Решение № 1090 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330108620 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу Д. Т. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 869,64 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта BG MC CASH от 20.01.2006 г., сключен с наследодателя на ответника С.Т.С., 14,60 лева – възнаградителна лихва за периода 16.07.2021 г. - 14.12.202 г., 60,64 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 02.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 956/10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2100/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIII гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че вземанията произтичат договор за издаване на кредитна карта BG MC Cash от 20.01.2006 г. сключен с наследодателя на ответника - С.Т.С.. Последната не заплатила дължимите суми по две последователни месечни извлечения от 16.07.2021 г. и 16.08.2021 1 г., поради което ищецът обявил за предсрочно изискуемо цялото задължение.

Сочи се, че С.Т.С. починала и оставила като наследник по закон своя брат – ответникът Д. Т. С.. Изтъква се, че на 14.12.2022 г. на ответника било връчено лично чрез призовкар на ЧСИ К.П. уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита. За събиране на вземанията си ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2100 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, ХIII гр. с. Срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжника, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Д. Т. С., с който оспорва предявените искове. Поддържа, че приложеното към исковата молба заявление-договор касаело издаване на кредитна карта Euroline, a н е BG MC Cash, респ. приложените ОУ касаят издаването на кредитна карта Euroline. Посочва се, че ако банката претендира вземанията си по договор за издаване на кредитна карта BG MC Cash от 20.01.2006 г. то този договор е нищожен, тъй като липсва размер на кредитния лимит - арг. от чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, респ. заявлението има характер на оферта, липсва съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска. Оспорва се кредитната карта да е била предадена на наследодателя - кредитополучател, не ставало ясно дали е издавана нова кредитна карта, доколкото договорът бил от 2006 г.

В отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по давност на задълженията по процесния договор за кредитна карта. Изтъква се още, че между ищеца и застраховател е сключен застрахователен договор, който да покрива риска „смърт“ при изплащането на кредита. Претендира се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

Със становище вх. № 87576/29.09.2023 г. ищецът заявява, че се касае до договор за кредитна карта Euroline от 20.01.2006 г., която впоследствие е преименувана на BG MC Cash. Оспорват се твърденията за нищожност на договора и се поддържа, че същият съдържа всички необходими реквизити, като ищецът се позовава на чл. 7 от ОУ, съгласно които банката определя 2 основния кредитен лимит при сключването на заявлението - договор. Изтъква се, че вземанията на ищеца не са удовлетворени от застрахователя, доколкото ответникът има ангажимент в случай на застраховка „живот“ да поиска изплащане на застрахователно обезщетение за невъзможност кредитът да бъде обслужван поради смъртта на кредитополучателя.

С Определение № 12029/20.10.2023 г. производството по делото е прекратено за сумата над 60,64 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 02.02.2023 г. до пълния претендиран размер от 272,43 лева, като заповедта по чл. 417 ГПК е обезсилена в тази й част.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено заявление-договор за издаване на EUROLINE кредитна карта, попълнено от С.Т.С. и носещо дата 20.01.2006 г. В заявлението се съдържат лични и финансови данни за заявителя, както и такива за трудова заетост, като е направено отбелязване за първа транзакция, в случай че бъде прието, да се завери сметката на посочена фирма, при сума с оскъпяване в размер на 202,98 лева и брой на вноските – 12. Приложени са Общи условия за издаване и използване на карта EUROLINE, както и декларация, подписана от картодържателя С.Т.С. на 29.01.2010 г., за присъединяване към застрахователна програма „Защита на плащанията“.

От уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по Договор за кредит BG MC CASH, сключен на 06.03.2017 г., е видно, че изхожда от ищеца „Юробанк България“ АД и е адресирано до ответника Д. Т.

С., в качеството му на наследник на С.Т.С., посочена като кредитополучател по Договор за кредит BG MC CASH, сключен на 06.03.2017 г. С това уведомление ищцовото дружество е информирало ответника, че поради забава и трайно просрочие на дължимите месечни вноски, считано от 16.07.2021 г., обявява предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, които към 30.10.2022 г. възлизат на сумата от 896,88 лева. Уведомлението е получено от ответника на 14.12.2022 г., което обстоятелство не е спорно по делото.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че усвоените от картодържателя суми са в общ размер от 4042,98 лева, а внесените – 9282,08 лева, онагледени от вещото лице в таблици с посочване на съответните суми и дати. Експертът е констатирал, че датата на обявяване на предсрочна изискуемост размерът на дължимата главница е 867,27 лева, на възнаградителната лихва – 14,60 лева, на мораторната лихва – 60,64 лева. В заключението са описани елементите на задължението по процесния договор, като общият размер на таксите е 1385,55 лева, застрахователна премия – 615,24 лева, договорни лихви – 4002,96 лева и лихви за просрочие – 109,49 3 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с наследодателя на ответника по договор за издаване на кредитна карта, по силата на който е предоставен определен кредитен лимит, който е усвоен от картодържателя.

Ищцовото дружество носи тежестта да докаже настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията си, както и техния размер.

Договорът за издаване на кредитна карта е договор за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 ТЗ. Съобразно тази разпоредба с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Следователно договорът за банков кредит се характеризира като двустранен, консенсуален и срочен, за осигуряване на оборотни средства. Договорът за банков кредит е и възмезден, защото чл. 430, ал. 2 ТЗ предвижда изрично, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Наред с това договорът за банков кредит е и формален, доколкото съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ се сключва в писмена форма.

Предвид така посочените принципни постановки съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между банката – ищец и наследодателя на ответника. По делото не е представен договор за издаване на кредитна карта, а единствено заявление, с което е отправено искане за издаване на кредитна карта, представляващо по естеството си предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13 ЗЗД. Въпросното заявление представлява част от процедурата по сключването на договор за издаване на кредитна карта, но не може да замести самия договор. В заявлението липсва постигнато между страните съгласие относно съществените елементи на договора за кредитна карта, а именно размера на кредитния лимит и минималната месечна вноска.

В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив, обективирана в Решение № 1120 от 09.08.2023 г. по в. гр. д. № 1278/2023 г. и Решение № 1639 от 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 2403/2023 г.

Предвид изложените съображения съдът намира, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответника. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер н а 400 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева.

Следователно в полза на ответника следва да се присъди сумта в общ размер на 550 лева.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК:

000694749, срещу Д. Т. С. , ЕГН: **********, искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът /в качеството си на наследник на С.Т.С., ЕГН: **********/ дължи на ищеца следните суми:

869,64 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта BG MC CASH от 20.01.2006 г., сключен с наследодателя на ответника Станка Т.а С.а, 14,60 лева – възнаградителна лихва за периода 16.07.2021 г. - 14.12.202 г., 60,64 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 02.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 956/10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2100/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIII гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, да заплати на Д. Т. С. , ЕГН: **********, сумата в размер на 550 лева /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5