Решение № 454 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100510239 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20086944/07.04.2023 г. по гр.д. № 37204/2020 г. по описа на СРС, 47 състав са отменени в цялост като незаконосъобразни на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС решенията, взети от проведеното на 08.07.2020 г. общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, район Оборище, бул.

****, като собствениците на етажната собственост са осъдени да заплатят на „Ч.“ ЕООД сумата от 880 лева, представляващи сторени от ищеца разноски в производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25019288/05.05.2023 г., подадена от Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул.

****, представлявана от председателя на Управителния съвет М.В.Р., в която са изложени съображения за неговата недопустимост и неправилност. Въззивникът поддържа, че постановеното решение е недопустимо, тъй като с Решение от 04.06.2022 г. Общо събрание на собствениците в етажната собственост на сградата с административен адрес гр. София, бул. **** било приело и потвърдило (приело отново) всички решения на общото събрание на етажните собственици от 08.07.2020 г., предмет на настоящото производство. Протоколът от общото събрание бил приет по делото като доказателство, като видно от него решенията са приети отново, като единствено ищецът е бил против. Поради това, че били взети отново оспорените 1 решения, то и за ищеца не съществувал правен интерес да поддържа предявения иск.

Неотносима към случая била цитираната практика на ВКС. Правният интерес на ищеца бил отпаднал, тъй като с повторното гласуване и приемане на взетите решения от 08.07.2020 г. на предходното събрание са изгубили действие и значение и липсват решения, които да се атакуват по чл. 40 от ЗУЕС. На следващо място, поддържа, че решението е и неправилно, тъй като неправилно била приложена разпоредбата на чл.

13, ал. 1 от ЗУЕС и §1, т. 16 от ДР на ЗУЕС, като съдът неправилно приел, че не е налице неотложен случай за свикване на общо събрание. Събранието било свикано, тъй като е следвало да бъдат изпълнени дадени от съд указания. Нормите били тълкувани стеснително, а хипотезите на неотложност не били изчерпателно посочени.

Не били обсъдени и събраните по делото доказателства и направените от въззивника доводи. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено изцяло и производството по делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25033433/01.09.2023 г., подаден от „Ч.“ЕООД, с който поддържа, че постановеното решение е допустимо и правилно. Моли то да бъде потвърдено и претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 37204/2020 г. по описа на СРС, 47 състав е образувано по искова молба, подадена от „Ч.“ ЕООД против Етажна собственост гр.

София, бул. ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.

Ищецът твърди, че е собственик на магазин за хранителни стоки на партера с № 3 в сграда в режим на етажна собственост в гр. София, бул. ****. Твърди, че на 17.07.2020 г. чрез приложение за електронни съобщения Viber на управителя на „Ч.“ ЕООД било изпратено съобщение с посочена дата 15.07.2020 г., съдържащо уведомление за изготвен протокол за извънредно Общо събрание, проведено на 08.07.2020 г., като били изложени взетите две решения, свързани с потвърждение на действия на М.Р., посочена като управител на етажната собственост по подадени жалби пред административни и съдебни органи и сключени договори за правна помощ и с упълномощаването й занапред с такива действия. Поддържа, че протоколът от проведеното на 08.07.2020 г. общо събрание на етажната собственост не бил съобщен на ищеца при условията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, нито чрез изпращане на копие от протокола на електронна поща или адрес в страната, нито чрез поставяне на съобщение за изготвянето на протокола на видно и общодостъпно място на входа на 2 сградата. Посочва, че взетите на извънредното общо събрание били незаконосъобразни, тъй като не бил спазен редът за свикването му. Поканата не била подписана от лицето, което го е свикало. Освен това, М.Р. не била надлежно избрана като управител на етажната собственост и не била упълномощена да свиква общо събрание. Поканата не била и надлежно разгласена и отправена до всички етажни собственици. Не бил спазен и предвиденият в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС срок за обявяване на поканата преди провеждане на събранието. Поддържа, че не са налице неотложен случай по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗУЕС. Не били спазени и изискванията за провеждане на общото събрание – не били спазени изискванията за кворум, изслушване на предложения, вземане на решения със съответните мнозинства, начина на гласуване и други нарушения. Моли приетите на 08.07.2020 г. решения да бъдат отменени.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Етажна собственост в сграда в гр. София, бул. ****, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че при свикване и провеждане на общото събрание са спазени всички правила. Твърди, че при свикване на общото събрание са спазени правилата, свързани с неотложен случай и то е свикано 24 часа преди провеждането му. Поканата била поставена на таблото на 03.07.2020 г. – пет дни преди датата на събранието, за което бил съставен протокол.

Между етажните собственици нямало спор за датата на поставяне на поканата за свикване. Не било вярно, че М.Р. не била оправомощена да свиква общи събрания, тъй като тя била надлежно избрана за управител на етажната собственост от 2010 г. до настоящия момент и не била освобождавана като управител. Поканата съдържала всички реквизити, съгласно изискванията на ЗУЕС. Спазен бил и срокът за свикване на общо събрание, тъй като 7-дневния срок не се отнасял за извънредно събрание на етажната собственост. Касаело се да неотложен случай, тъй като то било свикано във връзка с дадени указания от АССГ за представяне на доказателства за председателя на управителния съвет на етажната собственост и че етажната собственост е регистрирана в общината или да се представи решение на общото събрание за изрично упълномощаване на управителя на етажната собственост. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства въз основа на които съдът е приел, че предявеният иск е допустим и е приел, че не е бил налице „неотложен случай“ по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗУЕС, поради което и взетите решения са незаконосъобразни, тъй като не бил спазен срокът за свикването му.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да 3 приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са доводите на въззивника, че постановеното решение е недопустимо, тъй като било постановено по недопустим иск поради отпаднал правен интерес за ищеца.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната собственост, като съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението.

Този иск е конститутивен и чрез него се упражнява преобразуващо право на етажен собственик да иска отмяна на решения на общо събрание на етажната собственост. Това право може да бъде упражнено само по съдебен ред, като ЗУЕС не предвижда възможност общото събрание да отменя или потвърждава взетите решения, за да отстрани нарушения на правилата за свикването или провеждането му. Следователно взетите последващи решения, които дори да повтарят тези на оспореното общо събрание, не се отразяват на допустимостта на предявения иск, а освен това, те подлежат на самостоятелна проверка за законосъобразност и не представляват част или продължение на оспорените решения. Правилни са изводите на районния съд относно допустимостта на предявения иск, както и преценката за спазване на срока за предявяването му.

Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК върху ищеца е възложено задължението да докаже, че е собственик на индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост, както и че е спазен преклузивния срок за оспорване на взетите решения на проведеното Общо събрание, а в тежест на ответниците (етажни собственици) - че процедурата по свикване и провеждане на общото събрание е в съответствие с предвидените в закона правила.

Исковата молба е подадена на 12.08.2020 г. в рамките на срока, предвиден в чл.

40, ал. 2 от ЗУЕС, считано от датата на която са оповестени решенията на общото събрание по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС – 13.07.2020 г. Не е спорно между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост гр. София, бул. Васил Левски 111. Не е спорно и че на 03.07.2020 г. е обявена покана за свикване на извънредно общо събрание на основание чл. 13, ал. 1 от 4

ЗУЕС.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Един от спорните въпроси в производството по предявения иск е дали изпълнението на дадени от съд указания е „неотложен случай“. Легално определение се съдържа в §1, т. 16 от ДР на ЗУЕС, според който „неотложен случай“ е наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.

Неоснователни са доводите на въззивника, че изпълнението на указанията на съд в определен срок представлява „неотложен случай“ по смисъла на тази разпоредба. Действително изброяването на случаите, при които може да се приеме, че е налице неотложност на взимане на решения, което предполага невъзможност общото събрание да бъде свикано в установения в чл. 13, ал. 1, предл. 1 от ЗУЕС срок от 7 дни след поканата. Обстоятелствата, които могат да бъдат определени като „неотложен случай“ следва обаче да бъдат свързани с опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. Определеният от съд срок за изпълнение на указания не отговаря на тези условия и правилно районният съд е приел, че приетите на 08.07.2020 г. решения са незаконосъобразни, тъй като не е спазен редът за свикване на общо събрание на етажните собственици.