Решение № 311 от 03.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. С., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530102813 по описа за 2024 година

Предявени са първоначални искове с правно основание чл. 26, ал. 4 и чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и насрещни главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и евентуален иск с правно основание 23 ЗПК, както и евентуално възражение за съдебно прихващане по чл. 298, ал. 4 ГПК. и. - твърди в първоначалната си искова молба, че на - г. сключила с ответника договор за кредит № -, по който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1700 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 44,5 %, ГПР - 55,54 %. Съгласно чл. 5 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител - едно иди две физически лица, които отговаряли кумулативно на посочените в първоначалната искова молба условия. В случай, че кредитополучателят неизпълнел условията в чл. 5 от договора, дължал неустойка по чл. 11 на кредитора в размер на 1245.36 лева, която следвало да престира разсрочено с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължала плащания за неустойка. За да заобиколели материалноправните изисквания, които били регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които не можели да отговорят - осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното 1 правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения, чрез поставянето на изисквания към потребителите, които не можели да удовлетворят, включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечали задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. такси, които събирали за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейният обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и извършела при спазване на критериите, които били заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, които подробно са посочени в първоначалната искова молба. По силата на чл. 92 ЗЗД, неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правна доктрина се приемало безпротиворечиво, че можела да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за него можело да настъпят единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдели събрани принудително от неговото имущество, в който случай нямало да съществува възможност те да бъдели събрани и от имуществото на лицата, които можели да учредят лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 1245.36 лева загубила присъщата за нея обезщетителна функция, доколкото била близо 70 % от заетата сума в размер на 1700 лева, без да зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение, и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не търсел обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението 2 не служело за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулирала към погасителните вноски, което водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, които създавали условия кредитополучателят да не можел да изпълни договорното си задължение - за кредит от 1700 лева, заемателят се задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на наймалко седем пъти размера на МРЗ за страната или сумата от 3920 лева, тоест лица, които месечно получавали доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума; ограничение в процесния договор за заем било налице и по отношение на изискванията относно лицата, които можело да поръчителстват - те можели да бъдат само физически, не и юридически лица; гарантите трябвало да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябвало да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като физическо лице можело да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполагало с движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаряло съгласно чл. 133 ЗЗД. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя ответната небанкова финансова институция й поставила неизпълними изисквания, за да обосновяла получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.

19, ал. 4 3ПK. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получел обезпечение преди сключването па договора, за да се гарантирал срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престирал без наличие на обезпечение, тоест да е поемел риска от евентуалното неизпълнение и да изисквал едва след сключването на договора да му бъдело предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика се 3 лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било, след като заемодателят поставял такива условия на заемателя, за да му отпуснел кредит, то при липсата на някои от тях да не отпуснел заема. Дори да се приемело, че кредиторът реално имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигурял достатъчни обезпечения, щял да договори достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство, и алтернативно, и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, които създавали гаранции, че щял да може да се удовлетвори за вземанията си. Явно било, че кредитодателят не търсел обезпечение, тъй като поставил ограничения и дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, която била транспонирана в ЗПК, в която насока излага подробни доводи в първоначалната искова молба. Съдът имал задължение да се придържал към Директивата при тълкуването на националния закон, който следвало да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата, за което сочи решения. Към момента кредиторът поел риск да отпуснел реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя били самопричинени, тъй като не бил спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което не можел да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведял легитимен интерес да претендирал описаната неустойка. Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаряло на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречало на принципа на добросъвестността, тъй като целяло да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. По изложените съображения, неустойката била излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено било тя да се кумулирала към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатявала неоснователно. Първоначалното искане по същество е да се обяви за нищожна неустоечната клауза на чл. 11 от договора за кредит № -/- г., като 4 противоречаща на добрите нрави, заобикалящи материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, и осъди ответникът да върне на и. сумата от 50 лева за платена без основание такава неустойка по договора за кредит № -/- г. Претендира разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. А с подадения в срок отговор на насрещната искова молба, и. заема, чрез пълномощника си, становище, че предявените искове били неоснователни и недоказани.

Възразявала срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми.

Договорът за кредит бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави, сключването му при неспазване на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 3ПK. Съгласно договора, заемателят дължал неустойка, в случай, че не представел обезпечение, визирано в договора, като в случай на неизпълнение, дължал неустойка в размер, равен на главницата и платима разсрочено към месечната погасителна вноска. За да заобиколели материалноправните изисквания, които били регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставели на кандидатстващите за кредит изисквания, на които не можели да отговорят - осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/или предоставянето на банкови гаранции.

След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения, чрез поставянето на неизпълними условия към потребителите, включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна па кредитодателя на фирми, които да обезпечали задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респективно на такси, които събирали за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. По изложените съображения, ответникът надвземал неправомерно възнаградителна лихва в размер на 420.19 лева и неустойка в размер на 1400 лева, която била включена 5 във всяка от погасителните вноски и ги получавал без основание. Поради това предявявала, при условията на евентуалност, възражение за прихващане, ако съдът счетял предявения иск за главница в размер на 1483 лева, за основателен, на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД, предявявала възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 1483 лева, със сумата от 1820.19 лева, която представлявала получена от ответника без правно основание, въз основа на нищожни договорни клаузи, възнаградителна лихва в размер на 420.19 лева и неустойка в размер на 1400 лева, които били включени във всяка от погасителните вноски. Обстоятелствата, от които произтичали вземанията му, били подробно изложени в отговора на исковата молба.