Определение № 1700 от 19.05.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1700 гр. Варна , 19.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501136 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. Е. М. срещу решение № 260013/16.02.2021г., постановено по гражданско дело №301 по описа за 2020 г. на Районен съд – Девня, в частите, с която е прието, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи Е.Е. и Г.М.; определя местоживеене на роденото от брака дете Е Е , ЕГН **********, при майката Г.М. в с.Стефан Караджа“, общ.Вълчи дол, обл. Варна; предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, като е определен режим на лични отношения на детето с бащата и последният е осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 165лв, считано от 27.05.2020г. Въззивникът счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита, че вина за за разстройството на брачните отношения има единствено въззиваемата, която е заминала на работа в чужбина, като е изоставила детето и съпруга си, не е осигурявала средства за семейния бюджет и е установила извънбрачна връзка.

Въззивникът е полагал грижи за отглеждането на детето, дори когато е бил с влошено здравословно състояние. Счита за необосновани и в противоречие със заключението на СПЕ и всички събрани по делото доказателства, изводите на съда, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на майката, тъй като съществува дисбаланс в отношенията на детето с нея. Съдът не е взел предвид констатациите на СПЕ, че детето се чувства по-спокойно и сигурно при баща си и несигурно и незащитено при майка си, като въззиникът счита, че предоставянето на родителските права на майката ще постави в риск психическото и физическо здраве. По отношение на издръжката се посочва, че при определяне на началната дата на дължимата издръжка, съдът не е отчел обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020г. детето е живяло и се е отглеждало от бащата, който е заплащал и основно средствата за неговата издръжка. Поради което и решението в тази част е неправилно. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което бракът да се прекрати по вина на Г.М., да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на страните на бащата, при когото да се определи и местоживеене на детето, като на майката се определи режим на лични отношения с детето-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, по 5 дни през коледните и новогодишните празници и през априлската ваканция, един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск, да се определи размер на месечна издръжка, дължима от майката в полза на детето в размер на 200лв., считано от 27.05.2020г.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата Г.М. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като 1 неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Спорът пред въззивната инстанция е досежно вината за разстройството на брака, размера на издръжката за роденото от брака дете и режима на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняване на родителски парва. При разрешаване на спора относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка за детето и режима на лични контакти, съдът следва да съобрази интересите на детето.

Доколкото във въззивната жалба и отговора не се твърдят новонастъпили обстоятелства, страните не са направили искания за събиране на доказателства, а при разглеждането на делото пред първоинстонционния съд са събрани относимите към спора доказателства, вкл. СПЕ и социален доклад. настоящият състав на съда намира, че не необходимо събиране на нови доказателства при въззивното разглеждане на делото.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.06. 2021 година от 10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3