Определение № 1220 от 22.06.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1220 гр. Бургас, 22.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА Частно наказателно дело № 20222120201779 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Същото е образувано по повод на постъпила жалба от А.П. в качеството му на управител на „Бургас 2011“ АД, ЕИК: ***, срещу Постановление на РП – гр.Бургас от 29.04.2022г., с което е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.9, ал.2 НК наказателното производство по Досъдебно производство № 280/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас, водено за престъпление по чл.216, ал.1 НК.

В жалбата се изразява несъгласие с Постановление на прокурор при БРП – Г. Попдобрев от 29.04.2022г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство № 280/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – гр.Бургас . Жалбоподателят счита, че изводите на БРП са неправилни и незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на обжалвания акт, като излага подробни доводи в тази връзка.

По допустимостта:

Нормата на чл.243 НПК предвижда два процесуални пътя за ревизиране постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се поставя край на наказателното производство – единият е по реда на съдебния контрол, а другият е по пътя на вътрешно инстанционния ред в рамките на прокуратурата. Посочените две възможности са уредени в условията на алтернативност. Внимателният прочит на разпоредбата на чл.243, ал.9 от НПК налага извода, че на страните е предоставено правото на избор към кой от двата пътя за правна защита на твърдените от тях права да се насочат.

В конкретния случай жалбата е подадена от надлежна страна – ощетеното юридическо лице, депозирана преди изтичане на предвидения 7-дневен срок за обжалване, поради което и същата се явява допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Досъдебно производство № 280/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Бургас е било образувано на за това, че на неустановена дата за времето от 15.03.2021г. до 16.03.2021г. в гр.Бургас, хотел „Бургас“, апартамент 2, е повредил противозаконно по 1 неустановен начин чужда движима вещ - мокет, монтиран на пода на стаята - престъпление по чл.216, ал.1 НК. По делото няма привлечен обвиняем.

От материалите по ДП се установява, че на 15.03.2021г. около 17:00 часа свидетелката С.А.Х. и съпругът й - свидетелят Ю.А.И. се настанили в хотел „Бургас“, апартамент № 2. На 16.03.2021г. свидетелят И. имал рожден ден и по тази причина свидетелката Х. запазила апартамент в хотел, за да празнуват. Свидетелката украсила апартамента с балони и цветя. До входната врата на апартамента свидетелката Х. поставила свещ. Около 23 часа същата вечер Х. и И. се прибрали в апартамента. Свидетелката Х. запалила свещта. На другата сутрин (16.03.2021г.) Х. и И. напуснали хотела. При влизане в апартамента свидетелката Н. И. на длъжност камериерка в хотела, забелязала петно от изгаряне до входната врата и пред вратата на банята, с размери 15x15 сантиметра. От администрацията в хотела се свързали със свидетелката Х., като й обяснили, че следва да възстанови щетата. Представили й предложена им от търговец оферта в размер на 1695.50 лева. Свидетелката Х. отказала да заплати посочената в офертата сума. Изгорялата мокетена настилка била поправена, чрез полагане на парче от същия мокет за сметка на хотела.

В изготвена съдебно-оценителна експертиза вещото лице посочва, че разходите за възстановяване на увредената мокетена настилка възлизат общо на 289.44 лева.

Като взе предвид наличния по Досъдебно производство № 280/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас доказателствен материал, БРС намира следното от правна страна:

При разглеждане на делото представителят на Районна прокуратура Бургас е следвало да се запознае с всички представени доказателства, да ги анализира заедно и поотделно, при което да достигне до обосновани и законосъобразно правни изводи, които да бъдат изведени в обстоятелствената част на прокурорския акт. В същите трябва да се съдържат констатации, какви обстоятелства прокуратурата счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали, защо други доказателства не се кредитират и какви са правните съображения за взетото решение, което в случая обаче не е сторено.

Тъкмо напротив, в обжалвания прокурорски акт е посочено от една страна, че процесното деяние е извършено от неизвестен извършител, а от друга страна се твърди, че се касае за деяние по чл.9, ал.2 НК. В тази връзка следва да се подчертае, че в чл.244, ал.1, т.2 НПК изрично е посочено, какви действия следва да бъдат извършени от прокуратурата, когато извършителят на престъплението не е разкрит, а именно да бъде спряно наказателното производство по делото. Ето защо и липсата на установен извършител на деянието, още по – малко пък отсъствието на същия от страната /в каквато насока се навеждат доводи от БРП/, не могат да съставляват основание да се приеме, че деянието е малозначително. Действително, представителят на БРП сочи и друго основание за възприемане на горния извод – ниската стойност на увреденото имущество. Само и единствено този факт обаче /още по – малко пък съчетан с извършването на деянието от неизвестен извършител/ не може да обоснове приложимостта на чл.9, ал.2 НК. За прокуратурата съществува задължение да възприеме в своето постановление конкретна 2 фактическа обстановка, която детайлно да анализира и да посочи от кои конкретни факти извежда извода за малозначителност на деянието. В това число изрично следва да се уточни и дали се твърди наличие на хипотезата по чл.244, ал.1, т.2 НПК – извършителят на престъплението да не е разкрит или хипотезата по чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК вр. чл.9, ал.2 НК – деянието да не съставлява престъпление поради своята малозначителност.

Това посочване следва да не заляга също така единствено в посочване на съответната правна норма /да има цифров израз/, а и да съответства на изложените от прокуратурата мотиви и възприета фактическа обстановка.

Следва изрично да се подчертае също така, че БРП макар и да излага хронология на извършените по ДП действия по разследването не приема конкретна фактическа обстановка.

В този именно смисъл съдът приема, че представителят на Районна прокуратура гр.Бургас не е изпълнил императивното си задължение съгласно чл.14, ал.1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, поради което постановлението за прекратяване на наказателното производство от 29.04.2022г. е необосновано и незаконосъобразно. Извършен е незадълбочен анализ на събрания доказателствен материал, като за съда не става ясно, каква фактическа обстановка е приета за установена от БРП. Едва след подробно обсъждане на всички събрани доказателства, прокуратурата би могла да стигне до обосновани изводи относно наличието или липсата на съставомерни обективни и субективни елементи от състава на престъплението за което е образувано наказателното производство, както и да даде отговор на въпроса, дали деянието е такова по чл.9, ал.2 НК.

Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и сл. НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане на събрания доказателствен материал. Съгласно чл.243, ал.4 НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В рамките на това производство съдът може само да направи преценка, дали извършените до този момент действия удовлетворяват стандарта обективно, всестранно и пълно разследване.

В рамките на така очертаните си правомощия и с оглед на всичко гореизложено настоящият състав на БРС приема, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Ето защо , съдът следва да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, а жалбата на ощетеното юридическо лице следва да се прецени като основателна.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл.243, ал.5, т.3 от НПК, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление на РП – гр.Бургас от 29.04.2022г., с което е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.9, ал.2 НК наказателното производство по Досъдебно производство № 280/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Бургас, водено за престъпление по чл.216, ал.1 НК.

3

ВРЪЩА делото на Бургаска районна прокуратура.

На осн. чл.243, ал.6 от НПК определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд-Бургас.

Препис от настоящото определение да се изпрати на БРП и на ощетеното юридическо лице.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4