Решение № 13102 от 18.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13102 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110130903 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [*********] против [*********] за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 44376/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [*********] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [*********]. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжника – настоящ ответник по реда на чл.47, ал.1 ГПК, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните 1 тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [*********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [*********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [*********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1656,95 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [*********]; 236,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 12.07.2021 г.;

50,44 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 10,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.07.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „[*********] изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 081792 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в 2 тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 44376/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [*********] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: 1656,95 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [*********];

236,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 12.07.2021 г.; 50,44 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 10,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 23.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 44376/2021 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на самостоятелен обект в сграда № 143, том I, рег.№ 7446, дело № 120/2012 г. е, че ищцата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за дарение. По делото е приложен и нотариален акт за покупко-продажба, по силата на който дарителите се легитимират като собственици на имота.

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.09.2020 г. е, че ответникът е продал процесния недвижим имот.

Договорът за покупко-продажба е след процесния исковия период.

По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с [*********]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици, като срещу името на праводателя на ответника е положен подпис, неоспорен в хода на производството. По делото е приложен и договор от 23.10.2001 г. сключен в изпълнение на взетото решение с конституираното като трето лице-помагач на ищеца.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на 3 топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия период. Видно от договора е, че същия влиза в сила на 01.05.2020 г., а крайната дата на исковия период е 30.04.2020 г., т.е. неотносим е към предмета на спора.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че потреблението на ТЕ за отопление е по отчет на 3 бр. ИРРО и от сградна инсталация, а на топла вода – по отчет на един узаконен водомер. Документите за извършените отчети са подписани от клиента, но срещу същите не са подавани възражения. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение на ТЕ и начислените суми са в съответствие с нормативната уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е констатирало, че начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в размер на 1707,40 лева, в т.ч. 50,44 лева за дялово разпределение, а лихвата за забава е в размер на 247,15 лева, в т.ч. 10,28 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно 4 във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. Видно от приложения по делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт е, че ответникът се легитимира като единствен собственик на процесния недвижим имот. Отделно от предходното, ответникът не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот, както и наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество.