изпълнява някое от другите си задължения по настоящия договор, които не са свързани с плащане на парични задължения по този Договор (например, но не само оказване на съдействие при проверки, произлизащи от задължения на Кредитора за изпълнение на нормативно определените му задължения по ЗМИП, ППЗМИП и Вътрешните правила на кредитодателя против изпиране на пари и финансиране на тероризъм, др./ Кредитодателят има право да блокира картата като отправи нареждане до 4 кредитоиздателя за блокиране. След изпълнение на неизпълненото задължение от страна на кредитополучателя, кредитодателят отправя нареждане картоиздателя да отблокира картата. Кредитодателят уведомява кредитополучателя относно блокирането на картата, по един от начините, посочени в чл.25, ал.1 от настоящия договор. В случай, че кредитополучателят не изпълни задължението след блокиране на картата, в допълнително предоставения му срок, кредитодателят има право едностранно да прекрати договора по реда на чл.21, ал.1, т.6.

По делото, освен Договор за кредит „А1 карта” №11143470 от 22.05.2025г. е предоставена и Покана за доброволно изпълнение на просрочени задължения, изпратена на 14.08.2025г. от ответното дружество на ищеца..

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за кредит „А1 карта” №11143470 от 22.05.2025г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата и договорната лихва. При това положение ГПР е в размер на 18,95 ℅, без в него да са включени други типове такси по тарифата, свързани с усвояването на главницата, начислени за периода от 24.05.2025г. до 26.05.2025г. и такса за поддръжка на отворен баланс на сметката /разполагаемост на сума по картата/ за периода от 06.06.2025г. до 06.07.2025г. – 159,28 лева. При включването на посочените такси, размерът на ГПР по договора ще стане 918,44 ℅.

Според вещото лице, общата сума, която ищецът дължи на ответното дружество по Договор за кредит „А1 карта” №11143470 от 22.05.2025г. е в размер на 952,39 лв. /деветстотин петдесет и два лева и 39 ст./, равностойност на 486,95 евро /четиристотин осемдесет и шест евро и 95 цента/, представляваща сбор от следните задължения по кредита: главница – 690,55 лева, равностойност на 357,07 евро; договорна лихва – 27,97 лева, равностойност на 14,30 евро; такси съгласно тарифа, начислени при усвояване на главницата – 7,10 лева, равностойност на 3,63 евро, такса за поддръжка на отворен баланс по кредита в размер на 159,28 лева, равностойност на 81,44 евро, разходи за събиране на вземане – 30,00 лева, равностойност на 15,34 евро и законна лихва за забава за периода от 06.08.2025г. до 22.01.2026г. в размер на 37,48 лева, равностойност на 19,16 евро, като всички посочени задължения са останали непогасени от длъжника, понастоящем ищец.