Решение № 16819 от 18.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16819 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110144984 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът претендира и разноски за исковото производство.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страница на дружеството.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва пасивната си процесуална легитимация, като счита, че липсват доказателства за качеството му наследник. Оспорва да е доставена и потребена топлинна енергия в имота през процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД не оспорва исковете, като счита същите за основателни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по 1 договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

От съвкупна преценка на представените писмени доказателства се установява за нуждите на настоящото производство наличието на облигационната връзка между страните по делото. Ответникът е единствен наследник по закона – син на Е. С. П., починала на 01.02.2011 г. съгласно за предоставяне на данни по реда на Н./18.11.2009 г. Е. С. П. е била собственик процесния имот – ., с адрес в гр. С., видно от нотариален акт № . по нот. дело № ./2008 г. на С.Т. – нотариус под номер . в Н.. След смъртта на Е. С. П. собствеността върху имота е преминала в ответника по силата на наследственото правоприемство, като по делото няма твърдения, нито данни последният да се е отказал от наследството на двоя наследодател.

По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява и от представените от третото лице помагач изравнителни сметки.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.

1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на 2 топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № .

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на топлинен счетоводител с договор от 10.10.2007 г. след решение на общо събрание на етажната собственост от 22.03.2007 г.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно което за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответника, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер, който е преминал съответен метрологичен контрол, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, която съвпада с данните, отразени в издадените от ищеца фактури. Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот е имало 2 бр. водомери за топла вода, но топла вода не е ползвана през исковия период. Не е ползвана и топлинна енергия за отопление на имота. Начислявана е единствено топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация за отопление на общите части на сградата. Съгласно заключението дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, отчетените показания на общите и индивидуални уреди, като количеството доставена топлоенергия е на стойност 109,64 лв.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № ./2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация за отопление на общите части на сградата, като разликата между общото количество топлинна енергия за отопление и количеството от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти е разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при 3 определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на съдебно-техническата експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия възлиза на 109,64 лв.

Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 35,14 лв.

/съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.

36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за погасяване на претенциите по давност е неоснователно.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело ../2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.“в” ЗЗД. В Общите условия, действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.

114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата подаване на исковата молба/заявлението - 19.08.2019 г., като се отчете обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, 4 т.е. преди 12.06.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 30.03.2019 г., което в случая не се претендира. Началният месец от исковия период е 05.2019 г., като изискуемостта на дължимата цена на потребената топлинна енергия за този месец съгласно общите условия на ищцовото дружество е настъпила на 16.07.2019 г.

Ответникът не доказа погасяване на задълженията за топлинна енергия в размер на 109,64 лв., както и за дялово разпределение в размер на 35,14 лв., с оглед на което исковете за главница се явяват основателни до посочените размери.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг.

Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г., публикувани във в-к .. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.