Решение № 86 от 03.02.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Шумен, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Гражданско дело № 20223630101756 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.

1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Профи кредит Б.” ЕООД гр. София твърди, че на 15.10.2019 г. сключил с ответника А. И. А. договор за потребителски заем, по силата на който дружеството предоставило на последния сума в размер на 1900,00 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от А. да възлиза на 3316,20 лв., разсрочена на 36 месечни вноски съобразно уговорен погасителен план. Заемателят платил три пълни месечни вноски и една непълна и преустановил плащанията. На 14.10.2019 г. между същите страни, по искане на А. А. бил сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който „Профи кредит Б.“ ЕООД се задължило да предостави на заемополучателя пакет от услуги, срещу което последният поел задължение за плащане на пакетна цена в размер на 4798,20 лв., платима също на 36 месечни вноски. Ответникът не изпълнил и това свое задължение. В договора било предвидено, че при просрочване на една месечна вноска, настъпва автоматично предсрочна изискуемост. Поради това, на 05.01.2021 г. всички задължения станали предсрочно изискуеми и на А. било изпратено уведомление за това. Поради неизпълнението ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1175/2022 г. по описа на 1 съда. Заповедта била връчена на А., който в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1175/2022 г. по описа на ШРС: в размер на 1451,15 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото; в размер на 534,13 лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото; в размер на 237,23 лв., представляващо задължение за плащане на възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото; в размер на 704,07 лв., представляващо задължение за плащане на възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото; в размер на 235,28 лв., представляващо задължение за плащане на лихви за забава по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото; в размер на 117,82 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 05.01.2021 г. – 30.05.2022 г. по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. На първо място счита исковата молба за нередовна, тъй като съдържала неточни твърдения. Оспорва исковете и по същество, като счита, че сключения договор за потребителски кредит противоречи на разпоредбите на ЗПК. Отрича между страните да е възниквало облигационно правоотношение във връзка с твърдението за сключен договор за допълнителни услуги. Освен това, тези клаузи противоречали на ЗПК.

Процесният договор бил без дата на сключване. Поради това, намирайки договора за недействителен, счита, че следва да върне само чистата стойност на кредита. Твърди, че чрез плащания изпълнил изцяло това си задължение. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. В съдебно заседание, пълномощникът на същия се позовава на недействителност на договора поради противоречие с разпоредбите на ЗПК относно размера на годишния процент на разходите, поради което А. дължал връщане единствено на главницата. Моли претенциите да бъдат отхвърлени, като ответникът плати единствено неплатената част от главницата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит № 30039997466 от 15.10.2019 г. е, че „Профи кредит Б.“ ЕООД гр. София предоставило на А. И. А. сума в размер на 1900,00 лв., от които 1369,81 лв. за рефинансиране по договор със същия кредитор. В чл. 6 от договора е предвидено, че срокът на същия е 36 месеца, като размера на 2 месечната погасителна вноска възлиза на 92,11 лв., като е посочен и размер на лихвения процент. Според чл. 12.3 от Общите условия на заемодателя (с които ответникът е запознат), при забава на две или повече последователни месечни вноски, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост. В договора е отразено, че кредитополучателят е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги. Сочи се, че А. дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 380,00 лв. и за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1102,00 лева. По този начин общото задължение по договора възлиза на 4798,00 лв., а на месечната вноска – 133,28 лева. Според чл. 15.1 от Общите условия, при закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ клиентът получава приоритетно разглеждане на искането си и изплащане на потребителския кредит. В чл. 15.2 от ОУ е отразено, че при допълнителна услуга „Флекси“ клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания. Съдът констатира от приложеното преводно нареждане от 15.10.2019 г., че на посочената дата „Профи кредит Б.“ ЕООД превело по банкова сметка на А. А. сума в размер на 530,19 лева. По делото е представено писмо от ищеца до ответника, получено от последния на 14.01.2022 г., с което последния се уведомява, че е настъпила предсрочна изискуемост на всички негови задължения по сключените между страните договори. Липсват доказателства за получаване на цитираното писмо.

От приложеното ч.гр.д. № 1175/2022 по описа на ШРС се установява, че „Профи кредит Б.” ЕООД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 31.05.2022 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 543/01.06.2022 г. срещу ответника и за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове. Заповедта е връчена на А., който в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК депозирал възражение срещу заповедта.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения между страните договор за кредит, на 15.10.2019 г. ищцовото дружество превело по банкова сметка на А. сума в размер на 530,19 лв., след приспадане на сума за рефинансиране по друг кредит в размер на 1369,81 лева. Вещото лице сочи, че ответникът платил сума в общ размер на 1875,30 лева. Заключава, че размерът на дължимите от ответника суми се равнява, както следва: главница в размер на 1451,15 лв., договорни лихви в размер на 534,13 лв., суми по пакет от допълнителни услуги 941, 30 лв., лихви за забава – 235,28 лв. и законна лихва – 97,02 лева.

По делото е изготвена и съдебно-графична експертиза, според заключението по която шрифтът в процесния договор, ведно с условия към него е определен като несерифен „Колибри“, с големина 12,2 pt.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Профи кредит Б.” ЕООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на 3 ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника А. И. А. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 543/01.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1175/2022 г. на ШРС, и след депозирано възражение от длъжника. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение.

Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит от 15.10.2019 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.

154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1175/2022 г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключения по изготвени експертизи.

Доказа се по делото, че „Профи кредит Б.” ЕООД и ответника са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез на договор за потребителски кредит. Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между тях е налице валидно сключен договор за заем. По отношение на същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съдът намира за доказано, че „Профи кредит Б.” ЕООД гр. София предоставило на А. сума в размер на 1900,00 лева. От своя страна, последният се задължил да върне заетата сума, чрез плащане на месечни вноски, включващи всички компоненти, подробно описани в договора.

Досежно претенциите с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, основани на клаузи в процесния договор за предоставяне на допълнителни услуги:

Доказа се, че на посочената дата между „Профи кредит Б.“ ЕООД и ответника бил сключен процесния договор, в който били включени клаузи за допълнителни услуги. Според съдържанието на същите, претендираните възнаграждения се дължат при предоставяне от кредитора на услуги – „Фаст“ и „Флекси“, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането и изплащане на потребителския кредит и във възможността на заемателя да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания. Настоящият състав намира, че описаните услуги касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което уговарянето на тези допълнителни възнаграждения противоречи на 4 разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това, по делото нито се твърди, нито са представени доказателства, че правата, договорени касателно тези услуги са били упражнени от ответника. Поради това, таксуването с допълнителното споразумение на предоставени, но неупражнени права, въз основа на самото споразумение, без същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано. Отделно от изложеното, обосновано би могло да се приеме, че по същество тези уговорки пораждат значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволяват на кредитора да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Това е в очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно кредитиране, така и с добрите нрави. Ето защо, следва да се приеме, че цитираните клаузи в договора, предвиждащи плащане на възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.