Решение № 3000 от 23.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3000 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20263110101210 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от К. Н. К. чрез неговата майка и законен представител Е. К. Д. и Н. Н. К., действаща лично и със съгласието на майка си Е. К. Д., срещу Н. С. К. иск с правно основание чл.

150 СК за изменение на определената с решение № 4026/12.11.2024 г. по ГД 3614/2024 г. по описа на ВРС издръжка в полза на децата, като същата бъде изменена от определената за *** издръжка в размер на 127,82 евро /250 лв./ на 155,95 евро, считано от предявяване на иска /16.02.2026 г./ до навършване на пълнолетие на детето или наличие на обстоятелства за изменение или прекратяване, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно с лихва за забава за всяка закъсняла вноска, както и от определената за Н. Н. К. издръжка в размер 127,82 евро /250 лв./ на 155,95 евро, считано от предявяване на иска /16.02.2026 г./ до навършване на пълнолетие на детето или наличие на обстоятелства за изменение или прекратяване, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно с лихва за забава за всяка закъсняла вноска.

Твърди се в исковата молба, че родителите са се развели през 2023 г. и с решението за развод е определена издръжка, дължима на децата, която е увеличена с решение 4026/12.11.2024 г. по ГД 3614/2024 г. по описа на ВРС до 250 лв. за всяко дете, която се събира по принудителен ред. Излага се, че ответникът не се интересува от децата и не изпълнява определения му режим на личен контакт. Поддържа се, че от последното съдебно решение е минала около година и нуждите на децата са се увеличили. Сочи се, че през учебната 2025/2026г. К. е ученик в III клас, а Н. - VII клас. Бързото израстване на децата, нуждата от покупка на дрехи за всеки сезон, честите им заболявания и 1 цялостното поскъпване на живота се счита, че обуславят необходимост от повече финансови средства за издръжката им. Отбелязва се, че заплащаният към момента размер на издръжка на всяко дете от бащата е под минималния такъв.

Моли се за уважаване на така предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се излага становище за неоснователността й. Оспорва твърдението, че не е заплащал дължимата до момента издръжка. Счита, че стандартът на живот не се е изменил, както и че не са налице по – големи разходи на децата, доколкото от постановеното решение не е минал дълъг период. Поддържа, че през 2024 г. в съдебното решението е съобразено бъдещо увеличение на нуждите на децата. Сочи, че няма финансова възможност да плаща исканата издръжка, тъй като е сключил следващ брак и има още две деца от съпругата си ***К., която има още едно дете, което живее в общо домакинство с ответника. Оспорва майката да поема всички разходи за децата, като сочи, че за това й помагат нейната майка, нейният съжител и нейният брат. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете.

Евентуално моли да не бъде натоварван с разноските в производството, доколкото не е станал повод за образуването му, тъй като майката не е искала увеличаване на размера на издръжката извънсъдебно и преди завеждане на настоящото производство.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна – адв. П., излага, че от първоначално определената издръжка е минал голям период от време и са се променили нуждите на децата. Сочи, че те са израснали, живеят в отделно жилище, което се поддържа от майката. Моли да бъде взето предвид изменението на минималната работна заплата, както и това, че бащата не полага грижи за децата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответника – адв. И., моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважена исковата претенция до законоустановения минимум, като бъде съобразено това, че бащата има ново семейство и други деца, като няма възможност да заплаща издръжка.

От контролиращата страна ДСП – Варна е постъпило становище по съществото на спора, в което е посочено, че с оглед събраните материали по делото, са налице законовите предпоставки за уважаване на претенцията, тъй като определеният размер на издръжката е под законоустановения за страната.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване това, че ответникът е баща на К. Н. К. и Н. Н. К.. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените удостоверения за раждане от 05.07.2016 г. и 15.05.2012 г.

От приложеното решение № 4026/12.11.2024 г., постановено по ГД № 3614/2024 г. по описа на ВРС, се установява, че е изменен размерът на определената месечна издръжка с решение № 1257/18.04.2023 г. по ГД № 2

15045/2022 г. по описа на ВРС, с което е одобрено постигнато между Е. К. Д. и Н. С. К. споразумение по отношение на издръжката на децата Н. Н. К. и К. Н.

К., която Н. К. е осъден да заплаща чрез тяхната майка и законен представител Е. К. Д. в размер на 195 лева месечно на всяко едно от децата, считано от влизане в сила на решението, с падеж 10 - о число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за отмяна или изменение, като е увеличен нейният размер на по 250 лева месечно за всяко едно от децата Н. К. и К. К., считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за изменяване или прекратяване на задължението.

От ТД на НАП – Варна е постъпила информация относно Е. Д. и Н. К..

От справката за Е. Д. е видно, че за 2025 г. има начислен месечен облагаем доход в размер на 4410,38 лв., а от началото на 2026 г. до 30.06.2026 г. – 2235.42 евро. От справката за Н. К. е видно, че същият е имал начислен месечен облагаем доход за периода от 01.01.2025 г. до 30.06.2026 г. в размер на 9739,23 лева, като за месеците след 06.2025 г. липсват данни за начислени доходи.

От удостоверението, изготвено от Служба по вписванията – гр. Варна, се установява, че за Н. К. липсват данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.

От справка, изготвена от Община Варна, се установява, че Н. К. е декларирал, че притежава куче, като няма данни за декларирани имоти, МПС или патент.

От справка, изготвена от ОДМВР – Варна, се установява, че за ответника липсват данни за притежавани от него пътни превозни средства.

От справка, изготвена от НОИ, се установява, че Н. К. не получава пенсия и към 03.07.2026 г. няма подадено заявление за отпускане, както и че не са изплащани парични обезщетения за безработица. Посочено е, че същият е получил парично обезщетение за раждане на дете в размер на 715.81 лв., платено на 26.02.2025 г.

От представения договор № 19 за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“ се установява, че на 18.03.2025 г. между Община Варна, в качеството на наемодател и Е. Д., в качеството на наемател, е сключен договор, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно възмездно ползване общински жилищен имот за срок от три години, като е определена месечна наемна цена в размер на 58.91 лв. Приложена е и заповед от 18.03.2025 г. на кмета на район „Владислав Варненчик“, с която е наредено настаняването на Е. Д. и децата Н.

К. и К. К. в имота. Представени са и фискални бонове, удостоверяващи заплащането на наемната цена.

От показанията на свидетеля Д. *** се установява, че познава Е. от 15 г., тъй като са приятелки от детството. Познава лично и децата. От последните две години има преки наблюдения по отношение на Е. и децата й. Заявява, че Е. сама се грижи за тях, а от бившия й съпруг не получава подкрепа. Миналата година се е преместила в друго жилище, което сама е обзавела. По отношение на ответника посочва, че той не взима децата, не се обажда и не ги посещава.

3

Дори когато те го срещнат на улицата, той не им обръща внимание. Не проявява интерес и не пита майката дали децата имат нужда от нещо и отказва контакт с тях. За жилището й помогнали членове на семейството й – майка, баба и брат, включително и други – някои с труд, а други с пари. Посочва, че Е. работи като продавач – консултант в магазин за немски стоки втора употреба.

При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдена издръжка в полза на дете.

С оглед разпределената в процеса доказателствена тежест ищцовата страна е следвало да докаже наличието на трайно изменение в обстоятелствата, настъпили след определяне на издръжката с решение 4026/12.11.2024 г. по ГД № 3614/2024 г. по описа на ВРС, 51 състав, които обуславят увеличението на определената издръжка, конкретните разходи за отглеждане на децата, техните потребности и необходимите средства за тяхното задоволяване, както и възможностите на всеки от родителите да заплаща издръжка, а в тежест на ответника е било вменено да докаже правоизключващите и правонамаляващите си възражения, включително твърденията си за още две непълнолетни деца, на които дължи издръжка.

По отношение на размера на издръжката следва да се съобразят критериите, заложени в ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., които са актуални и при действието на сегашния СК, а именно възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, както и нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството кой от родителите полага непосредствена грижа за децата, както и обществено – икономическата обстановка в страната.

В чл. 142, ал. 1 СК е регламентирано, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В ал. 2 императивно е уреден минималният размер на дължимата издръжка за едно дете, който е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото производство от постановяване на последното решение, с което е изменена издръжката, която подлежи на заплащане от ответника, са изминали една година и почти осем месеца. Безспорно за това време децата са израснали, като съответно са се повишили и техните нужди. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че обществено – икономическата обстановка е променена.

Минималната работна заплата за страната също се е повишила с около 30% от 477.04 евро през 2024 г. до 620.20 евро през 2026 г.

Действително към настоящия момент не се установи бащата да е 4 трудовоангажиран, като последните данни за получаван от него доход от трудово възнаграждение е от месец юни 2025 г. Това обаче не променя обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст, както и следва да бъде отчетено това, че предявената претенция е за заплащане на месечна издръжка за всяко от децата в размер на 155,95 евро, а минималната, съгласно чл. 142, ал. 2 СК – е в размер на 155,05 евро.

Съдът счита, че всяко от децата има нужда от месечна издръжка в размер на поне по 320 евро, като бащата следва да бъде осъден да заплати половината от нея. С оглед това, че е претендирано заплащането на 155.95 евро за всяко от децата, както и предвид изложените по – горе доводи, настоящият състав намира, че предявените искове по чл. 150 СК следва да бъдат уважени изцяло.