Решение № 596 от 16.11.2022, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1534/2022
- Вид
- Решение № 596
- Подписан
- 16.11.2022
- В сила
- 16.02.2023
- Състав
- Светла Рускова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12,буква а · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.78 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178,ал.1,т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.5,т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 596 гр. Ямбол, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря П.А.А. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20222330101534 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на М. Т. Г., с която претендира да се осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР-С. да му заплати сумата от 566 лева, след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.10.2019г. - до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата от 126.41 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, представляваща обезщетение за забава, върху размера на основния иск от 566 лв. за периода 02.10.2019г. до 09.07.2020г.
Претендира и за заплащане на направените разноски по делото.
Твърди, че работи при ответника, като работата била организирана на смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 02.10.2019г. до 09.07.2020г., твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, 1 всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни смени. Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-61от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Твърди се, че за посочения период е положил извънреден труд от 50 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение на обща стойност от 566 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция. Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-61от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № 8121з592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата, поради което счита че следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Според ищеца неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители.
В хода на съдебното дирене исковете се поддържат по основание, като е направено увеличение на размера им съгласно заключението на ССчЕкспертиза, съответно на главният иск на сумата от 566,00лв. и на акцесорния – на 126,41лв.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Според ответника 2
НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Сочи, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Позовава се на две наредби н, действали пред този период, които уреждали въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР – Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.201г. , както и та решение на съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело С262/2020, чл.8 и чл.12,буква а от Директива 2003/88/ЕО та Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година е членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС.
Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд като неоснованелна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца 3 през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
Оспорва се и претендираната мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 115,94 лв.
Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените от ответника платежни бележки ищеца е назначен в системата на МВР , като е заемал длъжността „***.“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Я.л при ГДПБЗНМВР. Ответникът е представил заверени копия от справка за часове положен извънреден труд, графици за дежурства за процесния период и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч . и 06.00ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални празници, платежни бележки за изплатено възнаграждение на ищеца.
Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, че за периода от 02.10.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил 52 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето от 22.00ч. до 06.00ч., като общият брой на часовете извънреден труд, положен от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1.143, за процесния период е 82 часа. Паричната равностойност на положения извънреден труд за периода 02.10.2019г. - 09.07.2020г. от 61 часа, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициеннт 1,143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер на общо 712,29лв. За периода 01.10.2019г. - 09.07.2020г. на ищеца не е изплатено възнаграждение по перо „извънреден труд – дежурства, при сумарно изчисляване на работното време“. Незплатеното възнаграждение на М. Т. Г. за допълнително положения труд, формиран при трансформирането на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за периода 02.10.2019г. 4 09.07.2020г. , за 82 часа е в размер на 566,00лв. Общият размер на обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница, за периода – от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане на исковата молба – 03.06.2022г., е общо 126,41лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР, вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР , и акцесорен по чл.86 от ЗЗД.
Въз основа на представените доказателства съдът е приел в доклада си за безспорни фактите, че през периода 02.10.2019г. до 09.07.2020г., ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени /дневна и нощна/, като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00 ч. и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Спорни между страните са въпросите: допустима ли е трансформация на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?
Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
5
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период е действала
Наредба № 8121з776/29.07.2016г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – действала в периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Уредена е нормална продължителност на работното време на държавните служители – 8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, както и работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.
След отмяна на горепосочената наредба, са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.
Същите обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.