Определение № 515 от 31.10.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Търговище, 31.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.ОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. И.ОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И.ОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500368 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане № 1888/22.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1347/2025 г. на РС-Търговище, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя срещу И.

В. Г. за следните суми: сумата от 5088,96 лв. – такса допълнителни услуги за периода от 01.11.2024 г. до 01.04.2026 г., сумата от 1 051,26 лв. – договорна лихва за периода от 01.11.2024 г. до 04.03.2025 г. и сумата от 277,27 лв. – мораторна лихва за периода от 02.11.2024 г. до 19.08.2025 г., както и за присъждане на държавна такса над 60 лв. до 160,10 лв.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и претендира неговата отмяна. Сочи, че пакетът от допълнителни услуги е предоставен единствено като допълнение към сключения между страните договор за заем въз основа на попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – искане за допълнителни услуги, които допълнителни услуги сами по себе си не представлявали задължителна предпоставка за сключване на договора за заем.

Цитира съдебна практика, с която цели да отличи допълнителните услуги от дейностите като одобрение/усвояване на кредита.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС - Търговище е образувано по заявление с вх. № 7710/19.08.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. В. Г. за следните суми: сумата от 3000 лв. – главница за периода от 01.11.2024 г. до 1

01.04.2026 г., дължима по договор за потребителски паричен кредит № 806200222462/01.10.2024 г., сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.03.2023 г. и Приложение № 1/24.02.2025 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 1051,26 лв. – договорна лихва за периода от 01.11.2024 г. до 04.03.2025 г.; сумата от 5 088,96 лв. – такса допълнителни услуги за периода от 01.11.2024 г. до 01.04.2026 г., както и сумата от 277,27 лв.

– мораторна лихва за периода от 02.11.2024 г. до 19.08.2025 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че на 01.10.2024 г. между „Микро Кредит“ АД и И. В. Г. е бил сключен договор за заем CrediNet № 8062-00222462, като на заемателя е била предоставена сума в размер на 3 000 лв., която същият се е задължил да върне заедно с уговорена договорна лихва в размер на 1 051,26 лв. На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – искане за допълнителни услуги, на същата дата 01.10.2024 г. между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № 8062-00222462, по силата на който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на заемополучателя такива допълнителни услуги, подробно описани в Приложение № 1 към договора, срещу възнаграждение в размер на 5 088,96 лв. при възможността за разсрочено плащане на 18 бр. равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 282,72 лв., при уговорена първа погасителна вноска с падеж на 01.11.2024 г. Поддържа се, че тези вземания срещу заемополучателя били впоследствие цедирани на заявителя на 24.02.2025 г.

Към заявлението са приложени договор за заем Microcredit Online № 8062-00222462/01.10.2024 г. за сумата от 3 000 лв. при фиксиран лихвен процент от 40,48 % и ГПР 48,90 %, както и договор за допълнителни услуги към първоначалния договор от 01.10.2024 г., ведно с описание на допълнителните услуги към същия, видно от който в полза на клиента заемополучател е уговорен пакет допълнителни услуги „разглеждане до минути“ за цена в общ размер на 5 088,96 лв., платима за срок от 18 месеца на разсрочени вноски, всяка от които от по 282,72 лв. и уговорен падеж първо число от месеца.

На 22.08.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 756 в полза на заявителя, с която длъжникът е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 3000 лв., представляваща главница за периода от 01.11.2024 г. до 01.04.2026 г., дължима по Договор за потребителски паричен кредит № 806200222462/01.10.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 60 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за сумата от 5088,96 лв. – такса допълнителни услуги за периода 2

01.11.2024 г. до 01.04.2026 г., сумата от 1051,26лв. – договорна лихва за периода от 01.11.2024 г. до 04.03.2025 г., сумата от 277,27 лв. – мораторна лихва за периода от 02.11.2024 г. до 19.08.2025 г., както и за присъждане на държавна такса над 60 лв. до 160,10 лв. Изложени са мотиви за нищожност на договорната клауза, предвиждаща заплащане на т.нар. „възнаграждение за пакет от допълнителни услуги“ като накърняваща добрите нрави поради нарушаване на изискванията за добросъвестност и информиране на потребителя, както и поради противоречие й с императивните норми на чл.

10, ал. 2, предл. 2 и чл. 10a, ал. 3 и 4 ЗПК. По отношение на договорната и мораторната лихви е прието, че не става ясно върху какви главници са изчислявани – дали само върху чистата сума по кредита, или включително и върху претендираната такса, което обуславя неравноправния им характер. С оглед изложеното, районният съд е приел, че заявлението в частта относно претендираните суми извън главницата следва да се отхвърли като неоснователно, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.

Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са уредени по отрицателен начин в нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК – чрез посочване на основанията, при наличието на които заповед не се издава. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК задължават съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона и с добрите нрави, както и когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Основанието за отказ в посочените хипотези се преценява с оглед твърденията по заявлението и въз основа на представения договор, сключен с потребител, който се прилага към заявлението съгласно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК. Задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е регламентирано и в чл. 7, ал. 3 ГПК.

Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите освен това са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.

Видно от представения договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № 8062-00222462/01.10.2024 г., в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 5088,96 лв. при главница по кредита 3000 лв. От описанието на допълнителните услуги към заема, представляващо неразделна част от договора, се установява, че същите са за възможност за предоговаряне и разсрочване на заема, приоритетно разглеждане и преференциално обслужване на кредита, както и 3 за право на участие на потребителя в специални промоции. В този смисъл посочените услуги са свързани със сключването на договора за кредит, отпускането на потребителския кредит, както и с неговото изпълнение.

В Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С714/22, задължително за националните юрисдикции, е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „Годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит – т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница – т. 2.

Действително, съгласно чл. 4.1, изр. 2 от процесния договор за допълнителни услуги, закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора за заем, нито за отпускане на заемната сума. От друга страна обаче, уговореното възнаграждение очевидно не е предназначено да покрие административни разходи на кредитора при предоставянето на тези допълнителни услуги, тъй като последните не са различни от основната услуга по предоставяне на кредит – те са свързани само с действия по усвояването и управлението на кредита, за които обаче кредиторът не може да изисква плащането на такси и комисионни, с оглед императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл се налага изводът, че с уговорката за предоставянето на пакет от допълнителни услуги се цели прикрИ.е на част от възнаграждението за заетата сума по начин, че то да не се съдържа изцяло в договора за кредит и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на Директива 2008/48, респ. по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, което като краен резултат постига заобикаляне на императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

4

Според императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Съпоставянето в частност на общия размер на възнаграждението за допълнителните услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит, обуславя извода, че горепосоченото ограничение е превишено.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита се определя по императивно установен алгоритъм, заложен в ЗПК.