Решение № 726 от 28.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000019 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби, съответно от „Минерали индустриали“ООД, чрез адв.К. и от „Булгар Минерали Стрелча“АД /н/, чрез синдика И. К. - и двете насочени против Решение № 261512/17.11.2021 г., постановено по т.д.н. № 2635/2019 г. по описа на СГС, ТО, с което е отхвърлена молбата на „Булгар минерали Стрелча“АД /н/, с присъединен кредитор „Минерали индустриали“ООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ватия“АД, поради неплатежоспособността и свръхзадължеността му.

Въззивникът „Булгар минерали Стрелча“АД /н/ е подал и частна жалба по реда чл.248 ГПК срещу Определение № 261043/06.04.2022 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта му относно разноските за адвокатско възнаграждение на „Ватия“АД.

И в двете въззивни жалби са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства/, в нарушение на материалния закон - ТЗ в нормите му, касаещи предпоставките за откриване производство по несъстоятелност спрямо неплатежоспособен/свръхзадължен търговец, както и за необоснованост.

По подробно изложени съображения в подкрепа на всяко една от оплакванията се иска от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното и като констатира неплатежоспособноста/ свръхзадължеността на „Ватия“АД - да открие производство по несъстоятелност спрямо посоченото дружество.

В депозираните отговор и по двете въззивни жалби насрещната страна оспорва наведените в тях доводи за неправилност на обжалваното решение.

В частната жалбата, насочена против постановеното по реда на чл.248 ГПК 1 определение от първоинстанционния съд, се поддържа неправилност на същото, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранно и превратно тълкуване на приобщените доказателства, касаещи сторените от страна на „Ватия“АД разноски за производството по делото пред първоинстанционния съд.

По изложените подробни оплаквания в тази насока е поискано от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и по същество да постанови уважаване на искането на страната за оставяне без уважение искането на длъжника в производството за присъждане в негова полза на сторени по делото разноски. присъждане на сторените от нея разноски по делото.

Тези оплаквания се оспорват в отговора на насрещната страна по частната жалба с доводи, че съдът е преценил всички налични доказателства, и във връзка с тях е приложил точно относимия към спорния въпрос материален и процесуален закон.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционно дело, констатира следното:

СГС е бил сезиран с молба по реда на чл.625 ТЗ от „Булгар Минерали Стрелча“АД (в несъстоятелност), чрез синдика И. К. в която са изложени твърдения, че с „Ватия“АД са били в търговски отношения, по повод на които ответното дружество не платило свои задължения на падежа.

Поддържано е въз основа на издаден изп.лист по гр.д. № 494/2015 г. на АС Пловдив за тези вземания е било образувано изп.д. № 20168480401238 на ЧСИ Р. А., с район на действие СГС, което е било прехвърлено на ЧСИ Ш. Д., с район на действие - ОС Благоевград и образувано под ново изп. дело № 201879604011012. По същото НАП се присъединил като взискател с вземане в размер 266 000 лв.

Поддържано е ответникът да е длъжник на молителя за сумата от 124 931, 24 лв. главница, като задължението му произтичало от договор за доставки, по конкретно посочени фактури, всички издадени в периода 2010 г. - 2011 г. и предмет на висящо т.д. № 2214/2014 г. на СГС, ТО. Същите били осчетоводени и включени в дневниците за покупки по ЗДДС при длъжника.

Предвид изложеното молителят твърди да има изискуеми вземания към длъжника за посочените сумите от деня на съставянето на фактурите, която дата съвпадала с датата на доставките, откогато му се дължи и лихва за забавеното им плащане.

Твърди длъжникът да е изпаднал в неплатежоспособност още през 2010 г., от който период отчита ежегодно загуба от дейността си и от 01.04.2010 г. не е в състояние да изпълнява свои задължения по търговски сделки.

От същата дата ответното дружеството било и свръхзадлъжняло, тъй като притежаваните от него активи били трудно продаваеми и счетоводната им стойност не покривала краткосрочните и дългосрочните задължения на длъжника.

Сочи се, че през последните три години дружеството реализирало приходи от продажби в размер под 3 000 лв. годишно, имало само един служител, нямало никакви парични потоци и не било в състояние да извърши никакви плащания по огромните си по размер задължения и спрямо плащанията.

Само краткосрочните му задължения били в размер на 2 093 000 лв., към които следвало да се добавят 78 000 лв. публичноправни задължения. В посочените задължения не били осчетоводени горепосочените задължения към дружеството-молител, както и значителна част от задълженията към НАП, които според справките по изпълнителните дела против ответника били в значителен размер.

Така „Ватия“ АД не било в състояние и не било изпълнило задълженията си към молителя и останалите си кредитори.

Освен защото не изпълнявало свои изискуеми задължения, установени по съдебен ред, предмет на принудително изпълнение по посочените по-горе изпълнителни дела, неплатежоспособността на ответното дружество била налице и на основание разпоредбата на чл.608 ал.4 ТЗ, тъй като в продължение на много повече от шест месеца след 2 получаването на съобщенията за доброволно изпълнение по цитираните по- горе изпълнителни дела, а именно -считано от 06.04.2017 г., не платило задълженията си по тях.

Предвид на тези доводи е поискано от съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на „Ватия„АД с начална дата 01.04.2010 г.

/следваща падежа на фактура № 42/31.03.2010 г./; да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. Поискано е по реда на чл. 635 ал.2 ТЗ съдът да лиши представляващите „Ватия„ АД да управляват и да се разпореждат с имуществото, като предостави това право на временния синдик, защото с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

С определение от 06.01.2020 г първоинстанционният съд е допуснал присъединяването на „Минерали индустриали“ООД като молител в производството на основание чл.694, ал.4 ТЗ.

В отговора си по молбата ответното дружество е оспорило твърденията в нея и поддържа на първо място нейната недопустимост, поради липсата на правен интерес у молителя от производството, поради възможността му да се удовлетвори по реда на индивидуално принудително изпълнение. Не оспорва фактът „Булгар Минерали Стрелча“АД /н/ да е носител на парично вземане спрямо “Ватия“АД за сумата от 124 931, 24 лв. но твърди, че към момента на предявяване на молбата същото дружество не е кредитор на ответника, т.к. съгласно договор за заместване в дълг от 01.04.2014 г. сключен между сключен между „Булгар Минарали Стрелча“АД, „Ватия" АД, „Геоминерал"АД и „Фърст Майнинг Инвестмънт Груп" LLC - САЩ , всички задължения на „Ватия“АД към молителя по посочените в молбата фактури били поети от посоченото дружество от САЩ, а „Ватия“АД изцяло било освободено като длъжник.

Оспорило е твърденията да са налице данни за постоянни, тежки и задълбочаващи се затруднения в дейността на ответното дружество, вкл. и за временни такива.

Поддържа се „Ватия“АД да не изпитва затруднения с ликвидността, както и да разполага с достатъчно дълготрайни активи, годни да обезпечат вземанията на евентуалните му кредитори.

Оспорва се и молбата на „Минерали индустриали“ООД с аргумент за нейната недопустимост, поради липса на процесуална легитимация на посоченото дружество като кредитор в производството, предвид че вземането му не произтича от търговска сделка. В условието на евентуалност се поддържа нейната неоснователност.

Решаващият състав на САС, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, съобрази доводите и възраженията на страните във връзка със събраните и пред настоящата инстанция доказателства, вкл. вземайки предвид оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, формулирани във въззивната жалба, приема следното:

И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, във вр. с чл.631 ТЗ, от молители-ищци в производството по несъстоятелност, надлежно процесуално легитимирани лице с правен интерес от обжалване на решението на СГС.

Последното е валидно и допустимо, като постановено по редовно предявена молба, от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата въззивна инстанция намира за основателни, по следните съображения:

Нормите на чл.608 ТЗ, чл.630, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ установяват в кумулативна даденост предпоставките на сложния фактически състав, чието наличие сочи на откриване на производството по несъстоятелност срещу търговец, а те са следните: 1/ да е налице искане за откриване на производство по несъстоятелност, изхождащо от кредитор по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, респ. – чл.742, ал.1 ТЗ, от НАП за публично задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от ИА "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца до компетентния за това съд, 3 определен по реда на чл.613 ТЗ; 2/ длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4/ да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ТЗ /каквото състояние се поддържа в случая да е налице на първо място/, или свръхзадълженост /при условието на евентуалност/; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно и имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на задълженията му при отчитане интересите на кредиторите /арг. от чл.631 ТЗ/.

При преценка на ангажираните и пред двете инстанции доказателства решаващият състав приема по отношение наличието на посочените предпоставки следното:

По спорния въпрос дали „Минерали индустриали“ООД е кредитор на длъжника „Ватия“АД с парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й - т.е. дали е надлежно активно легитимиран по реда на чл.625 ТЗ.

В хода на цялото производството по делото, от конституирането му по реда на чл.625, ал.4 ТЗ от първоинстанционния съд до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция въззивникът „Минерали индустриали“ООД е поддържал да е кредитор на длъжника „Ватия“АД с парично вземане, произтичащо от присъдени с влязло в сила съдебно решение /по т.д. № 17/2013 г. по описа на ОС Пазарджик/ съдебни разноски, за които се снабдило с изп.лист и образувало изпълнително дело.

От приложеният препис от Решение № 64/22.05.2015 г. по цитираното т.д. № 17/2013 г. на ОС Пазарджик се установява, че същото е постановено по предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.694, ал.1, във вр. с ал.3 ТЗ и с него по предявен от „Минерали индустриали“ ООД против „Булгар Минерали Стрелча” АД /н/и „Ватия“ АД за установяване несъществуване на прието в производството по несъстоятелност вземане на „Ватия“ АД, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ. Т.к. исковете са били уважени, в полза на ищеца са присъдени и разноски по делото, дължими от двамата ответници по равно.