Решение № 4831 от 19.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4831 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20241100508179 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Г. Л. Х. - длъжник по изпълнително дело №20247900401282 по описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег.№790 по описа на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, срещу постановление от 28.06.2024г., с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, а приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство е редуцирано до сумата от 200лв.

Жалбоподателят поддържа, че липсвало годно основание за образуване на изпълнителното дело, тъй като той бил обжалвал определението, с което ВКС го е осъдил да заплати разноски на взискателя, за което вземане било издадено предварително изпълнителен лист, преди актът на съда да е влязъл в сила. Твърди, че е платил задължението по изпълнителен лист веднага след като е разбрал за определение 2854/10.06.2024г. Сочи, че плащането било извършено по банков път.

Счита, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 т.1 от ГПК и че не дължи допълнителни разноски за изпълнителното производство. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК взискателят Н.И.С.-Х.а е подал отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна, като излага доводите си в тази посока.

В мотивите си по чл.436 ал.3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че плащането на присъдените с 1 изпълнителния лист суми е било извършено след образуване на изпълнителното производство и не са налице предпоставки за прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение са намалени до предвидения в закона минумум и се дължат, доколкото плащането на сумата по изпълнителен лист е извършено след образуване на изпълнителното дело.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, от фактическа страна намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20247900401282 по описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег. № 790 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от Н.И.С. - Х.а с вх. № 38576/17.06.2024г. срещу Г. Л. Х., за принудително събиране на присъдената с определение № 1449 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 3307/2023 г. по описа на ВКС в полза на взискателя парична сума в размер на 1200лв., представляваща разноски за касационното производство. Ищецът бил поискал изменение в частта за разноските на така постановеното определение, по която молба ВКС се произнесъл с определение №2854 от 10.06.2024г., с което оставил искането без уважение.

За присъдената сума от 1200лв. е издаден изпълнителен лист на 02.05.2024г. Въз основа на него взискателят е депозирал молба за образуване на изп. дело на 17.06.2024 г. С разпореждане от 17.06.2024 г. съдебният изпълнител е образувал процесното изпълнително дело и е приел за събиране адвокатски хонорар в размер на 400 лв. От същата дата (17.06.2024 г.) от регистъра на ЧСИ е изходирана покана за доброволно изпълнение до длъжника. Същата му е връчена лично на 20.06.2024 г.

С имейл от 20.06.2024 г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че бил платил сумата по сметка на взискателя преди да е разбрал за образуваното изпълнително дело, поради което счита, че същото е било образувано без основание – не само заради извършеното плащане, а и защото изпълнителният лист бил издаден по оспорен съдебен акт.

С имейл от 20.06.2024 г. взискателят е посочил, че е получил плащане на сумата по изпълнителен лист на 19.06.2024 г.

С постановление от 28.06.2024 г. съдебният изпълнител е оставил молбата за прекратяване на изпълнителното дело без уважение. По отношение на разноските е приел, че, доколкото длъжникът е платил задължението си своевременно, преди да е разбрал за изпълнителното дело, същият следвало да понесе разноски в размер не поголям от минимално установения, поради което редуцирал приетия за събиране адвокатски хонорар от 400 лв. на 200 лв.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Според нормата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и 2 извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

Видно от доказателствата по делото, а и страните не спорят помежду си, че е налице плащане от страна на длъжника. Но това плащане не е извършено преди датата на образуване на изпълнителното дело. Изпълнителното дело е образувано на 17.06.2024 г., на която дата била подадена молба от взискателя, а съдебният изпълнител с изрично разпореждане от същата дата е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение. Плащането е извършено на 19.06.2024г. по твърдение на взикателя. Жалбоподателя не представя доказателства за твърденията си, че е платил преди образуване на изп.дело. Следователно плащането е било извършено в хода на висящото изпълнително производство и не са налице предпоставките на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнението.

Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, свързани със законната сила на актовете, въз основа, на които се издава изпълнителния лист, както и за злоупотреба с процесуални права, не могат да бъдат предмет на преценка нито от съдебния изпълнител, нито от съда в настоящото производство. И въпреки това, настоящият съдебен състав не споделя съображенията на длъжника, че делото е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязъл в сила акт на съда. С определение №1449 от 27.03.2024г., постановено по гр. д. №3307/2023г. ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение на СГС № 3139 от 09.11.2022г. по гр. д. 6644/2022г. по воден между страните спор относно режим на лични отношения с малолетните им деца. Със същото определение е осъдил жалбоподателя да заплати разноски за касационното производство. По молба по чл. 248 от ГПК, депозирана от жалбоподателя, ВКС отказал да измени определението в частта за разноските, като постановил определение №2854 от 10.06.2024г., с което оставил без уважение искането. В акта е отразено, че това определение на ВКС не подлежи на обжалване. Но дори и да е обжалван актът на съда, същото не е основание за спиране на изпълнението. Съгласно чл. 277 ГПК частната жалба не спира производството, нито изпълнението на обжалваното решение, освен ако законът разпорежда друго или съдът прецени това за необходимо.

Ирелевантни за преценка приложението на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК са и всички доводи за момента на узнаване от страна на жалбоподателя за издаването на изпълнителния лист, съдържанието на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист.

Както бе посочено, приложението на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изисква сумата по изпълнителния лист да е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство, а по делото не се установиха такива данни.

3

Релевираното основание от длъжника - изпълнение на задължението по изпълнителния лист в хода на изпълнителното дело, покрива хипотезата на нормата на чл.433, ал.2 от ГПК, а именно - приключване на изпълнителното производство.

Приключването на изпълнението по чл.433, ал.2 от ГПК обаче е обусловено и от погасяване на задължението за дължимите разноски по изпълнението. Съдът счита, че процесните изпълняеми права не са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя. В случая по делото няма данни дължимите такси и разноски по изпълнението да са били заплатени от длъжника.

По изложените съображения подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Л. Х. срещу постановление от 28.06.2024 г. на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег. № 792 на КЧСИ, район на действие – СГС, с което е постановен отказ за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20247900401282 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4