Решение № 255 от 22.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. *, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110113011 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявени първоначално обективно евентуално съединени искови претенции от П. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: град *, жк *, *, срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, пл. „*, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 17, ал. 1 и чл. 27 от сключения между тях Договор за потребителски кредит № */29.12.2022 г., са нищожни поради противоречието им със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, а в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, предл.3.

Ищцата твърди в исковата молба, че на 29.12.2022 г. между нея и ответника е сключен Договора за потребителски кредит № */29.12.2022 г., по силата на който е усвоена главница в размер от 950 лева. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 36%, а предвиденият годишен процент на разходите възлизал на 42.58%. Поддържа се, че в чл. 17 от процесния договр страните уговорили в 3-дневен срок от подписването на сделката ищцата да обезпечи кредита чрез солидарен длъжник, поръчител или банкова гаранция.

Било договорено, че при неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя, последният ще дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. Размерът на неустойката възлизал на 1 661,99 лева за усвоена главница от 950 лева. Сочи се, че в конркетия случай ищцата е заплатила в полза на ответника сума в общ размер на 1 005,05 лева.

Конкретно са релевирани следните основания за нищожност:

Наличие на противоречие на клаузите на чл. 17 и чл. 27 от договора с добрите нрави, доколкото същите нарушават принципа на свобода на договаряне, визиран в разпоредбата на 1 чл. 9 ЗЗД, като в случая е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации по договора.

По отношение на първата алтернатива на предвиденото в чл. 17, ал. 1 от договора обезпечение се заявява, че разписаните в чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Общите условия изисквания за обезпечаване на задължението с поръчителство противоречат на добрите нрави, доколкото същите са многобройни, несъобразени с размера на предоставената от ответника престация и предвидения за осигуряването на посоченото обезпечение срок е прекалено кратък.

По отношение на втората алтернатива на обезпечение се сочи, че е налице противоречие с добрите нрави, доколкото в изисканата като парична гаранция сума следва да бъдат включени главница, лихви, неустойка и други обезщетения и такси.

Поддържа се, че клаузата на чл. 27 от договора е неравноправна, като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и заобикаляща разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като предвидената за заплащане неустойка е необосновано висока и излиза извън присъщите й функции, поради което води до неоснователно обогатяване.

Клаузите на чл. 17 и чл. 27 от процесния договор са нищожни, на основание чл. 24 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, доколкото същите не са индивидуално уговорени, а представляват стандартни, предварително изготвени условия по договора.

Договорът е сключен и в разрез с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, доколкото вземането за неустойка представлява скрито възнагражение за кредитора, което ответникът прикрил, обозначавайки го като неустойка, заобикаляйки забраната на чл. 19, ал.

4 ЗПК.

Неустойката по чл. 27 от договора противоречи на императивните правила на чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и накърнява добрите нрави.

Приложение намира съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на ЕС и на Съвета от 23.04.2008 г., касаещо начисляване на възнаграждения за допълнителни услуги, без да са налице извършени разходи.

В заключение моли за уважаване на предявените в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на клаузите на чл. 17 и чл. 27 от договора за потребителски кредит.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. Обективира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват исковете по основание. Не се оспорва твърдението, че страните в производството са страни по Договор за потребителски кредит № */29.12.2022 г., сключен от разстояние, съобразно правилата на ЗЕДЕУУ, ЗПК и ЗПФУР, като на същата дата дружеството е погасило служебно предходен кредит на ищцата и е предоставил на последната остатъка от заемната сума чрез банков превод.

Оспорват се твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, като се сочи, че 2 неустойката представлява самостоятелен договор, който в случая е обективиран в процесния договор за кредит, но по отношение на него не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Същата представалявала обезпечение в случай на неизпълнение от страна на длъжника на непаричното му задължение по договора, а начинът на определяне на размера й съответствал на функциите на неустойката, съгласно текста на чл. 92 ЗЗД, и не предвиждал неоснователно обогатяване.

С оглед на изложеното се твърди, че процесните клаузи са валидни и годни да породят своите правни последици. Същите нито противоречат на закона, нито го заобикалят. Не противоречат и на добрите нрави, поради което се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е депозирана насрещна искова молба, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, пл. „*, срещу П. Х. Н., ЕГН **********, адрес: град *, жк *, *, за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата от 856,86 лева, оставаща главница по Договор за потребителски кредит от разстояние № * от 29.12.2022 г., ведно с законната лихва от датата на предявяване на насрещните искове – 20.12.2023 г. до датата на окончателното й изплащане, както и сумата от 194,63 лева - договорна лихва върху главницата за периода от 29.12.2022 г. до 14.12.2023 г., на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

В насрещната искова молба се твърди, че на 29.12.2022 г., по повод на попълнена от страна на ответницата по насрещните искове заявка на сайта на дружеството е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № * за сумата от 950 лева. На същата дата дружеството е погасило служебно предходен кредит от ответницата и е предоставил остатъка от заемната сума чрез банков превод, с което е изпълнило задълженията си по процесният договор. Страните са се договорили ответницата да заплати възнаградителна лихва на представляваното в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42, 58 %, изчислен съгласно изискванията на чл. 19 ЗПК, както и че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %. При сключването на договора за потребителски кредит на ответницата по насрещните искове е предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора общи условия, екземпляр от договора и от погасителният план. Съгласно подробно описаната в общите условия и предоставения отговор на исковата молба процедура по кандидатстване и сключване на договори за потребителски кредити от разстояние ответницата по насрещните искове е натиснала бутона "Подпис", с което е изразила своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. Договорът за потребителски кредит № * от 29.12.2022 г. бил сключен между страните при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК.. В изпълнение на поетите от страна на ответницата задължения по договора, тя направила няколко вноски за погасяване на задължението си, а именно: на 29.01.2023 г. – 91 лева, 15.02.2023 г. – 100,90 лева, 05.03.2023 г. – 91 лева, 11.03.2023 г. – 100,22 лева, 06.04.2023 г. - - 190,86 лева, 04.05.2023 г. – 184,54 лева, 22.08.2023 г. – 246,53 лева. Ответницата по насрещните искове не изпълнявала поетите 3 от нея задължения в период от повече от два месеца /погасителни вноски от 29.09.2023 г. и от 29.10.2023 г./, съгласно постигнатата договорка между страните, отразена в чл. 24, ал. 1 от договора, и ищецът по насрещните искове счита, че са настъпили предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, считано от 30.10. 2023 г., като дължимите към този момент суми по договора от ответницата били следните: остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит * от 29.12.2022 година към дата 20.12.2024 г. в размер на 856,86; начислена договорна (възнаградителна) лихва върху главницата – 194,63 лева.за периода от 29.12.2022 г. до 14.12.2023 г.

Иска се съдът да приеме насрещните искове като уведомление до ответницата за настъпването на условията за предсрочната изискуемост на задълженията по договора, както и за волята и желанието на ищеца по същите за обявяване на тази предсрочна изискуемост по отношение на целия размер на тези задължения. Иска се осъждане на ответницата по насрещните искове да заплати на „*“ АД сумата от 856,86 лева, оставаща главница по Договор за потребителски кредит от разстояние № * от 29.12.2022 г., ведно с законната лихва от датата на предявяване на насрещните искове – 20.12.2023 г. до датата на окончателното й изплащане, както и сумата от 194,63 лева - договорна лихва върху главницата за периода от 29.12.2022 г. до 14.12.2023 г., на основание чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД.

В отговора на насрещната искова молба се оспорват частично предявените насрещни искове. Твърди се, че с направените плащания от ищцата на ответника в размер на 1 005,05 лева същата е погасила задължението си за главница и част от това за договорна лихва, като непогасена остава такава лихва в размер на 276,90 лева. С оглед на плащанията не е налице забава и предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. С оглед на тези твърдения се иска отхвърляне изцяло на иска за претендирана главница и частично на иска за договорна лихва за размер над 276,90 лева. Счита, че ответницата по насрещните искове не е станала причина за предявяване на същите, поради което и не дължи разноски за разглеждането им от съда.

В открито съдебно заседание ищцата по първоначално предявения иск не се явява и не се представлява. В писмено становище се поддържа исковата претенция, както и се претендират сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ищецът по насрещните искове се представлява от процесуален представител, който иска отхвърляне на първоначално предявения иск като неоснователен, както и се иска присъждане на сторените по делото разноски. Поддържат се насрещните искови претенции.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че на 29.12.2022 г. между страните в производството е 4 сключен Договор за потребителски кредит № *; че ищцата по първоначалните искове е заплатила на ответника по същите сума в размер на 1005,05 лева.

Съгласно чл. 1, т. 3 от договора, лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 36 %, а съгласно чл. 1, т. 4 - ГПР е в размер на 42,58 %.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Погасителен план към процесния договор за кредит, месечната погасителна вноска, при липса на предоставено обезпечение, е в размер на 184,02 лева, като същата включва гланица, договорна лихва и неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Съобразно чл. 17 от договора, в тридневен срок от сключване на договора кредитополучателят трябва да представи едно от следните обезпечения: 1. действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя или 2. да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден от получаване на искането. Предвидено е посочените обезпечения да отговарят на Общите условия към договора.