Определение № 3157 от 16.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3157 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Частно наказателно дело № 20261110209915 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода П. П. В., ЕГН **********, чрез адв. К. Д. от САК, с искане за определяне на общо наказание на осъдения на наложените му наказания по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, като се възстанови образуваната по ЧНД № 5450/2023г. стара група, развалена с определение от 17.07.2025г. по НОХД № 7216/2025г., 7 състав, НО, СРС. В жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушение и нарушение на материалния закон при определяне на общо най – тежко наказание по НОХД № 7216/2025г., 7 състав, НО, СРС.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С определени по НОХД № 7216/2025г., влязло в сила на 02.08.2025г. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал наказанията наложени на П. П. В. ЕГН ********** по НОХД № 18964/2017г., на СРС, НО, 105 състав и по НОХД № 7216/2025г. на СРС, НО, 7 състав, като е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

На чл. 57, ал. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание.

На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест 1 месеца, изтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 18964/2017г. на СРС, НО, 105 състав.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК е приспаднато от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, времето, през което В. е бил задържан по някое от наказателните производства, включени в така обособената кумулативна група по реда на ЗМВР, с Постановление на прокурор и с постоянна мярка за неотклонение.

Съгласно константната съдебна практика ТР № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК, докладчик съдията П. П. е недопустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл. 23 - 25 НК по делото на съда са били известни всички осъждания на лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и не са били включени в съвкупност.

Материалноправните положения за определяне на общото наказание при няколко присъди са уредени в чл. 23 - 25 НК, а процесуалният ред за това - в чл. 301, ал. 1, т. 3 и в чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК . Целта на правната уредба на този институт е да се определи общото за изтърпяване наказание като се обхване цялостната престъпна дейност на осъденото лице. Затова, когато бъдат събрани "нови данни" за осъжданията му, въпросът за общото наказание, което трябва да бъде наложено, следва да бъде пререшен.

Възможно е съдът в хода на наказателното производство да е събрал доказателства за всички предходни осъждания на едно лице по влезли в сила присъди до момента на неговото произнасяне било с присъда по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК или пък с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК . В съдебния акт е възможно съдът да е пропуснал някое от тях и да не го е обсъдил в мотивите или макар и да го е обсъдил, да не го е взел предвид в крайното решение. Такъв съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 14 НПК, поради което при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение. Нарушени ще са и разпоредбите на чл. 23 - 25 НК, тъй като няма да е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за тях. Нарушението на материалния закон и/или на процесуалните норми за постановяването на съдебния акт винаги представлява порок на съдебния акт, който следва да бъде коригиран.

2

Законодателят е предвидил процесуален ред, с който да осигури на страните възможност да предизвикат с жалба или протест инстанционна проверка на незаконосъобразен съдебен акт по приложението на чл. 23 - 25 НК, независимо дали това е станало с присъда или по реда на чл. 306, ал. 1, т.

1 НПК. И двата съдебни акта подлежат на въззивен контрол, като съгласно чл.

341, ал. 1 НПК редът за разглеждане на определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е същият, както за постановените присъди /предвиден в Глава двадесет и първа от НПК/. Произнасянето по чл. 23 - 25 НК, когато е станало от въззивния съд с присъда, или с определение на такъв съд по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, постановени в случаи на нова присъда, също подлежи и на касационен контрол /чл. 346, ал. 1, т. 1-3 НПК /. Ако такъв инстанционен контрол е бил упражнен, но въпреки него се е достигнало до незаконосъобразно определяне на съвкупността, както и когато присъдата или определението не са били атакувани от страните, те влизат в сила, въпреки че представляват незаконосъобразни актове, тъй като при постановяването им е било допуснато нарушение на процесуалния и/или материалния закони. То може да бъде отстранено само по реда на Глава тридесет и трета от НПК, ако са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК .

При тези широки процесуални възможности за контрол на акта на съда, с който той решава въпроса за определяне на общо наказание за престъпления по няколко влезли в сила присъди, е недопустимо да се приеме, че съдът може да се произнася по правилността на влезли в сила съдебни актове, при постановяването на които е допуснато нарушение, като пререшава отново въпроса за съвкупността по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК . Такива присъди, решения или определения могат да се коригират само по реда на възобновяването, тъй като обратното би нарушило забраната по чл. 24, ал. 1, т.

6 НПК. Недопустимо е при едни и същи факти, каквито са влезлите в сила присъди и наложените с тях наказания, да бъдат постановявани няколко различни съдебни акта. Въпросът със законосъобразното определяне на общото наказание за няколко престъпления, за които деецът е наказан с отделни присъди, следва да бъде пререшен с нов съдебен акт след отмяната на вече постановения по реда на възобновяването.

Настоящият случай е именно такъв. С влязло в сила определение по НОХД № 7216/2025г., на осн. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК вече е извършено групиране на наказанията. След постановяването му не е налице ново друго 3 юридическо обстоятелство /ново осъждане/, което да налага ново приложение на чл. 23- 25 от НК. При липса на такава предпоставка искането е недопустимо и следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, СРС, 7-ми състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на лишения от свобода

П. П. В., ЕГН **********, чрез адв. К. Д. от САК, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС в 7 – мо дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на осъдения и адв. Д. на адресите посочени в молбата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4