Решение № 67 от 27.02.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Костинброд, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100622 по описа за 2025 година

Предявен е за разглеждане от страна на П. П. П., ЕГН ********** от гр.

К., чрез адв. М. – АК – Ямбол против ответника „К.“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н. П. П. – управител установителен иск, с правно основание : чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.

22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1234656 / 27.01.2025 г.

Ищцата твърди, че на 27.01.2025 г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1234656 по силата на който е получила в собственост сумата от 4 200.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00 % и ГПР в размер на 63.31 %. В същия е уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 18 / осемнадесет / месечни вноски, а именно : 5 х 175.00 лева и 13 х 424.96 лева, с крайна падежна дата – 27.07.2026 г.

Ищцата сочи още, че съгласно чл. 6 от Договора за кредит, страните се споразумяват, че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения : поръчителство на едно или две ФЛ, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция.

А съгласно чл. 13.5 от Договора при неизпълнение на чл. 6 от договора заемателят дължи неустойка в размер на 4 013.82 лева, която да се плаща 1 разсрочено, като се кумулира към падежните вземания, съгласно Приложение № 3.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11 ал.1 т. 9 от закона за потребителския кредит / ЗПК / - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави / чл. 26 ал.1 предл. 1 от ЗЗД /, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Също така кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11 ал.1 т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Ищцата сочи още, че договорът е нищожен, тъй като е сключен при неспазване на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10 ал.1, във вр. с чл. 19 ал.1 и ал. 2, във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР 63.31 % излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Кредиторът не е изпълнил изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР.

Също така уговорената възнаградителна лихва в процесния договор надвишава над 3 пъти законната лихва, което е противно на добрите нрави.

Ищцата твърди, че тъй като не е приложима разпоредбата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. Ищцата твърди, че към момента е заплатила сумата от 4 200.30 лева.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 1234656 / 27.01.2025 г. на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който същият оспорва основателността на предявените искове.

Счита, че не е налице недействителност на процесния договор по ЗПК.

Същият отговаря на изискванията на закона, като не води до накърняване на добрите нрави, нито противоречи на закона. Излага подробни съображения.

2

Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „К.“ ЕООД, ЕИК : ***** представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит / ЗПК /. По исковете за недействителност на договора за кредит: За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.

Страните не спорят, че между същите е сключен договор за потребителски кредит № 1234656 / 27.01.2025 г. , същият е сключен между ищцата и ответника. От договора се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 4 200.00 лева със срок от 1 8 месеца, платими на 5 х 175.00 лв. и 13 х 424.96 лв, с краен срок на погасяване 27.07.2026 г., при фиксиран лихвен процент от 50 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 63,31 %.

Съгласно чл. 6 от договора за потребителски кредит № 1263871 / 12.03.2025 г., страните се споразумяват договорът да бъде обезпечен с поне едно от посочените боезпечения : Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция.

3

Съгласно чл. 13 (5) при неизпълнение на изискването на чл. 6 от договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 4 013.82 лева, която ще се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания, съгласно Приложение № 3.

Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на договора.

Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвалода бъде включен и размерът на неустойката, поради непоследствено обезпечение.

Плащането на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на главницата по кредите още със сключването на договора.

Съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на договора.

Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат предипредоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разходот страна на длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.

Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноскисъс сключването на договора /, а не представлява разходпри неизпълнение на предвиденов договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК . Оформянето му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне на забраната на чл. 19 ал. 4 ЗПК.

Поради това неустойката по чл.13 (5) от договора представлява разход по 4 кредита съгласно определението на понятието „общ разход по кредита на потребителя“, дадено в § 1 т.1 от ДР на ЗКП, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите.

По делото е безспорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по договора. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 63,31 %.

Ирелевантно за преценка на обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали впоследствие кредиторъте претендирал заплащането на начислената в погасителните вноски неустойка.

По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на чл. 11 ал.1 т 10 ЗПК с посочване на значително по – нисък размер от действителния.

Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19 ал.1 от ЗПК, всъщност значително по – нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителяза финансовата тежест на кредита.

Това притоверичи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на потребителя – следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите задължения , преди да сключи договора за кредит.

Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит / ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11 ал.1 т. 9 и т. 10 ЗПК / има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646 /2022 г., II т. о. ТК /.

По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено 5 обезпечение/ и това обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.

10 ЗПК, договорътза потребителски кредит е изцяло недействителен.

Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По делото са събрани доказателства относно имотното състояние на ищцата, видно е, че същата работи на безсрочни трудови договори и получава възнаграждение над минималната работна заплата, но съдът намира, че искът е основателен, тъй като договорът е нищожен както на общо основание чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК .

Относно разноските :

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 1 753.53 / хиляда седемстотин петдесет и три лева и петдесет и три стотинки / лева / равностойност 896.57 евро /, от които : сумата от 416.53 лева / равностойност 212.97 евро / – заплатена ДТ и сумата от 1 337.00 лева / равностойност 683.60 евро / – адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че с оглед материалния интерес, така и с оглед фактическата и правната сложност на делото, то претендираното възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост и същото не следва да бъде намалено, каквото е искането на ответника по делото.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № 1234656 / 27.01.2025 г. сключен между „К.“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н. П. П. – управител, като кредитодател и П. П. П., ЕГН ********** от гр. К., като кредитополучател, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречието му със закона.