Определение № 625 от 06.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. Благоевград, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500566 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Гюешево“ №14, представлявано от И.Н.А. и И.В.С. – изпълнителни директори, срещу Разпореждане № 890/25.03.24г., постановено по гр. д. № 629/24 г., по описа на РС – Благоевград.

В частната жалба се твърди, че към момента на сключването на договора не би могло да се приеме, че се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта чрез уговарянето на неустойката, тъй като сключването на договора предполага намерение на страните да го изпълняват точно /арг. от чл. 20а ЗЗД/, което правомерно поведение в унисон със съответните уговорки в договора от своя страна изключва задействането на неустоечната клауза.

В конкретния случай неустойката е уговорена свободно между страните и е с цел точно изпълнение на договора. Процесният договор за лизинг има правната характеристика на договор за оперативен лизинг, уреден в чл, 342. ал. 1 ТЗ. при който интересът на лизингодателя е получаване на отделните лизингови вноски. Развалянето на договора поради виновно неизпълнение от страна на лизингополучателя нарушава търговският интерес на лизингодателя и го принуждава отново да поеме риска за автомобила и да му търси реализация, да търпи загуби на паричен ресурс, поради овехтяването на автомобила.

Вредите на лизингодателя настъпват не защото, не ползва актива, а защото не получава цената, която е платил за придобиване на актива, прави разходи за данъци и застраховки за своя сметка и пропуска да реализира печалба. Това е и вредата, която се обезпечава от уговорената неустойка в чл. чл. 23, ал. 1, б. Б от договора. Уговорена да възстанови тази вреда, неустойката осъществява своята обезпечителна функция в унисон с добрите нрави, 1 тъй като в противоречие с добрите нрави е освобождаването на длъжника от последиците на виновното неизпълнение, като по този начин се поощрява недобросъвестното му поведение, защото лизингодателят търпи загуба на паричен ресурс именно поради виновното поведението на лизингополучателя. Колкото по-дълго лизингополучателятизпълнява договорните си задължения, толкова по - малък ще бъде размерът на неустойката в случай на разваляне на договора. Така определената неустойка е лишена от всякаква произволност и не позволява на страните да злоупотребят с нея. Следователно, към момента на сключване на договора, клаузата за неустойка не е била уговорена извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не е нищожна.

Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното разпореждане на PC Благоевград и да постановите издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по подаденото заявление.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, установи:

Производството по гр.д.№629/2024г., по описа на Районен съд[1]Благоевград е по реда на чл.418 във вр. с чл.417, т.3 от ГПК и е образувано по Заявление вх.№6335/18.03.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на заявителя „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Гюешево“ №14, представлявано от И.Н.А. и И.В.С. – изпълнителни директори, за солидарното осъждане на длъжниците „СК Електрик“ ЕООД, ЕИК 202048298, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.„д-р Христо Татарчев“ №38, вх.В, ет.4, представлявано от С. С. К. – управител, и С. С. К., ЕГН **********, гр.Б., ул.„**“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплатят сумата от 66 577.62 лева /шестдесет и шест хиляди петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ – главница, представляваща неустойка за предсрочно връщане на обекта на лизинга, дължима на основание чл.23, ал.1, б. „б“ от Договор за оперативен лизинг №157751 от 27.09.2023г., сключен между „Уникредит Лизинг“ ЕАД /лизингодател/ и „СК Електрик“ ЕООД /лизингополучател/ и С. С. К. /солидарен длъжник/ с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.03.2024г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в заповедното производство за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Видно от Приложение №1 към Договора за лизинг, обект на лизинга е Нов лек автомобил Mercedes-Benz GLE450. Срокът на договора е от 27.09.2023г. до 07.10.2028г.

Лизингополучателят дължи по договора лизингови /наемни/ месечни вноски, определени по брой съгласно Приложение №2 –60 бр. вноски, с падеж 7-мо число, всяка месечна вноска в размер на 2 295.78 лв. без ДДС, или 2 754.94 лв. с ДДС, или общо 165 296.40 лв. с ДДС, както и административна такса в размер на 2 908.30 лв. с ДДС. Представен е Приемо[1]предавателен протокол от 09.10.2023г., с който лизинговият автомобил е предаден на лизингополучателя. Съгласно чл.23, ал.3 от Договора за лизинг лизингополучателят може да върне предсрочно обекта на лизинга само с изричното предварително писмено съгласие на лизингодателя. В този случай лизингополучателят остава задължен за всички дължими задължения към лизингодателя /като данъци, застрахователни премии, банкови разноски, 2 глоби, такси, неустойки за забава и др./, съгласно договора и анексите към него до датата на връщане на обекта на лизинга, както и дължи неустойка за предсрочно връщане на обекта на лизинга в размер, определен в ал.1. По силата на чл.23, ал.1, б.“Б“ от Договора, при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, същият дължи неустойка, както следва: - Б- при разваляне на договора по вина на лизингополучателя или при предсрочно връщане на обекта на лизинга от същия, то лизингополучателят дължи неустойка за неизпълнение на договора в размер на 9 лизингови вноски при разваляне на договора по вина на лизингополучателя или при предсрочно връщане на обекта на лизинга в периода от първия до дванадесетия месец от срока на договора и по 5 лизингови наемни вноски за всяка следваща година до края на срока на договора за оперативен лизинг. В заявлението се твърди, че лизинговият автомобил е върнат предсрочно от лизингополучателя на лизингодателя. На посоченото по-горе основание на лизингополучателя е начислена неустойка, поради това, че предсрочно на 07.12.2023г. е върнал лизинговия автомобил.

Размерът на неустойката е 9 месечни лизингови вноски +20 лизингови вноски /по 5 вноски за 4-те години до края на срока на договора/, или общо 29 вноски по 2 295.77 лв. без ДДС – 66 577.62 лв. без ДДС, или 79 893.26 лв. с ДДС. В случая неустойката се претендира без ДДС. За връщането на същия е представен Приемно-предавателен протокол /без посочена дата/, с който лизингополучателят връща автомобила на лизингодателя. Представена е кореспонденция по имейл за установяване, че на 08.12.2023г. протоколът е изпратен подписан от лизингополучателя по електронната поща на лизингодателя.

Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от страна на лизингополучателят преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора на осн. чл. 23, ал.1, б.“Б“ от Договора. С оглед характера на насрещните престации – за продължително изпълнение на лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на лизингополучателя /за заплащане на лизинговата цена на вноски/ развалянето на договора има действие занапред. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.

Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг в размер на:- при разваляне на договора по вина на лизингополучателя или при предсрочно връщане на обекта на лизинга от същия, то лизингополучателят дължи неустойка за неизпълнение на договора в размер на 9 лизингови вноски при разваляне на договора по вина на лизингополучателя или при предсрочно връщане на обекта на лизинга в периода от първия до дванадесетия месец от срока на договора и по 5 лизингови наемни вноски за всяка следваща година до края на срока на договора за оперативен лизинг, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, половината от който би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на вещта, 3 което води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер.

С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: „Уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати

9 месечни лизингови вноски +20 лизингови вноски /по 5 вноски за 4-те години до края на срока на договора/, или общо 29 вноски по 2 295.77 лв. без ДДС – 66 577.62 лв. без ДДС, или 79 893.26 лв. с ДДС, като неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

В настоящия случай се установява, че по силата на сключения Договор за лизинг от 27.09.2023г., с приемо-предавател протокол от 09.10.2023г. на лизингополучателя е предаден обект на лизинга - Нов лек автомобил Mercedes-Benz GLE450.

Лизингополучателят е ползвал лизинговия актив за период от 2 месеца, като същият е върнат на 07.12.2023г. с приемо[1]предавателен протокол. За предсрочното връщане на обекта на лизинга, на лизингополучателя е начислена неустойка в размер на 29 лизингови вноски, при общ брой на дължимите вноски за целия 5 – годишен срок на договора от 60 бр. вноски. Тоест размерът на претендираната неустойка в размер на 66 577. 62 лв. без ДДС /или 79 893.26 лв. с ДДС/ е равен на почти половината от общия размер на плащанията по договора /общ размер – 137 746.80 лв. без ДДС или 165 295.20 лв. с ДДС/, срещу които обаче лизингополучателят би ползвал вещта за срока на договора и би придобил собствеността върху превозното средство. В случая лизингополучателят е ползвал вещта 2 месеца, за което е заплатил 2 лизингови вноски. Претендираната неустойка в размер на още 29 бр. лизингови вноски е прекомерна, и излиза извън присъщите за неустойката функции, тъй като лизингодателят ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получавала в следващите 2 години и половина, ако договорът не беше прекратен, но без да предостави ползването на вещта и следващото от това прехвърляне на собственост, което води до неоснователно обогатяване на лизингодателя и нарушава принципа на справедливост.

С факта на разваляне на договора действието му отпада занапред и не е налице задължение за плащане на вноските, независимо дали същите се търсят, като сбор от неизискуема главница, дължима до края на договора или неустойка. Постигнатото в чл.23, ал.1, б.“Б“ от процесния договор съгласие, че при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, същият дължи неустойка, както следва: - Б- при разваляне на договора по вина на лизингополучателя или при предсрочно връщане на обекта на лизинга от същия, то лизингополучателят дължи неустойка за неизпълнение на договора в размер на 9 лизингови вноски при разваляне на договора по вина на лизингополучателя или при предсрочно връщане на обекта на лизинга в периода от първия до дванадесетия месец от срока на 4 договора и по 5 лизингови наемни вноски за всяка следваща година до края на срока на договора за оперативен лизинг, противоречи на добрите нрави, тъй като води до неправомерно разместване на блага между страните по сделката, тъй като при плащането на неустойката при прекратен договор за лизинг, лизингодателят ще получи предоставения кредит два пъти – един път връщане на самата вещ, а друг път – нейната парична равностойност плюс калкулираната печалба под формата неустойка.