Решение № 1541 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110120081 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “....” АД е предявил кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

По отношение на Б. Г. К.:

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 454,08 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ...., за периода от 01.06.2023г. – 31.10.2024г., ведно със законната лихва от 07.04.2025г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 168,75 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2023г. – 28.03.2025г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 0,00 лв. – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ...., за периода 01.02.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 07.04.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 4,43 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 02.12.2022г. – 28.03.2025г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ...., тъй като ответникът /в качеството на наследник/ се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, 1 съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, с който признава процесните задължения и моли да не се допускат експертизи. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “....” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

С доклада по делото е било отделено като безспорно обстоятелството, че за процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. .....

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

2

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и 3 топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

С доклада по делото са били отделени като безспорни и обстоятелствата, че ищецът е доставял на адреса топлинна енергия, чиято стойност възлиза на сумата от 454,08 лв. и че размерът на лихвата за забава по претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 15.09.2020г. – 30.04.2023г. възлиза на претендираните от ищеца с исковата молба суми.

В първото по делото заседание е изведено и като безспорно, че след плащане от страна на ответника остава да се дължат следните суми: главница за ТЕ за процесния период – 174,19 лв., законна лихва върху сумата в размер на 14,77 лв. до датата на сключване на споразумението на 07.07.2025г., както и разноски по делото в общ размер на 55 лв. и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът следва да се съобрази с уговореното между страните, като зачете сключеното между тях споразумение от 07.07.2025г. и присъди съответните суми.

Ето защо искът по чл. 79 от ЗЗД следва да се уважи до сумата от 174,19 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабдения имот.

Искът следва да се уважи и за законната лихва върху сумата в размер на 14,77 лв. от 07.04.2025г. до 07.07.2025г.

Исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

Ищецът претендира заплащане на разноски, дължими на основание чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като исковете се отхвърлят не поради неоснователност, а частично погасяване чрез плащане в хода на процеса, за който съдът счита, че ответникът е дали повод да бъде заведен.

Разноски на ищеца: Съгласно изведеното като безспорно – общо разноски по делото в размер на 55 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково производство определено от съда в минимален размер от 200 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП/ в сила от 01.10.2025г./ или общо 255 лв.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на “....” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., както следва:

- на основание чл. 79 от ЗЗД евровата равностойност на сумата от 174,19 лв. представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ...., за периода от 01.06.2023г. – 31.10.2024г., ведно със законната лихва в размер на евровата равностойност на сумата от 14,77 лв. за периода от 07.04.2025г. до 07.07.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 174,19 лв. до пълния предявен размер от 454,08 лв., като погасен чрез плащане;

- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК евровата равностойност на сумата от 255 лв., разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „....“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., срещу Б. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., искове, както следва:

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за евровата равностойност на сумата от 168,75 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2023г. – 28.03.2025г., като погасен чрез плащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за евровата равностойност на сумата от 4,43 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 02.12.2022г. – 28.03.2025г., като погасен чрез плащане;

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „....“ ЕАД - „...“ АД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5