Решение № 4646 от 25.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4646 гр. София, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория Мингова като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20231100507185 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 63398/23.11.2022 г., подадена от длъжника М. С. К. срещу Разпореждане от 07.11.2022 г. по изпълнително дело № 20229240401303 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника да се намали размерът на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до определения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да преизчисли таксите по ТТРЗЧСИ.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Навеждат се доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до минималния предвиден размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело - а именно 200, 00 лева. В тази връзка се сочи, че изпълнителното производство не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което приетото от съдебния изпълнител вземане за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева е прекомерно и следва да бъде намалено до 200 лева. Излагат се съображения, че начислените от съдебния изпълнител такси по ТТРЗЧСИ по изпълнението в размер на 409,54 лева са също прекомерни и незаконосъобразни предвид размера на вземането по изпълнителното дело в размер на 1560 лева.

Отправя искане за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и за намаляване 1 на присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на законоустановения минимум по Наредбата, както и за намаляване на таксите по ТТРЗЧСИ по изпълнението.

Препис от жалбата е връчен на взискателя И.Ж.И., който е взел становище, че същата е неоснователна.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ Г.К., в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, което е наложило образуване на изпълнително дело пред съдебния изпълнител. Посочено е, че защитата на взискателя не се изразява единствено в молба за образуване на изпълнително дело, а до конкретно посочен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на задълженото лице, както и депозиране на становища във връзка с подаденото от длъжника възражение и жалба. Поддържат се доводи за неоснователност на наведените от длъжника доводи, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради което приетото адвокатско възнаграждение било прекомерно. Сочи се, че в случая следва да се съобразят цената на адвокатската защита и извършените от процесуалния представител действия в хода на производството по изпълнителното дело, като депозираните становища от взискателя по възраженията и жалбата на длъжника представляват действия по процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя и отговаряли на действителната правна и фактическа сложност на делото.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

Производството по изпълнителното дело 20229240401303 по описа на ЧСИ Г.К., рег.

№ 924 на КЧСИ е образувано на 20.09.2022 г. по молба на взискателя И.Ж.И., подадена чрез процесуалния му представител адв. И.Ч. срещу длъжника М. С. К., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.08.2022 г. по гр. д. № 75080/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 118 с-в, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 1200 лева – разноски в производството по гр.д. № 75080/2019 г. по описа на СРС 118 с-в, както и на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 360,00 лева – разноски във въззивното производство.

Молбата за образуване на изпълнителното дело от 20.09.2022 г. съдържа искане за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите по изпълнителния лист, както и за изпращане на покана за доброволно изпълнение. С молбата е претендирано адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 480 лева.

В случая, по изпълнителното дело не е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя И.Ж.Т. и адв. И.Т., от който да е видно какъв е размерът на уговорения адвокатски хонорар. Приложено е пълномощно, с което взискателят упълномощава адв. И.Т. да го представлява във връзка с образуването и воденето на изпълнителното дело, в което не е посочен размерът на договорения и изплатен адвокатски хонорар между взискателя и адвоката, нито е посочен начинът на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. По делото не са представени и доказателства за заплащане на 2 претендираната от взискателя сума за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

С постановление за разноски от 26.09.2022 г., ЧСИ Г.К. е приел обикновени такси в размер на 189,70 лева и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 219,84 лв. с ДДС, начислена към 26.09.2022 г. за материален интерес в размер на 2040,00 лева.

На 26.09.2022 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължи следните суми: 1560 лева – присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело, в т.ч. 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение, и сумата от 409,54 лв. – такси по ТТЗЧСИ към 10.10.2022 г.

На 28.09.2022 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

На 10.10.2022 г. е депозирана молба от длъжника с вх. № 54150 против приетите за събиране по делото разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя с искане същите да бъдат намалени до минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде намален размерът на начислените такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 409,54 лв..

Препис от молбата на длъжника е изпратен от съдебния изпълнител по електронен път за становище на взискателя.

На 26.10.2022 г. от пълномощника на взискателя е депозирано по електронен път становище за неоснователност на молбата на длъжника за намаляване на приетите от ЧСИ Г.К. разноски по изпълнителното дело.

С обжалваното разпореждане от 07.11.2022 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.

На 29.09.2022 г. е била преведена по сметка на ЧСИ Г.К. сумата от 2448,34 лева.

На 23.11.2022 г. от длъжника М. С. К. е депозирана жалба срещу разпореждането на ЧСИ Г.К., с което е оставено без уважение искането за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, в полза на взискателя, която е предмет на разглеждане в настоящото дело.

Препис от частната жалба е изпратен на взискателя за становище по нея, който е получен на 06.03.2023 г.

На 07.03.2023 г. е депозирано становище от пълномощника на взискателя адв. И.Ч. по подадената от длъжника жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

3

По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл. 78, ал. 1 ГПК.

С Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя минималният размер на адвокатското възнаграждение, както в съдебни, така и в изпълнителни производства. Независимо, че по правило разноските в изпълнителното производство са възложени в тежест на длъжника, нормата на чл. 79, т. 3 от ГПК изрично редуцира отговорността му да конкретно реализиран способ, довел до частично или пълно удовлетворяване на вземането. Следователно, отговорността за разноски в изпълнителното производство няма санкционен характер, а цели да ангажира длъжника с типичните последици от собственото му укоримо поведение (липса на доброволно изпълнение след приключване на съдебното производство по съдебно установяване на вземането).

В настоящия случай, по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установява какъв е размерът на уговореното адвокатско възнаграждение, начинът му на плащане, а също така не са представени и доказателства и дали същото е било платено.

В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Възражението на жалбоподателя е срещу законосъобразността на разпореждането от 07.11.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетото адвокатско възнаграждение до 200 лева, както и да намали начислените такси по ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС предвижда, че възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева. Съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на 4 действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.

Видно от представените материали по изпълнително дело № 20229240401303 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с молбата от 20.09.2022 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществил поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. Поради това, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв.

Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.