Решение № 7326 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7326 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110167747 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу ЗАД „Армеец“ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 289,44 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за щета № 470423232366903, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.11.2023 г. в базата на „Филикон - 97“, находяща се в гр.Пловдив, при извършване на маневра водачът на ППС мотокар марка „Тойота“ с рег.№ **********, без да се съобрази с движението на други МПС в района, не пропуснал идващото му от дясно по главната алея с посока към изхода, МПС марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ **********, в резултат на което настъпило ПТП. Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на процесното ПТП, увредения автомобил „Дачия“ имал валидна застраховка „Каско Стандарт“, а ППС мотокар имал застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. По повод подадено заявление в дружеството била образувана щета № 470423232366903, по която след извършен опис и доклад, на сервиза извършил ремонта, на 14.03.2024 г. била заплатена сумата от 3 259,78 лева. Ищецът поддържа още, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от общо 3 289,44 лева, представляваща размера на застрахователното обезщетение с включени 30,00 лева ликвидационни разноски, но 1 тъй като ответникът отказал плащане, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск. Претендира и сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва процесното събитие да представлява покрит риск по сключената застраховка. В тази насока ответникът се позовава на решение на СЕС и практика на ВКС, съгласно което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не дължи обезщетение в случаи, в които функцията на увреждащото МПС към момента на произшествието не е била да служи като средство за транспорт, а като работна машина. Ответникът не оспорва заявения от ищеца механизъм на ПТП, както и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на ППС мотокар, но оспорва причинно-следствената връзка между вредите и ПТП-то. Изразява се становище, че претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на средните пазарни цени. Оспорва се наличието на виновно поведение от страна на водача на мотокара, а в условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования в ищцовото дружество автомобил. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил.

Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства – застрахователна полица № 47042318205000572 за сключена застраховка „Каско Стандарт“ и ОУ към нея, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, доклад по щета, възлагателно писмо, фактура и платежно нареждане.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 27.11.2023 г. в гр.Пловдив, база „Филикон-97“ АД, между превозно средство А – ППС мотокар марка „Тойота“ с рег.№ ********** и превозно средство Б - МПС марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ **********, е настъпило ПТП. В протокола е описано, че ПТП-то е настъпило при излизане от паркинг, частен терен. В протокола е обективирана скица, описани са щетите и е подписан и от двамата 2 участници в ПТП-то.

По делото е приложена покана по регресна претенция, от която се установява, че ответното дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума, както и направените ликвидационни разноски по образуваната щета. В отговор на отправената покана, с писмо от 26.08.2024 г. ответното дружество е отказало възстановяване на изплатеното обезщетение с доводи, че към момента на произшествието увреждащото МПС не е служило като средство за транспорт, а като работна машина.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетеля С. К. С..

В показанията си св.С. разказва, че работи във филма „Филикон“, като на процесната дата се движел с автомобил „Дачия Докер“ по вътрешен път в двора на фирмата. Водачът на мотокара, с палет пълен със сокове, не го видял и го ударил в задната част. Нямало спор относно вината за ПТП-то. Водачът на мотокара маневрирал между паркиралите камиони и нямал видимост, а от своя страна свидетелят не очаквал неговата поява. Свидетелят потвърждава, че схемата в протокола за ПТП е правилно отразена, както и че подписа за водач на превозно средство „Б“ е негов.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение при преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства вещото лице приема следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: при движение на т.а. „Дачия Докер“ с посока към вход/изход на територията на „Филикон-97“ ЕООД, водачът на мотокар „Тойота“, собственост на същото дружество, не възприел дяснодвижещият му се приближаващ товарен автомобил, поради което го блъска с предната си част по лявата му странична част. Според изяснения в констативно-съобразителната част на експертизата механизъм на ПТП, вещото лице е дало заключение, че описаните щети по т.а. „Дачия Докер“ са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП и последица от него. Вещото лице е посочило, че изчислена при средни пазарни условия към датата на ПТП-то, стойността на ремонта на т.а. „Дачия Докер“ възлиза на 3366,81 лева, докато автомобилът е ремонтиран за сумата от 3259,78 лева в доверен сервиз, където е направена отстъпка. Вещото лице е посочило, че стойността на ремонта е завишена със сумата от 30,00 лева – разходи по ликвидация на щетата.

Съдът дава вяра на заключението на СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения.

3

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.411 КЗ.

По така предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното вземане или фактите, които изключват, унищожават или погасяват отговорността му, в т.ч. и възражението за съпричиняване.

Както бе посочено и по-горе, с проектодоклада обявен за окончателен в първото по делото съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил.

В конкретния случай ответникът не оспорва и механизма на получаване на щетите по застрахования в ищцовото дружество автомобил, а оспорва процесното събитие да представлява покрит риск по сключената застраховка, тъй като при произшествието функцията на увреждащото МПС не е била да служи като средство за транспорт, а като работна машина.

Съгласно чл.481, ал.1 КЗ - за целите на задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително къмпингавтомобилите. За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата.

Съгласно § 6, т.16. ЗДвП - "Самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия 4 и Министерството на вътрешните работи и други подобни.

С решение от 4.09.2014 г. по дело С-162/13 на СЕС е изяснено, че чл.3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. С оглед отправеното преюдициално запитване е прието, че така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке. Във връзка с целената защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от моторни превозни средства, СЕС е постановил по същество, че понятието „използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция, а именно като средство за транспорт.

В конкретния случай мотокарът е използван в съответствие с обичайната му функция, поради което посочената в писмения отговор от ответника съдебна практика е неприложима.

С оглед предходното, настоящият съд приема, че по делото са установени предпоставките за уважаване на предявения иск - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия.