Определение № 547 от 24.02.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. София, 24.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20221000500190 по описа за 2022 година

Производството е по де на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение № 274649 от 12.10.2021г., постановено по гр.д.№9954/2020г. по описа на СГС е изменено решение 265316 от 09.08.2021г, постановено по същото дело като вместо първоначално присъдената сума от 1970лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на адв.Д. И. Б. сумата от 5376лв. адвокатско възнаграждение по този текст.

В подадената жалба се прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че възнаграждението на адв.Б. за осъществена безплатна правна помощ следва да се изчисли съобразно минималния размер, определен в Наредба №1/2004г. на ВАдвС прилагането на Наредбата било в противоречие с чл.36 от ЗА и чл.78,ал.5 от ГПК, тъй като страната е посочила по-нисък размер на възнаграждението и съдът нямал правомощие да осъществи контрол над това.

Насрещната страна е подала отговор на частната жалба, с който я оспорва. Моли обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При преценка на правилността на постановеното определение настоящият състав намира следното:

Производството по гр.д.№9954/2020г. на СГС е образувано по повод подадена искова молба от Д.А. Д. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 192 301,81лв. С решение №265316 от 09.08.2021г., постановено по посоченото дело искът е уважен. На адв. Д.Б. на основание 1 чл.38,ал.2 от ЗАдв е присъдено възнаграждение в размер на 1970лв. съобразно представения списък.

С молба от 17.08.2021г. адв.Б. е поискала съдът да измени решението си в частта за разноските като й присъди още 3530 лв.възнаграждение. В същата се посочва, че в представения списък за разноските е допусната аритметична грешка като е посочен само размера, дължим като възнаграждение над сумата от 100 000 лв. / 2 % над посочената сума съгласно чл.7,ал.2 ,т.5 от Наредба №1/ без да е прибавен размера на възнаграждението,дължим до размера от 100 000 лв., а именно 3530лв.

Ответното дружество е подало отговор на молбата, с който е изразило становище за неоснователност на същата.

С обжалваното определение е прието, че в случаите на оказване на безплатна правна помощ ,адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от този, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд намира,че определението е правилно.

От фактическа страна по делото е безспорно,че между ищцата Д.А. Д. и адв. Д.И. Б. е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет предявяване на иск против „ ЕОС Матрикс“ ЕООД и процесуално представителство. По отношение на възнаграждението ,дължимо на адвоката е записано, че ищцата е освободена на основание чл.38,ал.1, т.2 от ЗАдв.

В съдебно заседание, проведено на 04.06.2021г. е направено изрично искане за присъждане на разноски. Страната е заявила, че представя списък на разноските, но не е препратила към него.

Съгласно чл.38,ал.2, от ЗАдв в случаите по ал.1 / когато адвокатът може да оказва безплатна правна помощ/, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Нормата е ясна и предвижда задължение на съда да определи възнаграждението на адвоката, оказал безплатна правна помощ именно в съответствие с предвидения в Наредба №1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, т.е съдът не е обвързан от представения списък с разноските, а следва са ръководи от разпоредбата на закона, която препраща към съответния текст на Наредба №1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл.7,ал.2,т. 5 от същата за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. минималният размер на възнаграждението е 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. По конкретното дело интересът е 192 301,81 лв. Следователно минималният размер на възнаграждението е 3530лв. плюс 2% от 92301,81лв. (или 1846,04лв. ) и общо следва да се присъдят 5376,03лв.

2

С обжалваното определение възнаграждението е определено на 5376лв., т.е под този минимум, поради което и подадената частна жалба се явява неоснователна. Следователно обжалваното определение е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 274649 от 12.10.2021г., постановено по гр.д.

№9954/2020г. по описа на СГС.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС е едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3