Определение № 408 от 15.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600507 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 от НПК.

Образувано е по частен протест на зам- окръжния прокурор в ОП-Ст.

Загора срещу Определение № 854/22.10.2024 г. по ЧНД № 1033/ 2024г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора, с което е отменено Постановление № 1327/2022 г. от 30.08.2024 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора, прекратяващо на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по ДП № 35/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора (преписка № 1327/2022 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора), водено за престъпление по чл.256, ал.1 от НК и делото е върнато на Окръжна прокуратура – Стара Загора със задължителни указания.

В протеста се заявяват оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му и потвърждаване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди наведеното в протеста и приложените по делото доказателства, намира че:

1

Частният протест е допустим. Депозиран е предвидения за обжалване срок. легитимирано лице, в

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Прокурорът с ненужни усилия пространно аргументира в протеста си отсъствието на престъпление по чл. 256 от НК/ каквото обсъждане е налице и в подлежащия на съдебен контрол прокурорски акт/. Тази теза е лесно защитима. Предмет на разследване по делото е деятелност, изразила се в получа в а н е от бюджета на държавното обществено осигуряване на неследващи се парични сума в големи размери, респ. създаването на възможност на друго лице да получи такава сума. Това изпълнително деяние е инкриминирано в особената част на НК чрез допълване състава на чл. 256 от НК, обн. в ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. Принципът за законоустановеност на престъпленията е свързан и с действието на наказателния закон във времето. Доколкото по делото е разследвана деятелност, реализирана в периода 01.06.2016г. – 31.07.2019 г., по силата на чл. 2, ал. 1 от НК се формира еднопосочния извод- към процесния период такава деятелност не е била обект на изричната наказателноправна регламентация в чл. 256 от НК, а в действащата му актуална редакция той е неприложим.

Следва да се констатира, че в проверявания съдебен акт окръжният съд е обсъждал приложимостта на чл. 256 от НК само в рамките на формираните в тази насока от прокурора изводи и не е изразил становище, противно на виждането на настоящия съд.

С оглед на проведеното разследване за престъпление по чл. 212, ал.2 вр. с ал. 1 от НК, окръжният съд убедително е защитил виждането си за незаконосъобразност на обжалваното пред него постановление, което е необосновано.

По делото са налице убедителни доказателства, анализирани и от първостепенния съд, че още преди инкриминирания период- от 29.09.2014 г., търговецът „А.С.“ ЕООД не е извършвал никаква дейност. В тази насока са не само писмените доказателства, но и показанията на собственика и управителс в . С.Н.И.. В показанията й (л.1, том 14 ДП) се съдържа твърдение, че собствеността на това търговско дружество/както и на други/ е придобила срещу възнаграждение, предложено от познатия й Й.Г.Й.. Всички документи 2 по прехвърляне на дружествените дялове били предварително подготвени от някого, св. И. подписвала тези документи пред нотариус, при когото била водена от Й., без да ги чете и да съзнава върху какъв документ полага подписа с и . Не е извършвала никакви действия по управлението на дружеството.

Счетоводителката на същото- М.К.М., я викала да подписва документи и тя го правела, без да се задълбочава какво подписва.

Това, че на практика дружеството се управлявало от М.К.М. , се установява о щ е от показанията на свидетелите А.С.Д. (л.30, том 14 ДП).

С.Д.К. (л.5, том 14 ДП), Н.Д.Н., С.С., К.Л.К. (л.8, том 14 ДП) и др. М.К.М.а била и лицето, сключващо през инкриминирания период трудови договори от името на „А.С.“ ЕООД.

Иначе казано- доказателствата, на които се е доверил и прокурорът, сочат, че „дейността“ на сочения търговец през инкриминирания период се свеждала до сключване на трудови договори с лица, с които не е договаряно полагане на труд, на деклариране пред НАП на така сключените договори, а впоследствие- и на другите подлежащи на деклариране обстоятелства, изводими от "трудовото“ проотношение, удостоверено със симулативен доковор.

Извод, че търговското дружество не е осъществявало дейност от началото на 2016 г. е обективирал и прокурорът в постановлението за прекратяване на производството / стр. 3/.

Очертава се непреодолимо противоречие в прокурорската теза между приетото:1.Отсъствие на реализирана от търговското предприятие дейност, което сочи и на отсъствие на лица, които по силата на такава дейност да са имали качество на „работници“ и 2. че при подаваните от счетоводителката М.М. в НАП 65 уведомления от „работодателя“ за сключени трудови договори /неназовани и необсъдени поотделно/,на ежемесечни справки- декларации за осигурителни вноски/декларация образец 6/, не е осъществяван състав на престъпление от общ характер, вкл. и на това по чл. 212 от НК, респ. на друго документно престъпление, за което не може да се обсъжда настъпила погасителна давност- чл. 308, ал.3, т. 2; чл. 310, ал.1; чл.311 от НК.

Сам прокурорът е приел в резултат на разследваната по делото дейност на 44 лица да са заплащани обезщетения за временна нетрудоспособност и майчинство, на 39-обезщетения за безработица, на 9- пенсии и добавки.

3

Извел е, че не е реализирано престъпление по чл. 256 от НК/ което се споделя и от окръжния, и от настоящия съд/, нито такова по чл. 212 от НК- с което първостепенният съд обосновано и правилно не се е съгласил.

Доколкото елемент от обективния състав на престъплението по чл. 212 от НК е използването на „документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ“, при отсъствието на причинно- следствена връзка между използването на такъв документ и получено без правно основание чуждо имущество, прокурорът е бил длъжен да подложи на преценка налице ли са доказателства за извършено престъпление по глава девета от НК. Това не е сторено поради общо заявеното в постановлението за прекратяване на производството виждане- макар да не е осъществявана трудова дейност, наличието на удостоверяващ я трудов договор предпоставя добросъвестност на декларираните пред НОИ на обстоятелства. Това виждане е неправилно, поради това- несподеляемо.

Ето защо Пловдивският апелативен съд се съгласява изцяло с констатацията на първостепенния съд, подложил на основателна критика извода на прокурора, че: подадените множество декларации обр.1- „Данни за осигуреното лице“ и обр.6- „Данни за дължими вноски по чл.42 от ЗДДФЛ не представляват документ с невярно съдържание, нито са неистински документи, „тъй като са подавани по електронен път от лице, разполагащо с такива права- счетоводителката на дружество“; а наред с това „ липсват некоректно подадени данни- т.е. декларираните данни за осигурените лица отговарят на действителните им данни“.

По делото е доказателствено установено, че:

1. Дружеството „А.С.“ ЕООД не е реализирало никаква търговска дейност през инкриминирания период, при което декларираните пред НАП обстоятелства несъмнено са били за фиктивни, несъществуващи трудови правоотношения, които не са предпоставяли допустимо заявяване на факти, основани на тях. Това очертава електронните документи, съдържащи съответното изявление, като такива с невярно съдържание.

2. Налице са достатъчно доказателства, които са били превратно тълкувани от прокурора и с оглед автентичността на документите. В противоречие с доказателствата по делото той е приел, че счетоводителката е упражнила „предоставено й“ право да декларира пред НАП обстоятелства, свързани 4 с трудовите правоотношения и така представените по електронен път документи нито са неистински, нито са преправени.

При установеното, че единственото овластено лице да сключва тр. договор за работодателя- „А.С.“ ЕООД е управителят му - св. С. И., която заявява, че дружеството не е осъществявало дейност, тя не е сключвала трудови договори, то авторството и на договорите, и на електронните съобщения е открито за съмнение. В тази насока прокурорът не е изложил никакви съображания.

2. При хипотетичната възможност счетоводителката М.К.М. да е имала право да съставя и подава електронни документи/в който случай автентичност е налице/, прокурорът е следвало да обсъди в постановлението си кое/според него/ е лицето, което е определяло съдържанието на документите и съответно ли е било то на обективно установеното по делото- търговецът не е развивал дейност, отразените като „работници“ в трудовите договори лица не са престирали труд, нито са имали намерение да сторят това, част от тях сами са предоставяли на М. дължимите за осигурителните вноски суми, срещу поето от нея обещание да ги внесе от името на "работодателя".

3. Обстоятелството, че информацията е подавана по електронен път, също не води до извод за отсъствие на документ, който може да е предмет на документно престъпление, вкл. и да бъде използван за документна измама. Отсъства тезата на прокурора дали визираното от него подаване на информацията по електронен път /обстоятелство, недостатъчно да бъде прието наличието на електронен документ/ е сторено по начин, очертан в чл. 2 ЗЕДЕУУ, ако е така- кой е авторът му, респ.- подалото го лице имало ли е качество на посредник по смисъла на чл. 6 от с.з.

Електронният документ, с оглед метода създаването му, качествата му, правното му значение/регламентирани в ЗЕДЕУУ/, може да бъде предмет на престъпни посегателства. В него е възможно да се внасят неверни факти и обстоятелства, съдържанието му може да бъде променяно противозаконно, възможно е да бъде съставен и като неистински. В посочения смисъл е Решение № 60203 от 15.12.2021 г. на ВКС по н. д. № 818/2021 г., I н. о., НК.

Убедителни са аргументите на окръжния съд и досежно несъгласието му 5 с приетото от прокурора, че разглежданите два документа - Декларация обр.1 и Декларация обр.6, не са основание за получаване на средства от бюджета на НОИ от осигурените лица. Те се споделят и от настоящия съд.

С оглед на гореизложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че не е налице отстоявания порок дейността на окръжния съд с формирания от него извод, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Дадените задължителни указания са ясни и съответстват на констатациите за необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 854/22.10.2024 г., постановено по ЧНД № 1033/ 2024г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора.

Определението не подлежи на протест и обжалване.

За същото да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6