Определение № 161 от 30.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Пазарджик, 30.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20225200900003 по описа за 2022 година

Образувано е п о подадена искова молба вх. №110/07.01.2022г. от „Юридическа Агенция „ПЕТКОВ И КОСТОВА” ООД, ЕИК 112649061, гр. Пазарджик, представлявано от управителя Л.А. П. против1/ И. С. С., ЕГН ********** и 2/ С. Н. Д., ЕГН **********,двамата от с.И., общ. Пазарджик, ул.”30' та” № 3 ,2 броя осъдителни искове (частични) по 30000лв. . В срока за отстраняване нередовностите на исковата молба ищеца заявил,че претендира е обезщетения по КЗ за ответниците се формиращи се от отсбора на: главница (150000 лева, съгласно иска по чл.432 от КЗ и присъдени от съда) и законната лихва върху тази главница (150000 лева) от 30.08,2018г. (датата на настъпване на ПТП) до датата на плащане обезщетението от Застрахователя на ответниците, която към момента не ни е известна.

По тази причина е заявено, че частично (за момента) се претендират възнаграждения по 30000 лева, формирани само от главниците (150000лв. х 20%) и не се претендират възнаграждения, формирани върху размера на законната лихва върху 150000 лева от 30.08.2018г. до датата на плащането й от ЗД „Бул Ине” АД, съгласно съдебното решение.

Изрично е посочено, че след установяване датата на плащане от Застрахователя на ответниците и целия размер на платено обезщетение по КЗ (главница и законни лихви, съгласно чл.429,ал.2,т.2 и ал.З от КЗ), чрез ЧСИ Г. К. по 4-те изпълнителни дела, по реда на чл.214 от ГПК или в отделен процес ще се измени/увеличи всеки от исковете. В този смисъл, в И М няма искане за осъждането на ответниците да плащат мораторна лихва върху уговореното възнаграждение по т.2.1. от Договора от 05.09. 2018г., поради което не се сочи размер и период.

По горните съображения между ОбЧ и петитума на ИМ няма противоречие изложени са обстоятелства за частични искове по 30000лв. и петитум за осъждане на същата сума по тези частични искове, заедно със законната лихва от 07.01.2022г. (датата на предявяване на иска) по окончателното им плащане.

3/ В ИМ не са посочили обстоятелства и твърдения, че дружеството е прекратило договора за поръчка, т.е ищецът не е правил и не прави изявления за прекратяване на Договора за поръчка от 05.09.2018г. Изложени са обстоятелства за действията на ответниците, а какво те „смятат”, че са направили с договора, не можем да заявим и гадаем 1 може би ще разберем в отговора по чл.367 от ГПК.

В този смисъл, заявяват, че на основание чл.288,ап.1 във вр.с чл.28б от ЗЗД претендират уговореното възнаграждение в т.2.1 от договора от 05.09,2018г., тъй като дружеството е изпълнило изцяло и точно задълженията си по него, както в наказателното производство срещу деликвента Г. Д. (по НОХД № 70!/2018г. на ПзОС), така и в гражданското производство срещу ЗД „Бул Ине” АД (по т.д.№ 39/2020г. на ПзОС) до влизане в сила на решението на съда за присъждане на обезщетения по чл.432 от КЗ и реалното получаване на обезщетението по КЗ от ответниците.

В срока о чл.372 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. С. С., с ЕГН:

**********, с адрес: общ. П., с. И., ул. „“ № 3 и С. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: общ.

Пазарджик, с. И., ул. „“ № 3 и двамата чрез адв. Р.М.,като изразява следното становище по предявените срещу искове от „Юридическа агенция „Петков и Костова“ ООД:От името на доверителите и оспорва изцяло предявените срещу тях искове, както по основание, така и по размер.

Оспорва основателността на предявените искове срещу И.С. и С. Д. - С.а в размер на по 30 ОООлева, като твърдим, че не дължат възнаграждение по приложения към исковата молба договор подписан между тях и „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД от 05.09.2018г. Твърди, че договорът е нищожен като противоречащ на закона по аргумент от разпоредбата на чл.26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД. Договорът приложен към исковата молба противоречи на закона и/или го заобикаля. Тъй като е нищожен, не е породил правно действие, поради което и не дължим парични суми на ищцовото търговско дружество.Излага подробни съображения в тази насока. Твърди,че ищцовото дружество, обаче не е поемало ангажимент да ангажира вместо доверителите и адвокат по търговски дела срещу застраховател, доколкото в преамбюлната част е посочено, че И.С. и С.Д. търсят защита и представителство пред съдебни органи за конституирането им като частни обвинител и за предявяване на граждански иск в наказателния процес.Адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по наказателни дела е регламентирано в Наребда № 1 от 09 юли 2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл. 17 от същата имаща императивен характер е недопустимо договаряне на резултативен хонорар по наказателни дела, включително и за граждански иск, предявен в наказателния процес.Уговарянето на възнаграждение за предоставяне на адвокатска услуга по наказателно дело е в противоречие с императивна правна норма/тази на чл. 17 от Наредба № 1 от 09 юли 2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Възнаграждението по договор е част от същественото съдържание на един договор. Поради тази причина твърдим, че договор от 05.09.2018г, въз основа на който ищецът претендира за него да са възникнали права, е нищожен поради противоречие с императивна правна норма. Договорът не е породил правно действие между страните, поради което исковите претенции на ищцовото дружество са неоснователно. 1.2. Договорът заобикаля закона - Ако съдът приеме, че договорът не противоречи на закона, по аргументите изложени в 1.1 от това изложение, то твърдим, че същия заобикаля закона.

Страна по договора е търговско дружество, за което не се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и конкретно на Наредба № 1 от 9 юли 2004г за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Но с договора се уговаря резултативен хонорар за адвокатска дейност по наказателно дело, с което всъщност се заобикаля закона. Доктрината и константната съдебна практика приема, че е налице заобикаляне на закона в случаите, при които с позволени от закона средства се преследва забранена от закона цел. Намираме, че именно такъв е настоящия случай. Не е без значение обстоятелството, че собственик на капитала на ищцовото търговско дружество е адвокат Р. Ц. П.Твърдим, че договорът въз основа на който ищцовото дружество претендира за него да е възникнало вземане е нищожен поради заобикаляне на закона. Договорът не е породил правно действие, поради което и исковите претенции са изцяло неоснователни.

1. Оспорва основателността на предявените искове срещу ответниците в размер на по 30 ОООлева, като твърдим, че не дължат възнаграждение по приложенията към исковата 2 молба договор с „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД от 05.09.2018г., тъй като този договор е нищожен като противоречащ на закона по аргумент от разпоредбата на чл.26, ал. 2, предложение първо и второ от ЗЗД. Договорът приложен към исковата молба е с невъзможен предмет и липсва съгласие, доколкото търговско дружество не може да предоставя адвокатска услуга и да уговаря възнаграждение съобразно правилата на Закона за адвокатурата, Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждение, приета от Висшия адвокатски съвет. Тъй като договорът е нищожен, не е породил правно действие, поради което и доверителите ми не дължат парични суми на ищцовото търговско дружество.

2. 2.1 .Невъзможен предмет - Доктрината, а и константната съдебна практика по приложение на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД приема, че даден договор е с невъзможен предмет, ако неговото изпълнение е изначално невъзможно, т.е. още при сключване на договора предметът трябва да бъде изначално невъзможен. В този случай договорът няма да породи правно действие между страните поради нищожност.

Приложеният към исковата молба договор от 05.09.2018г. е едно правно нищо и като такъв по него не са дължими исковите претенции, формулирани срещу всеки от доверителите ми. Съгласно вписания предмет на дейност на ищцовото търговско дружество в Търговски регистър и регистър на юридически лица с нестопанска цел „Юридическа кантора Петков и Костова“ ООД осъществява юридически и бизнес консултации и услуги, търговско представителство и агентство на български и чуждестранни физически и юридически лица; търговска дейност в страната и чужбина, както и всякаква друга дейност, която не е забранена със закон. Ищцовото търговско дружество няма право да посредничи при намиране на адвокат, тъй като не е регистрирало такъв предмет на дейност. Ищцовото дружество не може да посредничи при водене на преговори, изготвяне и евентуално подписване на споразумение със застраховател, тъй като не е адвокатско дружество, както и няма лиценз за осъществяване на дейност като застрахователен брокер. След като ищцовото дружество не може да осъществи предмета на договора, доколкото няма съответно разрешение за осъществяване на дейностите, за които поема задължения, то и договорът е с изначално невъзможен предмет, поради което е нищожен, а следователно изобщо не е породил правно действие.

3. 2.2.Липса на съгласие - Точното съдържание на клаузата на т.2.1. от договора е :

,.Доверителят се задължава да плати на Довереника възнаграждение в размер на 20 % (двадесет процента), с ДДС, включващ дължимото възнаграоюдение за сключване на пълномощното (те), всички пътни разноски и други разходи.“ Всъщност този договор няма уговорена цена, която е част от същественото съдържание на всеки договор. И това е така, доколкото не е посочена база/основа върху която да се изчисляват въпросните 20 % (двадесет процента).За да е налице съгласие за сключване на определен договор следва страните да са съвпаднали насрещно волите си минимум по отношение на предмета на договора и неговата цена. В случая има формулиран предмет на договора/като по отношение на невъзможността му съображения сме изложили по-горе/, но няма съгласие по отношение на цената на поръчката. И това е така, доколкото не е посочена база върху която да се изчислят въпросните 20 %, за да се получи като математически резултат стойността на услугата. Няма пречка цената на договора да бъде определяема, а не определена. За да се приеме, че е налице определяема цена следва страните да са постигнали съгласие по критериите или компонентите, съобразно които ще се определя цената. Такова съгласие по отношение на критериите или компонентите в случая не е налице, доколкото няма посочена основа/база, върху която да се начисляват въпросните 20 %, за да се получи стойността на поръчката или цената на договора. След като страните не са постигнали съгласие относно съществен елемент от съдържанието на договора, то договорът, приложен в 3 копие към исковата молба е едно правно нишо, като сключен при липса на съгласие.

Бидейки правно нищо, договорът не е породил правни последици, поради което не се дължи възнаграждение по нещо.

4. ) Оспорва основателността на предявените искове срещу всеки от доверителите ми в размер на по 30 ОООлева, като твърдя, че доверителите и не дължат възнаграждение по приложенията към исковата молба договор между тях и „Юридическа агенция Петков и Костова“ ООД, тъй като този договор е нищожен, като никоя от разпоредбите на този договор не би могла да бъде заменена от повелителни норми на закона, каквото условие има въведено в разпоредбата на чл.26, ал. 4 от ЗЗД. Законът за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет регламентират дейности и услуги, предоставяни от адвокати, а не такива от търговци, регистрирани по Търговски закон. Поради тази причина повелителните разпоредби на тези два нормативни акта, не могат да заменят съдържанието на приложения към исковата молба договор, тъй като страна по този договор не е адвокат. Разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи договор за поръчка също не могат да заменят клаузите на този договор. Съгласно разпоредбата на чл. 280 от ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. От приложения в копие договор се установява, че и двете страни са именувани довереник. По този договор няма страна, именувана доверител.