Определение № 2597 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2597 гр. София, 18.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002101465 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Водоснабдяване и канализация – Варна“ О. срещу въззивно решение № 1322 от 10.12.2025 г., постановено по гр. д. № 829/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 421 от 06.02.2025 година, постановено по гр. д. № 10281/2023 г. по описа на РС – Варна, съдът е осъдил “Водоснабдяване и канализация – Варна“ О. да заплати на [община] сумата от 18 120.25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане, изразяващи се в увреждане на новоизградена асфалтова и тротоарна настилка на улица - по [улица]под № 25, възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила; същото е и необосновано, поради което се моли за неговата цялостна отмяна като бъде постановено ново по съществото 1 на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният от [община] иск като неоснователен и недоказан; евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. При предявен иск за обезщетение от непозволено увреждане длъжен ли е въззивният съд да обсъди и констатира наличието на всички елементи от фактическия състав на правната норма съобразно дадената от него правна квалификация на спора?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, относими към правния спор, както и да разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните?

3. Длъжен ли е въззивният съд да направи разграничение между отговорността за непозволено увреждане по двата състава на чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД с оглед наличието на приетите доказателства по делото и твърденията и възраженията на страните по спора?

4. Допустимо ли е съвместяване на качеството „пострадал“ и на качеството „собственик“ на вещта, причинила вредата, в едно и също лице?

5. Какво е съдебното решение, постановено при смесване на две отделни правни основания, всяко едно от които е със самостоятелен и различен фактически състав - неправилно или недопустимо?

Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с трайно установената практиката на ВКС - решение от 02.10.2007 г. на ВКС по гр. дело № 1278/2006 г., III г.о.; решение № 61 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. дело № 495/2010 г., II т.о., ТК, решение № 446 от 04.07.2024 г. на ВКС по гр. дело № 4916/2022 г., I г.о., ГК; решение № 213 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. дело № 2066/2024 г., I г.о., ГК; решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 968/2012 г., III г.о., ГК; Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленум на ВС;

Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС; Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС; решение № 215 от 02.4.2024 г. на ВКС по гр. дело № 1597/2023 г., I г.о., ГК.

На следващо място касаторът сочи като основание за допускане на решението до касационен контрол разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предложение второ ГПК, с твърдения за неговата вероятна процесуална недопустимост с оглед 2 произнасянето на въззивния съд по нередовна искова молба, както и основанието чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК в частта му относно присъждането на законна лихва върху обезщетението за непозволено увреждане от момент, предхождащ причиняването на твърдените вреди, поради неговата очевидна неправилност в тази му част.

По така депозираната касационна жалба не е постъпил отговор от ищеца [община].

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на спора, а именно: производството по делото е било образувано по предявен от [община] иск против „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер от 18 120.25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане, изразяващи се в увреждане на новоизградена асфалтова и тротоарна настилка на [улица], [населено място] в района на кръстовището с [улица]и в участъка от [улица]до [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2019 година до окончателното изплащане на задължението.

В мотивите си въззивният съд е възпроизвел изцяло съдържанието на исковата молба. Посочил е, че процесната улица, в участък от която има дефекти на асфалта, е собственост на [община] по силата на закон (§7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл.2, ал.1, т.1 ЗОС); водопроводната и канализационната мрежа на територията на [община] също е публична общинска собственост по закон (§7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 19, ал.1, т.4, б."б" от ЗВ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС); съгласно чл.198о, ал.1 от Закона за водите 3 стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съдът е констатирал, че между Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. и „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. е сключен договор с изх.№ РД-16-041531/09.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на който

[община] е предоставила изключителното право на ответника да стопанисва, поддържа и експлоатира съществуващите и бъдещи публични активи, при спазване на изискванията и ограниченията на ЗВ и че на посоченото основание водопроводът на улица К. също се стопанисва, поддържа и експлоатира от ВиК дружеството.

Съдът е отразил текстовете на Наредба на Общински съвет - Варна за условията и реда за прокопаване на елементите на техническата инфраструктура, като е посочил, че ремонтните работи след разкопаване следва да се извършват при спазване изискванията на чл. 74 ЗУТ; според разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от посочената наредба разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства при аварии по водоснабдителната и/или канализационната мрежа се извършва незабавно, след изпращане на уведомление по електронен път до предоставения от [община] е-мейл адрес, на дежурния служител в [община] и районната администрация, с данни за местонахождението на аварията, както и за евентуалната необходимост от затваряне за движение на съответната улица.

Посочена е процедурата по тази наредба.

Въззивният съд е констатирал, че видно от материалите по делото на 04.09.2020 година, 25.09.2020 година, 19.10.2021 година и 06.01.2022 година, след извършени огледи, са съставени КП от комисия с участието на представители на [община], в които са отразени констатираните дефекти при извършеното възстановяване на настилките от ответника, като са дадени и предписания със срок за отстраняването им; изготвена е количественостойностна сметка от [община] за ремонт на участък на [улица]между [улица]и [улица]на стойност 18 120.25 лева с ДДС, представени са договор № Д./02.03.2023 г. и договор № Д./26.04.2024 г. за „Текущ ремонт на пътна и 4 улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на [община] на територията на район „П.", с които ищецът обосновава размера на иска; представена е Извадка от регистъра за авариите, поддържан от В и К-Варна /л. 390/.

Въззивният съд подробно е отразил показанията на разпитаните по делото свидетели.

Посочил е, че св. А. М. заявява, че от 21.04.2019 година работи в [община]; запозната е с извършения от [община] ремонт на ул. К., била е ръководител на обекта; на 31.08.2020 г. след сигнал, че се разкопава улицата посетила мястото и видяла багер да разкопава цялата улица, поради авария; имало наноси по пътното платно, защото преминала вода с голям дебит; от техниката на „ВиКВарна" била нарушена целостта на пътната настилка, на платното за движение и на тротоарната настилка; след многобройна кореспонденция и след други аварии „ВиК-Варна" О. възстановило единствено пътната настилка на пътното платно в участъка от [улица] към кръстовището с ул. Д.; не била възстановена целостта на тротоарната настилка в този участък; от авариите била компрометирана надолу асфалтовата настилка и тротоарната настилка на ул. К., от кръстовището с Д. до кръстовището с Т. и този участък не бил възстановен от „В и К-Варна" О., нито асфалтовата настилка на пътното платно, нито асфалтовата настилка на прилежащите тротоар; в момента на аварията и след това забелязали, че голямо количество пясък и земна маса е влязла в линейния отводнител; не е ремонтирана тротоарната настилка в този участък, като след ул. Д. до пресечката с ул. Т., на кръстовището е разбита тротоарната настилка, има големи коловози по пътното платно, защото водата е прониквала под асфалта и също така големи слягания и повдигания на тротоара, както и на пътното платно.

Отразени са и показанията на свидетелката Х. Н., която работи в Общинско предприятие „Инвестиционна политика“,а именно: на [улица] година бил извършен основен ремонт - цялостно асфалтиране на улицата, въведен в експлоатация през 2020 година, който бил в гаранционен срок; били уведомени за възникнали В и К аварии; била част от екипа, който е извършвал огледи и съставял КП; констатирали, че има участъци, които са възстановени частично, след В и К авариите, които били на ул. К.; В и К възстановили част от улицата, където е копал багера, където е имало компрометиран участък; дупката била запълнена и асфалтирана, но некачествено.

5

На следващо място въззивният съд е отразил заключенията на вещите лица по двете приети съдебно-технически експертизи, а именно: според заключението на в.л. лице В. К. се установява, че през 2019 година [община] е предприела действия за извършване на основен ремонт на уличната мрежа по плана на 25ти микрорайон „П.", [населено място], в обхвата на който попада и ул. „К.; за периода от м. 06.2019 г. до м. 08.2023 г. е получена информация за В и К аварии по ул. „К.; при извършения оглед на 22.08.2024 г. вещото лице е констатирало, че в района на кръстовището на [улица]с [улица]не е възстановена тротоарната настилка от бетонови плочи; не са изпълнени залегналите препоръки в констативен протокол № КП 1/19.10.2021 година; не са възстановени от "В и К - Варна" О. асфалтовата и тротоарна настилка участък на [улица]в района на кръстовището с [улица]и участък „Д." и [улица]в рамките на 182 кв.м.; появилите се коловози в този участък са в резултат на пластични деформации на асфалтовите пластове вследствие на аварии на водопровод, станали в участъците на [улица] до [улица]; компрометираната настилка по трасето на [улица]- южно от кръстовището с [улица]до сградата с адрес [улица] и трасето между [улица]и [улица]е вследствие на голямо количество вода, получено в резултат отстраняването на трите аварии, като при огледите на 26.08.2024 година и 10.09.2024 година техническото им състояние е променено - не е отремонтиран и тротоарът на кръстовището на [улица]с [улица]; стойността на необходимите дейности за възстановяване на асфалтовата и тротоарна настилка в участъците [улица]между [улица]и [улица]и кръстовището на [улица]с ул. „Детелината възлиза на 18 761.20 лева.