Разпореждане № 3730 от 28.03.2025, Районен съд - Бургас

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3730 гр. Бургас, 28.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120101318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на В.

ЕАД, срещу Ж. А. И., ЕГН **********, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца, което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8097/2024 г. по описа на Бургаски районен съд.

Бургаски районен съд, като взе предвид подадената молба и съобрази закона намира, че предявените претенции са недопустими, поради липсата на правен интерес, по следните съображения:

Производството по чл. 422 ГПК, с което се цели да бъде установено съществуването на вземането предмет на заповедта за изпълнение е допустимо, при наличие на следните положителни предпоставки: издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и при предпоставките, предвидени в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Последната предвижда заповедта да е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на данните. Правният интерес от установяването на вземането е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск се явява недопустим. Затова съдът, пред който е висящо исковото производство, на основание чл. 130 ГПК, е длъжен да извърши проверка по допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК.

В настоящия случай, видно от данните по ч.гр.д. № 8097/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчено редовно на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съдът следва да даде указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК само ако връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса /чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК/. В случая връчителят е събрал данни, 1 ч е лицето живее на посочения адрес, но не се отзовава на оставените съобщения, като е посочил и източника на информацията и е залепил съответно уведомление на видно място.

Лицето не се е явило в указания двуседмичен срок да получи съобщението, което е редовно връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 17.01.2025г.. Следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила, доколкото по делото не е постъпило възражение в преклузивния едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

При тези факти, по аргумент от чл. 416 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо, поради отпадане на правния интерес на ищеца, в следствие на влизане в сила на заповедта.

Предвид прекратяване на производството по делото, след влизане в сила на настоящото определение, следва да бъде разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение срещу длъжника.

Водим от горното, Бургаски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1318 по описа за 2025 година по описа на Бургаски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Бургаски окръжен съд.

След влизане в сила препис от настоящото определение да се приложи към ч.гр.д. № 8097/2024 г. на БРС, за издаване на изпълнителен лист .

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2