Решение № 3526 от 01.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3526 гр. С, 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110138259 по описа за 2024 година

Предявени са искове от Я. Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С З, ул. „А Т“ № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 38, срещу Държавен фонд „Земеделие“, Булстат:

******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц Б III“ № 136, по чл.

439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника поради погасяване по давност сумата от 13 152,53 лв., от които:

888,30 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19.08.2003 г. и 199,81 лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 17.11.2003 г. по гр.д. № 6587/2003 г. на СРС;

3498,60 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19.08.2003 г. и 872,50 лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 17.11.2003 г. по гр.д. № 6588/2003 г. на СРС;

1860 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19.08.2003 г. и 422,16 лв.

– мораторна лихва по изпълнителен лист от 04.11.2003 г. по гр.д. № 6596/2003 г. на СРС;

4340 лв. – главница, ведно със законна лихва от 04.08.2003 г. и 1071,16 лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 14.11.2003 г. по гр.д. № 6477/2003 г. на СРС, които вземания са предмет на изп. д. № 313/2019 г. на ЧСИ И С.

Ищецът твърди, че на 24.07.2023 г. срещу него като длъжник по процесното изпълнително дело били присъединени процесните изпълнителни листове с взискател ответника по молба на НАП. Твърди, че към същата дата процесните задължения били погасени по давност. Въз основа на същите листове първоначално било образувано и.д. № 2175/2006г. на ДСИ при РС – С З с последно валидно изпълнителни действие на 29.10.2010 г., което било перимирано на 30.10.2012 г., като ДСИ прогласил последното обстоятелство 1 на 06.03.2014 г., към която дата не е изтекла общата 5- годишна погасителна давност. Въз основа на листовете било образувано изп.д. № 212/2014 г. на ЧСИ А П с последно валидно изпълнително действие на 25.03.2015 г. и перимиране на 26.03.2017 г., прогласено на 10.02.2020 г. Горепосочената давност изтекла за периода от последното изпълнително действие на 25.03.2015 г. до присъединяването на процесните задължения по процесното изпълнителни дело.

В срока по чл. 131 ГПК Държавен фонд „Земеделие“ оспорва иска като неоснователен, като сочи, че извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват присъединилия се взискател НАП-ЦУ съгласно чл. 457, ал. 2 ГПК относно процесните изпълнителни листове. Така наложените запори на МПС и на банкови сметки през 2019 г., както и вписана възбрана върху имот на ищеца са действия, предприети във връзка със събирането на вземанията от ищеца, които прекъсват теченето на 5-годишната давност. Прави искане за приобщаване на съответно изпълнително дело и иска привличане като трето лице-помагач на НАП-ЦУ.

Третото лице-помагач Национална агенция за приходите не взема становище по спора.

Първоначално исковете на Я. Т. по чл. 439 ГПК са предявени пред Окръжен съд – С З, който с оглед цената на исковете с Определение от 20.02.2024 г. по гр.д.№ 117/2024 г. прекратил производството по тях и изпратил делото по подсъдност на Районен съд – С З, който с оглед възражение на ответника по чл. 105 ГПК Определение от 23.05.2024 г. по гр.д.

№ 1204/2024 г. прекратил производството по исковете и изпратил делото по местна подсъдност на настоящия сезиран съд.

Софийски районен съд, като съобрази доводите от страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че въз основа на съответни несъдебни изпълнителни основания в полза на ответника са издадени изпълнителни листове за процесните задължения освен за мораторната лихва за разликата над 1 071 лв. до пълния предявен размер от 1 071,16 лв., тъй като от изпълнителен лист от 14.11.2003 г. по гр.д.№ 6477/2003 г. на СРС се установява, че присъдената сума за мораторна лихва е в размер на 1 071 лв., а не 1 071,16 лв., чиято недължимост е претендирана с исковата молба..

В приетото по делото Определение от 19.09.2003 г. по гр.д.№ 6596/2003 г. на СРС по чл. 242 ГПК (отм.) е посочено, че изпълнителното основание е по чл. 27, ал. 2 ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 58 от 22.05.1998 г.), тоест за вземания с титуляр ответникът, възникнали по реда на същия закон. Това положение се приема и по отношение на останалите изпълнителни основания, доколкото всичките четири определения относно процесните задължения са издадени въз основа на извлечения от сметки по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК (отм.), чиято разпоредба предвижда, че извлеченията от сметки на държавни 2 учреждения подлежат на принудително изпълнение. Въз основа на тези извлечения Държавен фонд „Земеделие“ може да се снабди с изпълнителен лист за вземанията му по реда на ЗПЗП от физическите и юридическите лица съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 58 от 22.05.1998 г.), какъвто настоящият случая е.

Съгласно чл. 162, ал. 4 ДОПК частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2 и се събират по общия гражданскопроцесуален ред съгласно чл. 163, ал. 4 ДОПК. Редът за събиране на вземането определя и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на оспорено вземане от този вид (арг. от Определение № 46 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14/2021 г., 5-членен св; Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5-членен св; Определение № 39 от 02.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 23/2020г.;

Определение № 87 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2019 г., 5-членен св; Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г.;

Определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г.).

С чл. 3, ал. 7, т. 5 Закона за Националната агенция за приходите и чл.27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на Националната агенция по приходите е възложено да събира вземанията на Държавен фонд „Земеделие“, за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, които законът изрично определя като частни държавни вземания. Същите вземания няма характер на публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2 ДОПК. Частните държавни вземания се събират по реда на ГПК, поради което за тях е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД (чл. 269 АПК и Определение № 727 от 1.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1829/2019 г., III г. о.; Определение № 534 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 465/2019 г., IV г. о.; Определение № 538 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III г. о.; Определение № 533 от 19.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 460/2009 г., I т. о.).

Поради това гражданският съд е компетентен да разгледа предявения иск за процесните частни държавни вземания, за които е приложима предвидената в гражданския закон погасителна давност, като възлагането им за събиране от трето лице като Национална агенция по приходите, което не е техен титуляр, не променя качеството на ответника като техен кредитор, явяващ се материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

За основателността на исковете ищеца следва да докаже, че в полза на ответника срещу ищеца са издадени изпълнителни листове за процесните суми, въз основа на който е образувано процесното дело, вземанията по които са присъединени за събиране по съответно изпълнително дело по молба на НАП, а в тежест на ответника – обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на 3 изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо. Тъй като производството по така предявените искове се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила. Ето защо по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден в полза на ответника срещу него изпълнителен лист за процесното вземане, въз основа на който са образувано процесните изпълнителни дела, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, напр. извлечение от сметка на държавно учреждение, каквото представлява ответникът съгласно чл. 11, ал. 5 ЗПЗП, поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание.

Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК - отм./, но доказателства в тази насока по делото липсват освен оспорването в настоящото производство на правото на принудително изпълнение на процесните вземания. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (Решение № 438 от 3.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1639/2023 г., III г. о.; Решение № 45 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2020 г., IV г. о.; Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о.; Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о.; Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009г., I т. о.).

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. "в" ЗЗД и не прекъсва давността за вземането, въпреки че по делото липсват и доказателства за подаване на молби по чл. 242 ГПК. Производството за 4 издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. (отм.) не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 1 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение (т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК; Решение № 43 от 13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2021 г., I г. о.; Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о.; Решение № 118 от 12.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2288/2018 г., II т. о.).

Петгодишната и тригодишната погасителна давност по чл. 110 ЗД и чл.111, б. „в“ ЗЗД съответно за процесните главници и мораторни лихви е започнала да тече не от датата на подаване на молбите за издаване на изпълнителни листове за процесните вземания, посочена в същите листове с оглед присъждането на законни лихви върху главниците (по делото липсват други доказателства за конкретна дата на подаване на същите молби), а от датата на издаване на разпореждането за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебното изпълнително основание, обективирано в определенията по реда на чл. 242 от отменения ГПК, от който момент кредиторът е могъл да започне принудителното изпълнение на процесните задължения (Определение № 2 от 7.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 691/2009 г., II т. о.; Решение № 151 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6023/2007 г., III г. о.; арг. от Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о.), както следва: за вземанията по гр.д.№ 6587/2003 г. на СРС – на 20.10.2003 г.; за вземанията по гр.д. № 6588/2003 г. на СРС – на 20.10.2003 г.; за вземанията по гр.д. № 6596/2003 г. на СРС – 19.09.2003 г.; за вземанията по гр.д. № 6477/2003 г. на СРС – на 18.09.2003 г.