Решение № 262 от 03.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов при участието на секретаря Кристияна Запрянова като разгледа докладваното от Михаела Добрева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600946 по описа за 2026 година С присъда рег.№ 55 от 25.03.2026 г. по н.ч.х.д. № 1953/ 2025 г., РС Пловдив е признал подсъдимата М. Г. К. - родена на * г. в гр.К., живуща в гр.П., *, *, *, *, *, ЕГН ********** за НЕВИННА в това, че на 08.02.2025 г. в гр.П. да е разгласила позорно обстоятелство „Питай твоя син, наркоманът, той ги е продал, за да си купи наркотици“ по отношение на К. Г. К. в гр.П., поради което и на основание чл.304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.147, ал.1 от НК и е ОТХВЪРЛИЛ предявения от К. Г. К., от гр.П., ул.*, граждански иск против подсъдимата М.

Г. К. с ЕГН ********** за сумата от 766,94 евро, с левова равностойност от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.147, ал.1 от НК, а именно претърпени психически болки, страдания, стрес и безсъние, ведно със законната лихва от датата на увреждането 08.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. На основание чл.190 ал.1 от НПК е ОСЪДИЛ част.тъжител и гр.ищец К. Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимата М. Г.

К. направените по делото разноски, в размер на 306,78 евро, представляваща възнаграждение за защитник. На основание чл.190 ал.1 от НПК ОСЪЖДА част.тъжител и гр.ищец К. Г. К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 210 евро, представляваща разноски в хода на съдебното производство.

Срещу присъдата е постъпила жалба от част.тъжител и гр.ищец К. Г. К., 1 чрез повереника му адв. Р. И. Д., като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде осъдена за престъплението по чл.147 а1 от НК, да се уважи гражданския иск и да се присъдят на тъжителя разноските. Твърди се, че в нарушение правата на тъжителя първоинстанционният съд е отказал да допусне корекция на датата на извършване на процесното деяние, както и че тъжбата била доказана, но съдът възприел доказателствата неправилно.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция в с.з., и при направената служебна проверка установи следното:

Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.

По същество:

Първоинстанционният съд е приел, че пред него е поставено за обсъждане обвинение по чл. 147 ал.1 от НК. За да постанови атакувания съдебен акт, РС Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят К. К. и свидетелката Р. К. живеели на семейни начала, като от съжителството си имали дете на име С.. Отношенията между тъжителя К. и свидетелката Р. К. се влошили и от 14.01.2025г. двамата били във фактическа раздяла. Към този момент детето им С. било на * години. След раздялата Р. К.а подала молба за защита от домашно насилие, в която молба била посочила, че тъжителя К. К. може би употребявал наркотици. Във връзка с тези твърдения в началото на м.февруари 2025г. тъжителят К. К. посетил медицинска лаборатория, където се подложил на изследване на биологичен материал за наличие на наркотични вещества. На 04.02.2025г. резултатите от тези тестове излезли, като не били установени наличие на наркотични вещества в изследвания биологичен материал от тъжителя К. К.. Св.В. К.а, която е майка на тъжителя К. К., уговорила среща със св.Р. К. на 09.02.2025г., която следвало да се проведе в заведение „*“ в гр.П., тъй като св.К.а искала да се види с внучка си С.. На 09.02.2025г./неделя/ св.В. К.а се срещнала със св.Р. К., която довела дъщеря си С. за да се види с баба й В. К.а. На тази среща присъствала и майката на св.Р. К. – подсъдимата М. К..

Докато св.К.а си играела с детето в един ъгъл на заведението, към тях се приближила свидетелката Р. К.. Тогава свидетелката В. К.а питала св.К. къде са златни бижута, които били подарени на детето С. от приятелки на св.К.а.

Този въпрос бил чут от подсъдимата М. К., която се приближила и заявила на св.В. К.а: „Питай сина си, наркоманът, той ги е продал да си купи наркотици.“. В. К.а се учудила на думите, останала потресена и питала подсъдимата на база на какво са тези твърдения. Подс.М. К. отговорила, обръщайки се към дъщеря си – св.Р. К. с думите: „Виж я, ма, на каква се 2 прави, всичко знае, ама си мълчи.“. Св.К.а останала потресена от думите на подс.М. К., като не обърнала внимание дали друг е чул тези думи, въпреки че в заведението имало и други хора. След като срещата приключила, св.В. К.а си тръгнала от заведението, като продължавала да се чувства потресена от чутото по адрес на сина си. Тя позвънила на племенницата си – св.Т. Н., с която имала уговорка да се чуе след среща с внучка си и да разкаже как е тя и как е минало. Св.К.а се обадила, като споделила, че е много разтроена и като се прибере в дома си, ще се чуят да говорят. Когато св.К.а се прибрала в дома си извикала сина си – тъжителя К. К., след което набрала и племенницата си – св.Т. Н. и на високоговорител разказала за случилото се в заведение „*“ и думите на подс.М. К.. От разказа на майка си, тъжителят К. К. се почувствал зле, получил хипертонична криза и в следващите няколко дни състоянието му било тежко. Не излизал навън, не се хранел, не се чувствал добре. Споделил на майка си – св.В. К.а, че се притеснява за слуховете, които се разпространявали за него, защото живеели в малък град и веднага се разчувало. Притеснявал се, че това един ден може да стане достояние на дъщеря му, което ще й повлияе на мнението за баща й.

Горната фактическа обстановка, Съдът е приел за установена по несъмнен и категоричен начин изцяло от показанията на свидетелите В. К.ова К.а и Т. Р. Н. като непротиворечиви, обективни и кореспондиращи помежду си и частично от показанията на свидетеля Р. Р. К., като съдът ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло и събраните писмени доказателства като обективни, относими към предмета на делото и кореспондиращи с кредитираните гласни доказателства.

Възприето като компетентно е и заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска токсикологична експертиза.

Въз основа на така обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна, че подсъдимата М. Г. К. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.147 ал.1 от НК за това, че на 08.02.2025г. в гр.П. да е разгласила позорно обстоятелство „Питай твоя син, наркоманът, той ги е продал, за да си купи наркотици“ по отношение на К. Г. К. от гр.П. , тъй като е приел, че по несъмнен и категоричен начин е установено, че на датата, за която е повдигнато обвинение спрямо подс.М. К. – 08.02.2025г. не е била осъществена среща между нея и св.В. К.а. Такава среща е осъществена на 09.02.2025г. в гр.П., в заведение „*“.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви по повод направено в хода на съдебното производство искане от страна на повереника на частния тъжител за коригиране на датата на осъществяване на деянието, което е прието за недопустимо, поради това, че е направено след изтичане на 3 шестмесечния срок от извършване на деянието, посочен в чл.81 ал.3 от НПК, като съгласно чл.81 ал.1 от НПК тъжбата следва да съдържа обстоятелствата на престъплението, което включва и датата на деянието.

От обективна страна първоинстанционният съд е приел, че престъплението е доказано от събрания и обсъден доказателствен материал, при направения доказателствен анализ, но на дата различна от посочената в тъжбата.

РС Пловдив е приел от субективна страна, обаче, че обвинението е недоказано, именно поради липсата на умисъл към дата 08.02.2025г.

Пред въззивния съд делото е висящо по жалба на частния тъжител, с която се иска отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимата, както и уважаване на гражданския иск. Твърди се, че по делото са събрани и кредитирани от съда доказателства, установяващи осъществяването на деянието за което е обвинена подсъдимата. Аргументите са, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да допусне корекция на датата на осъществяване на деянието поради изтичане на срока по чл.81 ал.3 от НПК.

Според жалбоподателя този срок касае единствено подаването на тъжбата, но не поставя такива времеви ограничения за последващи изменения на тъжбата, поради което и отказът на съда представлява процесуално нарушение, което е обрекло изхода на делото.

При самостоятелния прочит на доказателствения материал и съпоставката му с мотивите на присъдата, въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото при точно, коректно и съответно спазване на процесуалните правила и принципи и обективен анализ на събраните по делото доказателства, които са възприети от съда по единствено възможния начин, коректно и правилно.

Събран и обсъден е доказателствен материал, който в своята съвкупност и според въззивния съд установява именно възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Въззивният съд не намери основание за упрек спрямо оценката на доказателствения материал и правните изводи, направени от първоинстанционния съд относно съставомерността на инкриминираното деяние.

От съществено значение за преценка законосъобразността на присъдата, обаче, е изводът на първоинстанционния съд относно доказаността на частната тъжба дали инкриминираното деяние, предмет на делото, е извършено на 08.02.2025 г., а на 09.02.2025 г.

Видно от материалите по делото става ясно, че тъжбата е била подадена от повереника на тъжителя на 03.04.2025 г., като в нея се претендира, че 4 подсъдимата е осъществила престъплението на 08.02.2025г.

Преди даване ход на съдебното следствие, на 25.11.2025 г., повереникът на тъжителя адв. Т. А. е поискал корекция на техническа грешка в частната тъжба, състояща се в корекция на датата на инкриминираното деяние което да се счита извършено на 09.02.2025 г., а не на 08.02.2025г.

С протоколно определение от 25.11.2025 г. също преди даване ход на съдебното следствие районният съд оставил без разглеждане искането на повереника на частния тъжител, излагайки аргументи в насока, че съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК , тъжбата се подава в 6-месечен срок от деня на узнаване от пострадалия за извършеното престъпление, каквото е и сторено, а към датата на съдебното заседание 25.11.2025г. са изтекли повече от 6 месеца, поради което искането за корекция в датата на деянието било просрочено.

Посоченото протоколно определение, отразило се съществено върху резултата от делото постановен от първоинстанционния съд е постановено в нарушение на ТР № 34 /03.08.1990 г. по н. д. № 29/1990 г. на ОСНК на ВС в частта касаеща корекции в тъжбата относно поправка на датата на узнаване за извършеното престъпление, според което отстраняването на порока може да се извърши и след срока по чл. 81, ал. 3 от НПК .

Именно и тук, обаче, първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, което няма как да бъде санирано от въззивния съд.

Мотивиран от изложеното и на основание 334, т. 1, пр. 1 от НПК, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда рег.№ 55 от 25.03.2026 г. по н.ч.х.д. № 1953/ 2025 г. на РС Пловдив.

ВРЪЩА делото първоинстанционния съд. за ново разглеждане на друг състав при

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5