Решение № 464 от 05.11.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 496/2024
- Вид
- Решение № 464
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Палма Тараланска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 308 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 464 гр. Русе, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Палма Тараланска
Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20244500500496 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. С. Н. чрез адв. В. В. против решение № 1690/30.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2595/2022 г. на Русенския районен съд в частта, в която е осъден да заплати на Х. З. М. сумите в размер на 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 212,58 лв. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 15.10.2019 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното им изплащане. Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалните закони и процесуалните правила. Излага съображения, че първоинстанционният съд изобщо не обсъдил приетите по делото доказателства поотделно и съвкупно. Заема позиция, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Н. е нанесъл удар на М..
Такъв удар не се установява нито от снимките по приетата СТЕ, нито от свидетелските показания. Жалбоподателят възразява, че по делото не е изслушвана СМЕ, която да установи вида, характера, медико-биологичните признаци, механизма на получаване и периода на възстановяване на заявените от ищеца телесни увреждания. Намира, че в настоящия случай не са доказани елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на 1 исковете, както и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Х. З. М. чрез адв. В. Д. АК Русе оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Постъпила е въззивна жалба и от Х. З. М. чрез адв. В. Д. АК против решение № 1690/30.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2595/2022 г. на Русенския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от него против В. С. Н. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. и обезщетение за имуществени вреди за сумата над 212,58 лв. до пълния предявен размер от 250 лв. Оспорва изводите на съда като се позовава на СМЕ, приета по гр. д. № 3104/2020 г., показанията на св. И. и св. Д. по пр. пр. № 6040/2019 г.
Възразява срещу уваженото от съда възражение за съпричиняване. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените от него искове да бъдат уважени в пълния им предявен от него размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. С. Н. не е депозирал отговор по реда и в срока по чл.
263 ГПК. В о. с. з. пред настоящата инстанция взема становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от Х. М..
Постъпила е и частна жалба от В. С. Н. чрез адв. В. В. против определение № 1205/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2595/2024 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден да заплати на Х. З. М. разноски в размер на 562,10 лв., направени в производството по гр. д. № 3104/2020 г. на РРС, съразмерно на уважената част от исковете. Намира определението в обжалваната част за незаконосъобразно по подробно изложени съображения. Претендира неговата отмяна и присъждане на разноски.
По реда и в срока по 275, ал. 2 ГПК насрещната страна по частната жалба Х. З.
М. не е депозирал отговор. В о. с. з. пред настоящата инстанция взема становище за нейната неоснователност.
Постъпила е и частна жалба от Х. З. М. чрез адв. В. Д. АК против определение № 1205/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2595/2024 г. на Русенския районен съд, в която излага оплаквания, че определените в частната жалба суми са неточно изчислени и следва да бъдат коригирани.
По реда и в срока по 275, ал. 2 ГПК насрещната страна по частната жалба В. С.
Н. не е депозирал отговор. В о. с. з. пред настоящата инстанция взема становище за нейната неоснователност.
Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са 2 допустими.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 1690/30.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2595/2022 г. на Русенския районен съд е валидно и допустимо.
Производството е образувано по искова молба от Х. З. М. от гр. Русе против В.
С. Н. от гр. Русе, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, търпени от нанесената от ответника средна телесна повреда и 250 лв. имуществени вреди, представляващи сторени разходи за лечение. Ищецът твърди, че на 15.10.2019 г. спрял да зареди лекия си автомобил на бензиностанция „П.“, по бул. „Хр. Б.“ в гр. Русе, но пред него имало спрян да зарежда друг автомобил с водач жена, която започнала маневра на заден ход и той натиснал клаксона, за да не го удари. Непознат мъж от спряло БМВ започнал да отправя към него обиди и закани:
„Какво си се разсвирил, бе о. такъв, ще те смажа, ще те пречукам, ще те и.“ и други такива. Ищецът отговорил, че не е свирил на него. Слязъл от колата, ответникът тръгнал срещу него, продължавайки да го обижда. Започнали да спорят. Мъжът го ударил в лицето и в гръдния кош, при което ищецът паднал на земята, а ответникът започнал да го рита, където свари, след което седнал върху него, хванал го за гушата и започнал да го души. Ищецът бил закаран в болницата с Бърза помощ, където бил приет за тридневно лечение от 15.10.2019 до 18.10.2019 г. Включили му системи и медикаменти. На 17.10.2019 г. го прегледал съдебен лекар, който му издал СМУ № 9152/2019 г., с диагноза „Контузио капитис, комоцио церебри“. Заявява още, че по заведена преписка № 6090/2019 г. на РРП било установено, че лицето, което му е нанесло побой е В. С. Н.. Твърди, че от ударите е получил следните увреждания: сътресение на мозъка, кръвонасядания на дясна скула и долния клепач на дясно око, охлузване на гърба на носа, оток в областта на долната челюст вдясно; перфорираща разкъсно-контузна рана и оток на горната устна, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядания на лигавицата на дoлна устна, повишена подвижност на първи долен десен зъб, кръвотечение от десен слухов канал, кръвонасядания на шията, охлузвания на левия лакет, счупвания на шест ребра-от пето до десето ребро вляво; увреждане на зъб 41- луксацио дентис с частично изваждане на зъба от алвеолата, увреждане на зъб 31- луксацио дентис с частично изваждане на зъба от алвеолата, зъб 32-дълбок кариес, охлузна рана на долна устна, влошено дентално здраве, увреждания с травматичен характер, изкълчване с частично изваждане от алвеолата на три първи долни зъба двустранно; имал охлузни рани по лицето, оплаквания от болки в главата и лява гръдна половина, засъхнали кръвни коагулуми, затруднение при оглед на тъпанчето и невъзможност да се прецени за травматична перфорация. Заявява, че съгласно заключението в СМЕ, счупванията на шест ребра се преценяват като трайно затрудняване на снагата за срок повече от 30 3 дни, което означавало, че му е нанесена средна телесна повреда, по см. на чл. 129 ал. 2 от НК.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Н. взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените против него искове. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че на 15.10.2019 г. е отправял към ищеца обиди и закани, че го е ударил в лицето и в областта на гръдния кош, вследствие на което ищецът паднал на земята, че го е ритал, че е сядал върху него, че го е хващал за гушата, че го е душил. Заявява, че на 15.10.2019 г. около 17:30 ч. спрял да зареди гориво със собствения си автомобил БМВ ***, с рег. № Р ****ВХ на бензиностанция „П.“ по бул. „Хр. Б.“ гр. Русе. По време на зареждането чул неколкократен звуков сигнал от клаксон на л. а. „П.“, с рег. № Р ****ВХ, подаван от ищеца, който бил спрял зад него. След това ищецът се провикнал към него с думите: „Хайде, до кога ще те чакам бе селянин?“. Ответникът го попитал на него ли вика „селянин“, в отговор на което ищецът преместил автомобила си от другата страна на колонката за зареждане, слязъл, приближил се, опрял главата си в челото му и казал „сега ще видиш селянин“, след което бързо и рязко го ударил в областта на устата от ляво. От удара В. получил силна болка в областта на главата, усетил парче от счупен зъб и устата му се напълнила с кръв. Инстинктивно изблъскал ищеца, но тъй като той отново се приближил към него, успял да го хване за врата, с цел да прекрати нападението му.
Въпреки това ищецът продължил да го блъска, дърпа и да му нанася удари, вследствие на което в един момент двамата едновременно паднали на земята, като ищецът останал отдолу, а В. върху него. След това В. станал и тръгнал към колата си, а ищецът също се изправил и започнал да го псува. После ищецът отишъл до автомобила си, извадил от багажника си метална бичкия и замахнал да го удари с нея, но В. успял да се отдръпне и Х. нанесъл удар с бичкията по задната колонка на лявата врата на автомобила „БМВ“, от който станала дупка и увреждания по металната част на купето и страничното задно стъкло. В. тръгнал с колата си към РПУ Русе, за да съобщи за инцидента, но видял полицейска кола и се върнал на бензиностанцията, за да разкаже за нападението на ищеца. Заема позиция, че не е предизвикал инцидента с ищеца, че не му е причинил описаните в исковата молба увреждания, че ако някое от тях ищецът е получил по време на този инцидент е станало вследствие на извършени от сами ищец действия, а не от негови действия, евентуално от негови действия, но извършени в условията на неизбежна отбрана.
Видно от приложената по делото Епикриза, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД Русе, ищецът е постъпил на 15.10.2019 г. в Отделение „Неврохирургия“ без ясен спомен за случилото се и изписан на 18.10.2019 г. с окончателна диагноза: Контузио капитис. Комоцио церебри. Отразено е, че пациентът не съобщава за придружаващи заболявания, както и да е повръщал. Оплаквал се от болки в главата и лява гръдна половина. Десният слухов проход е с оскъдно количество засъхнали кръвни коагулуми.
4
След направен тоалет огледът на тъпанчето е затруднен и не може да се прецени за травматична перфорация. Направена му е рентгенография на ребрата и е установено, че не се виждат фрактури по костната част на ребрата, нито пневмоторакс. Изписан е с подобрение, като главоболието и световъртежът отзвучали.
От приложените писмени доказателства се установява още, че около два месеца след инцидента, на 03.12.2019 г. е извършена нова рентгенография на ребрата на ищеца, като са установени фрактура с калус на 7-мо ребро и фрактури без калус на 8, 9 и 10 ребро вляво. Въз основа на нея и преглед от д-р А. П.П. е издаден амбулаторен лист от 06.12.2019 г., в който на ищеца е поставена диагноза „множествени счупвания на ребра“: 5,6,7,8,9 и 10 вляво.
По делото е прието СМУ № 9152/2019 г. от 17.10.2019 г., издадено от д-р П.Д.съдебен лекар след освидетелстване на ищеца и проучване на данните в медицинската документация. От него се установява, че Х. З. М. е получил следните увреждания:
Сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика.
Кръвонасядания на дясна скула и долния клепач на дясно око. Охлузване на гърба на носа. Оток в областта на долната челюст в дясно. Перфорираща разкъсно-контузна рана и оток на горната устна. Повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна. Разкъсно-контузна рана и кръвонасядания на долната устна. Повишена подвижност на първи долен десен зъб. Кръвотечение от десния слухов канал.
Кръвонасядания на шията. Охлузвания на левия лакет. Установените увреждания следва да се преценяват като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК. Според съдебния лекар описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при инцидент на 15.10.2019 г., при който ищецът е бил удрян с юмруци по лицето, душен с ръка от непознат мъж, след което няма спомен за случилото се. Текла е кръв от дясно ухо.